Община Казанлък показва магията на керамиката
На 16 януари 1896 година Осмото нормално национално заседание гласоподава законопроект за разкриване на държавно рисувално учебно заведение и приема да утвърди Закон за Държавното рисувално учебно заведение в София. Месец по-късно княз Фердинанд I утвърждава основаването на новата просветителна институция. На 16 октомври 1896 година Държавното рисувално учебно заведение отваря порти. Днес, 125 години по-късно, откакто институцията е минала през динамичността на ХХ век и прекрачи безапелационно в новото столетие – Националната художествена академия продължава да бъде водещ живописен учебен център в страната.
Първият казанлъчанин, ученик на образователното заведение е Иван Енчев – Видю. Той постъпва в него единствено 5 години след основаването му. И таман в същата 1901 година той, паралелно с Петър Топузов, основава Музея за старини и изкуства „ Искра “ в Казанлък. Именно тази институция и събираните с жар и опитност сбирки ще обособят региона като същинско културно средище. Място, което ще даде на страната редица именити художници като Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Чудомир, Дечко Узунов, Ненко Балкански и други – всички те ученици на Националната художествена академия. Не е инцидентен и фактът, че таман в Казанлък и до през днешния ден едно от водещите образователни заведения е Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „ Акад. Дечко Узунов “, която са приключили одобрени актьори като Вихрони Попнеделев, Станимир Видев, Зиятин Нуриев, Косьо Минчев, Хубен Черкелов, Георги Тушев, Мариела Гемишева и други, всички те също свързани с Националната художествена академия.
Като част от тази връзка на Казанлък с Националната художествена академия екипът на институцията сплотява напъните си паралелно с тези на Историческия музей „ Искра “ и ХГ – Казанлък, с цел да отбележат взаимно тази значима за цялостното културно израстване на страната ни годишнина от отварянето на първото професионално художествено образователно заведение.
Подредената в Музея на розата галерия слага акцент върху една художествена демонстрация, която през последните години е маргинализирана макар нейните дълбоки корени в националната художествена традиция – магията на керамиката. В експозицията са показани керамични предмети, дело на преподаватели и ученици на Ателието по керамика (дн. катедра „ Керамика “) в Националната художествена академия в интервала от 1904 година до края на 40-те години на предишния век. Керамичните творби са част от една от най-старите сбирки в Музейната колекция на висшето образователно заведение – Колекция „ Керамика “. Включените в изложбата керамични предмети показват в софтуерно отношение разнообразните декоративни техники (подглазурна и надглазурна украса върху порцелан и фаянс, глазурна и майоликова украса на локални червени и светлоизпичащи се местни глини и тънко каменинови глини), отразяващи художествените възгледи на създателите и първи преподаватели в специалността – професорите Стефан Димитров и Стоян Райнов. Със своите безспорни художествени качества тези ранни творби се оказват основен фактор в развиването на художествената керамика в страната освен през първата половина на ХХ в., а и през идващите няколко десетилетия.
Изложбата се явява разумно в Казанлък освен тъй като показаните в нея керамични разработки се свързват блестящо с декоративните пластически търсения на художници като Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов и редица други, а и тъй като таман тук през 70-те години на предишния век се връчва и Националната премия за приложни изкуства на името на Иван Милев.
Изложбата е част от програмата на Националната художествена академия по отношение на отбелязването на нейната 125-годишнина и е подредена в залите на Музей на розата – Казанлък.
Организаторите приканват да бъдем виновни и съблюдаваме противоепидемичните ограничения. Носете своите защитни маски и спазвайте физическа отдалеченост, с цел да можем да продължим да бъдем дружно в изкуството.
Първият казанлъчанин, ученик на образователното заведение е Иван Енчев – Видю. Той постъпва в него единствено 5 години след основаването му. И таман в същата 1901 година той, паралелно с Петър Топузов, основава Музея за старини и изкуства „ Искра “ в Казанлък. Именно тази институция и събираните с жар и опитност сбирки ще обособят региона като същинско културно средище. Място, което ще даде на страната редица именити художници като Петко Клисуров, Иван Милев, Иван Пенков, Чудомир, Дечко Узунов, Ненко Балкански и други – всички те ученици на Националната художествена академия. Не е инцидентен и фактът, че таман в Казанлък и до през днешния ден едно от водещите образователни заведения е Националната гимназия по пластични изкуства и дизайн „ Акад. Дечко Узунов “, която са приключили одобрени актьори като Вихрони Попнеделев, Станимир Видев, Зиятин Нуриев, Косьо Минчев, Хубен Черкелов, Георги Тушев, Мариела Гемишева и други, всички те също свързани с Националната художествена академия.
Като част от тази връзка на Казанлък с Националната художествена академия екипът на институцията сплотява напъните си паралелно с тези на Историческия музей „ Искра “ и ХГ – Казанлък, с цел да отбележат взаимно тази значима за цялостното културно израстване на страната ни годишнина от отварянето на първото професионално художествено образователно заведение.
Подредената в Музея на розата галерия слага акцент върху една художествена демонстрация, която през последните години е маргинализирана макар нейните дълбоки корени в националната художествена традиция – магията на керамиката. В експозицията са показани керамични предмети, дело на преподаватели и ученици на Ателието по керамика (дн. катедра „ Керамика “) в Националната художествена академия в интервала от 1904 година до края на 40-те години на предишния век. Керамичните творби са част от една от най-старите сбирки в Музейната колекция на висшето образователно заведение – Колекция „ Керамика “. Включените в изложбата керамични предмети показват в софтуерно отношение разнообразните декоративни техники (подглазурна и надглазурна украса върху порцелан и фаянс, глазурна и майоликова украса на локални червени и светлоизпичащи се местни глини и тънко каменинови глини), отразяващи художествените възгледи на създателите и първи преподаватели в специалността – професорите Стефан Димитров и Стоян Райнов. Със своите безспорни художествени качества тези ранни творби се оказват основен фактор в развиването на художествената керамика в страната освен през първата половина на ХХ в., а и през идващите няколко десетилетия.
Изложбата се явява разумно в Казанлък освен тъй като показаните в нея керамични разработки се свързват блестящо с декоративните пластически търсения на художници като Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов и редица други, а и тъй като таман тук през 70-те години на предишния век се връчва и Националната премия за приложни изкуства на името на Иван Милев.
Изложбата е част от програмата на Националната художествена академия по отношение на отбелязването на нейната 125-годишнина и е подредена в залите на Музей на розата – Казанлък.
Организаторите приканват да бъдем виновни и съблюдаваме противоепидемичните ограничения. Носете своите защитни маски и спазвайте физическа отдалеченост, с цел да можем да продължим да бъдем дружно в изкуството.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ