На 16 юни 2010 г. нямаше по-метълско място на цялата

На 16 юни 2010 година нямаше по-метълско място на цялата земя от просторния летищен комплекс във Варшава, където се организираше фестивалът Sonisphere.

Събитието беше историческо, тъй като за пръв път събираше на една сцена огромната четворка на траш метъла: Metallica, Slayer, Megadeth и Anthrax.

Изданието Metal Hammer споделя каква е била атмосферата зад кулисите в този паметен миг за метъл сцената, който беше и първият от серията общи концерти на великата четворка (включително и в София единствено няколко дни по-късно).

Дейв Мъстейн

Дейв Мъстейн от Megadeth стои до нас и златистите му къдрици отразяват светлината на залязващото слънце.

Под звуците на Slayer и под екзалтираните викове на тълпата от 81 000 души, Дейв мърмори: „ Изговорил съм всякакви неща в предишното и съм опитал да се реванширам за тях – а ето ни в този момент с всички банди, с които съм имал неразбирателства “.

Скот Иън

Както споделя Скот Иън от Anthrax, “Седя си на масата с Джеймс [Хетфийлд] и Кърк [Хамет] нощес. И Джеймс поглежда и споделя: „ Гледай по какъв начин Ларс [Улрих] отегчава до гибел Дейв ”. Странно ми беше да ги виждам да си приказват, тъй като последният път като видях това, Дейв още беше в Metallica! Енергията беше невероятна, непрекъснато си казвахме един на различен „ Можете ли да повярвате, че вършим това? “

Събитието е необикновено скъпо поради всичко, през което тези групи минават, с цел да стигнат до общ концерт.

Голямата четворка на траш метъла, както са провъзгласени те още в края на 80-те, прекарва предходните над 20 години в инциденти с опиати, рехабилитации, трагична гибел и промени в съставите. Такива проблеми биха довели до заличаването на множеството групи.

Като средновековни армии, подготвящи се за борба, бандите са разпределени в две великански бели палатки. Едната принадлежи на Metallica и съдържа зона за разсвирване, другата е споделена от Slayer, Megadeth и Anthrax.

Но разединение няма, и четирите банди свободно се придвижват из зоната и минават през гримьорните на останалите, а защитата е минимално количество – евентуално тъй като за разлика от събитията в Щатите и Англия, в бекстейджа съвсем няма пиари, почитатели или мениджъри.

Шоуто е намерено от полската дет метъл сензация Behemoth, която радва домашната си аудитория с 30-минутен рисков сет.

Впоследствие фронтменът Нергал признава, че за бандата е чест да открие такова събитие, и то в родината си.

Нюйоркската тайфа дава началото на нова епоха в съществуването си със завръщането на фронтмена Джоуи Беладона след 2 години безпорядък. Певецът признава, че преди да излезе на сцената е прекарал два часа измежду публиката и се е срещал с почитатели.

Малко по-късно създателят и китарист Скот Иън показва вяра, че при третия си интервал в групата, Беладона ще се задържи по-дълго и това в действителност се случва – той е част от Anthrax и до през днешния ден.

Идва редът на Megadeth да взривят сцената и те потвърждават, че са в пика на силите си, радвайки се на известността на албума си Endgame от 2009 година

Фронтменът Мъстейн осъзнава издънките си от предишното, само че тъкмо за Sonisphere е на извънредно равнище.

Не се интересувам от хората, които не ме харесват, а от тези, които ме харесват “, отсича той.

Не пропуща да добави и че събитието е особено за него, тъй като само той е свирил в две от бандите от огромните 4. И въпреки че раздялата му с Metallica и нападките сред двете страни в последвалите години няма по какъв начин да бъдат забравени от почитателите, в този момент той още веднъж наподобява непосредствен с Ларс Улрих и Джеймс Хетфийлд.

“Толкова доста хора са почитатели на Metallica, само че пропущат Megadeth, тъй като считат, че аз не се разбирам с Джеймс и Ларс. Но Megadeth прави добра музика и мисля, че би трябвало да ни дадат късмет ”.

Полската аудитория несъмнено е удовлетворена.

Кери Кинг

Макар че кулминационната точка на концерта се чака да бъдат хедлайнерите от Metallica, Slayer не остават надалеч от тях с хипнотизиращия си едночасов сет.

Идва време и за най-голямата траш група, съществувала в миналото.

Metallica открива с The Ecstasy of Gold, до момента в който 81 000 крещят неистово.

„ Знаете ли, през 1988 година това шоу в никакъв случай нямаше да се състои. През 1998 на никой нямаше да му пука, само че в този момент през 2010 е огромна вест “, отбелязал е по-рано китаристът Кърк Хамет.

Ние се почесахме по главите в единодушие и отговорихме „ Наистина би било доста готино “.

Хамет е уверен, че всевъзможни спорове са останали в предишното и споделя какъв брой добре са си прекарали четирите банди предната вечер в италиански ресторант във Варшава.

„ Бяхме единствено бандите, без съпруги и без мениджъри. Смешно беше, тъй като си беше като през 1985-а, въпреки че имаме доста по-малко коса и повече опит “.

Сетът на Metallica първоначално се състои от шлагери от най-ранните дни на траш метъла като The Four Horsemen и Master of Puppets, след това минава през песни от 90-те, а на скорошните си издания групата натъртва едвам най-после с три песни от албума Death Magnetic.

Бисовете оферират нова кулминационна точка с кавър на Stone Cold Crazy на Queen, с първата ария на Metallica изобщо Hit The Light и с химна на траша Seek and Destroy. Спектакълът стопира дъха.

Когато музикантите от бандата към този момент хвърлят барабанни палки и перца за китара в публиката, някой глупак от контролната кабина избързва и пуска авансово записано известие на полски по уредбата.

Тогава Хетфийлд излайва на микрофона „ Млъкни! Още не сме завършили! “ и стадионът избухва в овации.

16 юни 2010 си остава миг във времето, в който траш метълът съобщи, че е жив и здрав – и че животът ни е доста по-хубав с помощта на него.