Днес се навършват 60 години от рождението на писателя Алек Попов
На 16 януари 1966 година в София е роден един от най-ярките и истински гласове в актуалната българска литература – Алек Василев Попов. Роден в интелектуално семейство, той се трансформира в създател, чиито произведения със своя комизъм, подигравка и дълбочина остават неизменима част от литературния пейзаж на България и отвън нея.
Алек Попов умря на 22 март 2024 година на 58-годишна възраст, оставяйки зад себе си богато креативно завещание от романи, разкази, есета, пиеси и сюжети.
Литературният път
Попов учи в Националната гимназия за антични езици и култури „ Константин Кирил Философ “, а по-късно българска лингвистика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Освен като белетрист, той работи и в разнообразни културни институции – като редактор, организатор в Националния книжовен музей и даже като културен аташе в българското посолство в Лондон.
Неговата писателска кариера стартира при започване на 90-те години и бързо се трансформира в един от най-четените и уважавани създатели у нас.
Сред най-значимите заглавия в творчеството му са:
„ Мисия Лондон “ – разказ, станал книжовен феномен у нас и в чужбина, преведен на голям брой езици; „ Черната кутия “; „ Сестри Палавееви “ – поредици, които не престават да притеглят читатели със своята обществена заостреност и човешка дълбочина; Кратки разкази, есета и пиеси, които потвърждават майсторството му да работи с езика и формата.Някои от неговите творби са приспособени за кино и спектакъл, като филмовата версия на „ Мисия Лондон “ оставя трайна диря в българското кино.
Стил и въздействие
Попов е постоянно определян като „ най-смешният сериозен български създател “ – публицист, който посредством сатирична призма съумява да осветли нюансите на обществената реалност и човешките недостатъци.
През годините Попов получава голям брой литературни оценки, измежду които награди за прозаичност, драматургия и принос към българската книжовност. Той е бил и член-кореспондент на Българската академия на науките – самопризнание за изключителния му принос към културния живот на страната.
