На 16 юли ЕК ще отвори нова страница във фискалната

На 16 юли Европейска комисия ще отвори нова страница във фискалната интеграция. Въпросът е: ще бъде ли тя подписана от всички страни членки – или ще увисне единствено до няколко кабинета в Брюксел?

Европейската комисия готви невиждано предложение за така наречен „ лични запаси “ посредством шокови акцизи върху тютюна и корпоративен налог. Швеция, Италия, Чехия, Хърватия и други към този момент са срещу. Очаква се и други трани-членки да не поддържат. България към този момент резервира безмълвие и чака развръзката на 16 юли.  

Очаква се Европейската комисия да показа пакет от оферти, които могат да преобърнат основополагащите правила на фискалната политика в Европейския съюз. В основата им: допълнение на „ лични запаси “ за бюджета на Европейски Съюз посредством централизирано събиране на % от приходите от акцизи върху тютюна, нов напредничав корпоративен налог и зелени такси върху електронни боклуци.

Макар предложенията към момента да не са публично оповестени, изтекли документи, популяризирани от водещи европейски издания към този момент дни наред*, разкриват мащабите на плануваната промяна:

Драстично нарастване на минималните ставки върху цигарите със 139%, като нови минимални акцизи ще обзет и новите други възможности - електронните цигари, нагреваеми произведения, никотиновите паучове, както и създаден тютюн.

Облагане на компании с оборот над 50 милиона евро. Всички огромни компании ще бъдат обхванати от налога, без значение къде се намира тяхната регистрация, стига да оперират на територията на Съюза, а системата ще изисква прогресивно по-високи вноски от тези с по-високи чисти обороти. 

Ресурс от е-отпадъци -този налог ще бъде изчисляван на база количествата несъбрани за преработване електронни и електрически боклуци във всяка страна. Формално мярката има еко цел – стимулиране на преработването. На процедура обаче – тя санкционира страните с по-слаба инфраструктура за боклуци, най-често в Източна и Южна Европа.

Швеция реагира незабавно с „ не “, където по-нискорискови други възможности като никотиновите паучове и снус са инструмент за реализиране на исторически ниски равнища на тютюнопушене /под 5%/.

Италия упорства за еластичност, Чехия предизвестява за данъчно претоварване на бизнеса, а Хърватия слага под въпрос легитимността на опита за централизиране на доходи без единогласие.

За страни като България алтернативата е двойна: от една страна, съществува интерес от постоянен и предвидим европейски бюджет, от друга – оптималната събираемост на приходите за националната хазна, опазване на контрабандата с цигари ниска и надзор върху инфлацията в първите години на въвеждане на еврото. Липсата на ясно изразена позиция в актуалната ранна фаза обаче може да ограничи опцията за въздействие върху Брюксел, когато към този момент ще бъде късно за промени.

България: сред въздържаност и неявяване

България избра приглушен звук. Докато европейските медии от седмици проучват изтеклите документи, няколко столици към този момент формулират твърди позиции против основни детайли от предложенията, София се базира на формалната липса на публични оферти.

На питане от страна на 3е-news.net, отговорът на Министерството на финансите гласи:

„ По отношение на въвеждането на нови лични запаси, страната ни е изразявала подготвеност за разискване на евентуални нови източници на доходи и интензивно е взела участие в полемиките по предлаганите от Европейската комисия (ЕК) разновидности. Позицията ни постоянно е била, че новите лични запаси следва да облекчат натиска върху националните бюджети на страните членки и следва да се основават на фундаменталните правила за правдивост, бистрота, прогнозируемост, схематичност, непоклатимост, да не водят до налагането на несъразмерна административна тежест и да не натоварват повече по-слабо развитите страни членки.

Що се отнася до концепцията за възможен нов личен запас въз основа на акциза върху тютюна, то следва да се има поради, че въпреки и Европейската комисия да е анализирала тази опция в подтекста на предишни многогодишни финансови рамки (МФР) на Европейски Съюз, то досега не е представяла публично предложение в тази тенденция. “

Дипломатично дефинирана, позицията на България контрастира с ясната рецензия от други страни. Това акцентира от една страна прагматизъм, само че от друга – пропуск да се работи в точния момент в подтекст, в който съществени детайли на европейската финансова архитектура се слагат под въпрос.

Това може да е тактика, само че може и да се окаже пропусната опция за въздействие върху ранните стадии на договарянията в Комисията.

Фискална интеграция или централизиран напън?

Предстоящото предложение не е просто техническа промяна. Ако бъде признато, това би било първият път, в който Европейски Съюз ще полза непосредствено жители и компании, отклонявайки доходи от националните бюджети. Икономическите резултати ще бъдат обилни, изключително за по-бедни страни. В България, да вземем за пример, при увеличение на минималната ставка за цигари със 139%, от актуалните към 100 евро на 1000 къса ще би трябвало да доближи до 215 евро на 1000 къса от 2028 година, по този начин приблизително цената на кутия цигари може да нарасне с 2.80 евро – удар както за потребителите, по този начин и за събираемостта на акциза, с риск от стесняване на легалния пазар и растеж на контрабандата и сивия бранш.

В същото време, предлагането носи и политически риск – отдалечаване от правилата на Европейски Съюз за взаимно взимане на решенията сред европейските институиции и държавите-членки, в това число и с единогласие, който до момента са в основата на решения по чувствителни въпроси като данъчно облагане. Комисията обмисля да изиска от страните пълномощия за бъдещи независими дейности в посока поправяне на новите налози и такси по отношение на средноевропейската инфлация.

Съществува действителна заплаха фискалната упоритост на Комисията да се окаже централизирана заблуда, а не градивен път към стабилно финансиране на общите политики в името на икономическия напредък и усилване на конкурентноспособността на Съюза във време на търговски войни.