Сърбия на кръстопът: Към резултатите от референдума
На 16 януари 2022 година в Сърбия се организира референдум за смяна на Конституцията. Почти незабавно жителите видяха явни несъответствия. Така да вземем за пример още в 20 часа на същия ден в. " Новости " разгласява, че болшинството е гласувало " за " измененията в Конституцията. Избирателните секции в страната обаче бяха отворени до 20:00 часа, а преброяването на гласовете въпреки всичко лишава време.
Следователно осведомителният заряд е бил квалифициран авансово. А по време на оповестяването на формалните резултати по малкия екран бяха дадени числа, които надвишават 100%. Но най-важното е, че референдумът не се организира на територията на Косово и Метохия, които са част от Сърбия, тъй като албанците просто не го позволяват. И в този случай поражда въпросът – законни ли са то и резултатите от него? Междувременно на уеб страницата на Сръбската изборна комисия няма статистика за референдума.
Самият въпрос на референдума е подложен нереално – „ Подкрепяте ли приемането на закона за изменение на Конституцията на Република Сърбия? “ Какви са тези промени? Очевидно доста жители на Сърбия просто не са знаели какво тъкмо желаят да трансформират и подозираха, че нещо не е наред, да вземем за пример отчуждаването на Косово и Метохия.
Но референдумът беше разпространяван като част от интеграцията с Европейски Съюз и прокарван от Венецианската комисия, която през ноември 2021 година поддържа новия закон за референдумите, който отстранява нужния най-малко от 50% от гласувалите. Общо в страната са регистрирани 6510233 гласоподаватели. Около 30% са дали своят вот на референдума. При тях 60% от бюлетините са за измененията. Тоест това е по-малко от 20% от гласовете.
Предложените промени в Конституцията са ориентирани към унищожаване на политическата интервенция при избора на съдии, защото плануват съдиите и ръководителите на съдилища да се избират извънредно от Висшия правосъден съвет, а прокурорите да се избират от Висшия прокурорски съвет.
Висшият правосъден съвет се състои от 11 членове. По-специално, шестима съдии, определени от другите съдии, четирима видни адвокати, определени от Народното събрание на Република Сърбия, и ръководителят на Върховния съд. Министърът на правораздаването, ръководителят на Комисията по правосъдната система на Народното събрание на Република Сърбия и ръководителят на касационния съд, който ще се върне към предходното име - Върховен съд, към този момент няма да вземат участие в процеса. Тригодишният изпитателен период за съдиите също ще бъде отстранен, защото се смяташе за главен минус в настоящата конституция.
Висшият прокурорски съвет ще се състои от 11 членове, петима от които ще бъдат избирани от основните прокурори, четирима от Народното събрание на Република Сърбия всред водещите специалисти по правни въпроси и по предложение на Комисията по Съдебната власт с болшинство от две трети, а основният прокурор и министърът на правораздаването ще бъдат членове служебно.
Може би техническите промени в правосъдната система са имали смисъл. Това обаче трябваше да се прави в границите на суверенната страна Република Сърбия, а не да се постанова извън. Външният напън върви освен по линия на Брюксел, само че и на Вашингтон.
В навечерието на референдума посланикът на Съединени американски щати в Сърбия Кристофър Хил сподели: „ Сърбия е ключът към стабилността и напредъка на Западните Балкани. Напредъкът на Сърбия е неразделна част от постигането на стратегическите цели на Съединени американски щати за възкръсване на нашите европейски съюзи, поддръжка на демокрацията и върховенството на закона, поощряване на икономическото съдействие и справяне с световните и районни провокации. Съединените щати се ангажират да задълбочат двустранните връзки със Сърбия посредством по-нататъшно политическо, икономическо съдействие и съдействие в региона на сигурността. “
“Гласът на Америка” на сръбски даде коментара на Хил, озаглавен „ Ние предлагаме на Сърбия по-добър модел от Китай и Русия “, показващ явен интерес на Съединени американски щати да подкопаят връзките на Сърбия с нейните сътрудници и другари.
Точно преди референдума, посолството на Съединени американски щати, както и няколко други страни от Европейски Съюз, намерено приканиха за поддръжка за промени в Конституцията, което провокира бурно отвращение измежду сръбските жители. Те оцениха това като явна интервенция, както и удостоверение, че актуалните управляващи работят като колаборационисти, а не в полза на народ на Сърбия.
В навечерието на самия референдум и незабавно след провеждането му в страната се организираха митинги.
Показателно е, че даже в ръководещата коалиция няма консенсус дали въобще би трябвало да се организира този референдум. Резултатите от гласуването ясно сочат рецесия на доверието в държавното управление. Но през април са планувани общи избори – президент и национално заседание. По същото време гратисният интервал за заплащане на съветски газ ще завърши.
Очевидно е, че партиите (както и техните спонсори, в това число и в чужбина) се готвят да създадат своите залози. Западът явно чака да употребява всичките си вероятни активи, с цел да укрепи позициите си и да понижи въздействието на Русия.
Може би би трябвало да се зададе въпроса - кой се интересува повече от двустранните контакти и тяхното развиване - Сърбия или Русия? Възможностите и действителните активи на двете страни не са съпоставими. Но в случай че мислите стратегически, Русия се нуждае от Сърбия по доста аргументи.
Сърбия е неутрална страна, която, уви, е заобиколена от страни от НАТО. Но в случай че тръгнем от думите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, направени след срещата на върха Русия-НАТО, че всяка страна може да построява лична сигурност, както откри за добре, затова Сърбия може да разчита на помощта на Русия. А при сегашната борба сред Запада и Русия Сърбия може да се трансформира в платформа за въздържане – там могат да се доставят модерни съветски системи за противовъздушна защита и друго съоръжение.
Освен това може да се сложи въпросът за Косово, където незаконното албанско управление в последно време се държи много дебелашки. И най-после, нови съглашения за защита сред Русия и Сърбия могат да бъдат подписани, установяващи непрекъснато наличие на съветските военни. Като опция могат да се проведат взаимни сложни военни учения с дълъг график.
Ако вземем поради обстановката с етнитета на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, тогава помощта на съветските военни (и не само) би била потребна там.
Трябва да се обърне внимание и на други огромни планове в Сърбия, в които Русия е показана. Очевидно е, че повишаването на въздействието на Запада (и нелоялната конкуренция като незаместим признак на западната политика) ще докара до напън върху съветските активи.
“Газпромнефт”, контролиращ петролната рафинерия в Панчево и, която е мажоритарен притежател (56%) на компанията “Петролна индустрия на Сърбия” (НИС). Включете създаването на залежи и добива освен в Сърбия, само че и в Румъния и Босна и Херцеговина, а също мрежата бензиностанции на НИС-Петрол и “Газпром”
Руските железници посредством “РЖД Интернешънъл”, реконструира и модернизира сръбските железници.
Може да се спомене военно-техническото съдействие, защото Сърбия постоянно купува съветски оръжейни системи, а въоръжените сили на двете страни организират непрестанно взаимни маневри.
Важно е, че Сърбия има съглашение за зона за свободна търговия с ЕАИС, което дава обилни преференции за сръбските компании и достъп до пазарите на Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения. Известно е, че почти 750 сръбски компании изнасят стоките си на съветския пазар.
Руско-сръбският филантропичен център в Ниш е неповторим взаимен план сред Сърбия и Русия, който буди недоволната гняв на западните " сътрудници ". На негова база се организират образования и тренинги, постоянно се организират семинари за младежи, чиновниците на центъра оказват подпомагане и при провеждането на разнообразни спортни събития.
Центърът е член на Международната организация за гражданска отбрана и неговите чиновници неведнъж са взели участие в ликвидирането на следствията от пожари и наводнения в Сърбия.
Също по този начин в центъра има посланичество на Санкт Петербургския университет на Държавната противопожарна работа на Министерството на изключителните обстановки на Русия, въз основата на което се образоват и образоват сръбски спасители.
Западни политици и следени от тях медии, в това число в самата Сърбия, постоянно популяризират дезинформация, че центърът в Ниш е център на съветското разузнаване или някакви специфични интервенции. Междувременно управлението на центъра е отворено за контакти с всички, само че по някаква причина западните политици и публицисти не желаят да посещават, а дават воля на въображението си, евентуално по нечий подсказка.
Трябва да се спомене и ролята на Сърбия в осведомителната политика на Русия. Тъй като страните от Европейски Съюз блокираха опитите за основаване на съветски осведомителни запаси на тяхна територия, телевизионният канал “РТ-Дойч” беше регистриран в Сърбия.
Въпреки че лицензът отговаряше на европейските правила за лъчение, стартирането на телевизионния канал провокира съществено неспокойствие в Германия и нови обвинявания в противозаконни дейности, които не бяха правилни.
Въпреки че Русия води политика на невмешателство, даже по въпроса за Косово и Метохия, съветското управление неведнъж е заявявало, че ще почита избора на сръбския народ, а в актуалната сложна обстановка има някакъв смисъл да се слагат точки по избрани въпроси, като се предлага на управлението на Сърбия да предприеме избрани ограничения.
Превод: В. Сергеев
Следователно осведомителният заряд е бил квалифициран авансово. А по време на оповестяването на формалните резултати по малкия екран бяха дадени числа, които надвишават 100%. Но най-важното е, че референдумът не се организира на територията на Косово и Метохия, които са част от Сърбия, тъй като албанците просто не го позволяват. И в този случай поражда въпросът – законни ли са то и резултатите от него? Междувременно на уеб страницата на Сръбската изборна комисия няма статистика за референдума.
Самият въпрос на референдума е подложен нереално – „ Подкрепяте ли приемането на закона за изменение на Конституцията на Република Сърбия? “ Какви са тези промени? Очевидно доста жители на Сърбия просто не са знаели какво тъкмо желаят да трансформират и подозираха, че нещо не е наред, да вземем за пример отчуждаването на Косово и Метохия.
Но референдумът беше разпространяван като част от интеграцията с Европейски Съюз и прокарван от Венецианската комисия, която през ноември 2021 година поддържа новия закон за референдумите, който отстранява нужния най-малко от 50% от гласувалите. Общо в страната са регистрирани 6510233 гласоподаватели. Около 30% са дали своят вот на референдума. При тях 60% от бюлетините са за измененията. Тоест това е по-малко от 20% от гласовете.
Предложените промени в Конституцията са ориентирани към унищожаване на политическата интервенция при избора на съдии, защото плануват съдиите и ръководителите на съдилища да се избират извънредно от Висшия правосъден съвет, а прокурорите да се избират от Висшия прокурорски съвет.
Висшият правосъден съвет се състои от 11 членове. По-специално, шестима съдии, определени от другите съдии, четирима видни адвокати, определени от Народното събрание на Република Сърбия, и ръководителят на Върховния съд. Министърът на правораздаването, ръководителят на Комисията по правосъдната система на Народното събрание на Република Сърбия и ръководителят на касационния съд, който ще се върне към предходното име - Върховен съд, към този момент няма да вземат участие в процеса. Тригодишният изпитателен период за съдиите също ще бъде отстранен, защото се смяташе за главен минус в настоящата конституция.
Висшият прокурорски съвет ще се състои от 11 членове, петима от които ще бъдат избирани от основните прокурори, четирима от Народното събрание на Република Сърбия всред водещите специалисти по правни въпроси и по предложение на Комисията по Съдебната власт с болшинство от две трети, а основният прокурор и министърът на правораздаването ще бъдат членове служебно.
Може би техническите промени в правосъдната система са имали смисъл. Това обаче трябваше да се прави в границите на суверенната страна Република Сърбия, а не да се постанова извън. Външният напън върви освен по линия на Брюксел, само че и на Вашингтон.
В навечерието на референдума посланикът на Съединени американски щати в Сърбия Кристофър Хил сподели: „ Сърбия е ключът към стабилността и напредъка на Западните Балкани. Напредъкът на Сърбия е неразделна част от постигането на стратегическите цели на Съединени американски щати за възкръсване на нашите европейски съюзи, поддръжка на демокрацията и върховенството на закона, поощряване на икономическото съдействие и справяне с световните и районни провокации. Съединените щати се ангажират да задълбочат двустранните връзки със Сърбия посредством по-нататъшно политическо, икономическо съдействие и съдействие в региона на сигурността. “
“Гласът на Америка” на сръбски даде коментара на Хил, озаглавен „ Ние предлагаме на Сърбия по-добър модел от Китай и Русия “, показващ явен интерес на Съединени американски щати да подкопаят връзките на Сърбия с нейните сътрудници и другари.
Точно преди референдума, посолството на Съединени американски щати, както и няколко други страни от Европейски Съюз, намерено приканиха за поддръжка за промени в Конституцията, което провокира бурно отвращение измежду сръбските жители. Те оцениха това като явна интервенция, както и удостоверение, че актуалните управляващи работят като колаборационисти, а не в полза на народ на Сърбия.
В навечерието на самия референдум и незабавно след провеждането му в страната се организираха митинги.
Показателно е, че даже в ръководещата коалиция няма консенсус дали въобще би трябвало да се организира този референдум. Резултатите от гласуването ясно сочат рецесия на доверието в държавното управление. Но през април са планувани общи избори – президент и национално заседание. По същото време гратисният интервал за заплащане на съветски газ ще завърши.
Очевидно е, че партиите (както и техните спонсори, в това число и в чужбина) се готвят да създадат своите залози. Западът явно чака да употребява всичките си вероятни активи, с цел да укрепи позициите си и да понижи въздействието на Русия.
Може би би трябвало да се зададе въпроса - кой се интересува повече от двустранните контакти и тяхното развиване - Сърбия или Русия? Възможностите и действителните активи на двете страни не са съпоставими. Но в случай че мислите стратегически, Русия се нуждае от Сърбия по доста аргументи.
Сърбия е неутрална страна, която, уви, е заобиколена от страни от НАТО. Но в случай че тръгнем от думите на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, направени след срещата на върха Русия-НАТО, че всяка страна може да построява лична сигурност, както откри за добре, затова Сърбия може да разчита на помощта на Русия. А при сегашната борба сред Запада и Русия Сърбия може да се трансформира в платформа за въздържане – там могат да се доставят модерни съветски системи за противовъздушна защита и друго съоръжение.
Освен това може да се сложи въпросът за Косово, където незаконното албанско управление в последно време се държи много дебелашки. И най-после, нови съглашения за защита сред Русия и Сърбия могат да бъдат подписани, установяващи непрекъснато наличие на съветските военни. Като опция могат да се проведат взаимни сложни военни учения с дълъг график.
Ако вземем поради обстановката с етнитета на Република Сръбска в Босна и Херцеговина, тогава помощта на съветските военни (и не само) би била потребна там.
Трябва да се обърне внимание и на други огромни планове в Сърбия, в които Русия е показана. Очевидно е, че повишаването на въздействието на Запада (и нелоялната конкуренция като незаместим признак на западната политика) ще докара до напън върху съветските активи.
“Газпромнефт”, контролиращ петролната рафинерия в Панчево и, която е мажоритарен притежател (56%) на компанията “Петролна индустрия на Сърбия” (НИС). Включете създаването на залежи и добива освен в Сърбия, само че и в Румъния и Босна и Херцеговина, а също мрежата бензиностанции на НИС-Петрол и “Газпром”
Руските железници посредством “РЖД Интернешънъл”, реконструира и модернизира сръбските железници.
Може да се спомене военно-техническото съдействие, защото Сърбия постоянно купува съветски оръжейни системи, а въоръжените сили на двете страни организират непрестанно взаимни маневри.
Важно е, че Сърбия има съглашение за зона за свободна търговия с ЕАИС, което дава обилни преференции за сръбските компании и достъп до пазарите на Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения. Известно е, че почти 750 сръбски компании изнасят стоките си на съветския пазар.
Руско-сръбският филантропичен център в Ниш е неповторим взаимен план сред Сърбия и Русия, който буди недоволната гняв на западните " сътрудници ". На негова база се организират образования и тренинги, постоянно се организират семинари за младежи, чиновниците на центъра оказват подпомагане и при провеждането на разнообразни спортни събития.
Центърът е член на Международната организация за гражданска отбрана и неговите чиновници неведнъж са взели участие в ликвидирането на следствията от пожари и наводнения в Сърбия.
Също по този начин в центъра има посланичество на Санкт Петербургския университет на Държавната противопожарна работа на Министерството на изключителните обстановки на Русия, въз основата на което се образоват и образоват сръбски спасители.
Западни политици и следени от тях медии, в това число в самата Сърбия, постоянно популяризират дезинформация, че центърът в Ниш е център на съветското разузнаване или някакви специфични интервенции. Междувременно управлението на центъра е отворено за контакти с всички, само че по някаква причина западните политици и публицисти не желаят да посещават, а дават воля на въображението си, евентуално по нечий подсказка.
Трябва да се спомене и ролята на Сърбия в осведомителната политика на Русия. Тъй като страните от Европейски Съюз блокираха опитите за основаване на съветски осведомителни запаси на тяхна територия, телевизионният канал “РТ-Дойч” беше регистриран в Сърбия.
Въпреки че лицензът отговаряше на европейските правила за лъчение, стартирането на телевизионния канал провокира съществено неспокойствие в Германия и нови обвинявания в противозаконни дейности, които не бяха правилни.
Въпреки че Русия води политика на невмешателство, даже по въпроса за Косово и Метохия, съветското управление неведнъж е заявявало, че ще почита избора на сръбския народ, а в актуалната сложна обстановка има някакъв смисъл да се слагат точки по избрани въпроси, като се предлага на управлението на Сърбия да предприеме избрани ограничения.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ