Симеон II – един живот между трона, изгнанието и историята
На 16 юни 1937 година в царския замък в София се ражда момче, чиято орис ще се трансформира в неразделна част от трагичната история на България през ХХ и началото на XXI век. Това е Симеон Борисов, наследник на цар Борис III и кралица Йоанна Савойска. Раждането му е посрещнато с всеобща наслада – църковните камбани бият в цялата страна, а възторгът е толкоз огромен, че учениците получават покачване на оценките, а голям брой пандизчии са амнистирани.
Седмици по-късно Симеон е кръстен с вода, донесена особено от река Йордан от български боен водач – алегорично начало за живот, в който традицията и ориста ще се преплетат неведнъж.
Но още като дете, на едвам шестгодишна възраст, той претърпява персонална и национална покруса – гибелта на татко му цар Борис III. Симеон е разгласен за новия български цар, а ръководството е поето от тричленно регентство. Само няколко години по-късно – след 9 септември 1944 година – страната е разтърсена от комунистически прелом. Чичо му княз Кирил, част от регентството, е разстрелян. Много от представителите на елита са убити или репресирани. България се трансформира вечно.
През 1946 година е извършен референдум за унищожаване на монархията, резултатите от който са противоречиви и непризнати от редица интернационалните фактори. Без да абдикира, Симеон II напуща страната дружно с майка си и сестра си. Започва дългото заточение – първо в Египет, където живее бащата на кралица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил III, а по-късно в Испания, където испанското държавно управление дава политическо леговище на царското семейство.
Там младият Симеон приключва образованието си – следва право и политически науки, владее шест езика, в това число арабски. Учи в влиятелната военна академия Valley Forge Military Academy в Съединени американски щати, където получава прякора " Кадет Рилски ". През 1962 година подписва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, с която имат пет деца. Животът му остава надалеч от блясъка на трона – само че в никакъв случай надалеч от България.
През годините в заточение Симеон II поддържа контакт с българската емиграция по света, подкрепя сънародници, зает е с интернационалните стопански планове, развива необятна мрежа от дипломатически и бизнес контакти. Съхранява родовата памет и следи от близко всичко, което се случва в родината му.
> > >
През 1996 година, съвсем 50 години след прогонването си, Симеон II се завръща в България. Посрещнат е с внимание, благосклонност и любознание – един монарх без корона, само че с ясна визия за бъдещето. През 2001 година той учредява Национално придвижване Симеон Втори (НДСВ), обявявайки блян към нов морал в политиката, честност и възобновление на държавността. Само месеци по-късно придвижването печели парламентарните избори и Симеон II става министър-председател – извънреден случай в международната история, при който някогашен цар ръководи република в границите на демократични избори.
Като министър председател Симеон II ръководи страната в коалиция с Движение за права и свободи. Неговият кабинет приключва мандата си – нещо, което малко държавни управления до тогава реализират. При неговото ръководство България се причислява към НАТО, подписва Договора за участие в Европейския съюз и се употребява с все по-голямо доверие на интернационалната сцена.
След изборите през 2005 година, когато Национална движение „Симеон Втори" още веднъж взе участие в ръководството посредством Тристранната коалиция с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, ролята на Симеон II се трансформира. През 2007 година той е отличен с медал „ Стара планина “ – най-високото държавно отличие в България, за изключителните си заслуги към страната. Притежава още над 30 интернационалните оценки от разнообразни страни и монархии – доказателство за уважението, което му се оказва отвън родината.
Днес, при започване на своето 88-о десетилетие, Симеон II е измежду малцината международни фигури, които носят персоналната памет на война, заточение, политически прелом, възобновяване и либерален преход. Личност с рядка сила, остро възприятие за дълг и удивителна въздържаност, която резервира даже пред най-бурните интервали от живота си.
Седмици по-късно Симеон е кръстен с вода, донесена особено от река Йордан от български боен водач – алегорично начало за живот, в който традицията и ориста ще се преплетат неведнъж.
Но още като дете, на едвам шестгодишна възраст, той претърпява персонална и национална покруса – гибелта на татко му цар Борис III. Симеон е разгласен за новия български цар, а ръководството е поето от тричленно регентство. Само няколко години по-късно – след 9 септември 1944 година – страната е разтърсена от комунистически прелом. Чичо му княз Кирил, част от регентството, е разстрелян. Много от представителите на елита са убити или репресирани. България се трансформира вечно.
През 1946 година е извършен референдум за унищожаване на монархията, резултатите от който са противоречиви и непризнати от редица интернационалните фактори. Без да абдикира, Симеон II напуща страната дружно с майка си и сестра си. Започва дългото заточение – първо в Египет, където живее бащата на кралица Йоанна – италианският крал Виктор Емануил III, а по-късно в Испания, където испанското държавно управление дава политическо леговище на царското семейство.
Там младият Симеон приключва образованието си – следва право и политически науки, владее шест езика, в това число арабски. Учи в влиятелната военна академия Valley Forge Military Academy в Съединени американски щати, където получава прякора " Кадет Рилски ". През 1962 година подписва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела, с която имат пет деца. Животът му остава надалеч от блясъка на трона – само че в никакъв случай надалеч от България.
През годините в заточение Симеон II поддържа контакт с българската емиграция по света, подкрепя сънародници, зает е с интернационалните стопански планове, развива необятна мрежа от дипломатически и бизнес контакти. Съхранява родовата памет и следи от близко всичко, което се случва в родината му.
> > >
През 1996 година, съвсем 50 години след прогонването си, Симеон II се завръща в България. Посрещнат е с внимание, благосклонност и любознание – един монарх без корона, само че с ясна визия за бъдещето. През 2001 година той учредява Национално придвижване Симеон Втори (НДСВ), обявявайки блян към нов морал в политиката, честност и възобновление на държавността. Само месеци по-късно придвижването печели парламентарните избори и Симеон II става министър-председател – извънреден случай в международната история, при който някогашен цар ръководи република в границите на демократични избори.
Като министър председател Симеон II ръководи страната в коалиция с Движение за права и свободи. Неговият кабинет приключва мандата си – нещо, което малко държавни управления до тогава реализират. При неговото ръководство България се причислява към НАТО, подписва Договора за участие в Европейския съюз и се употребява с все по-голямо доверие на интернационалната сцена.
След изборите през 2005 година, когато Национална движение „Симеон Втори" още веднъж взе участие в ръководството посредством Тристранната коалиция с Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, ролята на Симеон II се трансформира. През 2007 година той е отличен с медал „ Стара планина “ – най-високото държавно отличие в България, за изключителните си заслуги към страната. Притежава още над 30 интернационалните оценки от разнообразни страни и монархии – доказателство за уважението, което му се оказва отвън родината.
Днес, при започване на своето 88-о десетилетие, Симеон II е измежду малцината международни фигури, които носят персоналната памет на война, заточение, политически прелом, възобновяване и либерален преход. Личност с рядка сила, остро възприятие за дълг и удивителна въздържаност, която резервира даже пред най-бурните интервали от живота си.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ