Ден на Българската конституция и на юриста
На 16-ти април означаваме Деня на Българската Конституция и професионалнияпразник на юристите.
На днешния ден през 1879 година Учредителното заседание гласоподава и приема Търновската конституция - първата конституция на България. Събитието се случва във Велико Търново след Берлинския конгрес /13 юни-13 юли 1878 г./.
Официалното й название е „ Конституция на Българското княжество ". Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, само че в традицията на българските интелектуалци от освободителните битки и с присъединяване на адвокати и други българи, получили висшето си обучение в елитни Западноевропейски университети.
Проектът за Органически правилник за държавното устройство на българското княжество е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветска имперска комисия. Учредителното заседание, свикано на 23 януари 1879 година внася огромни промени в Проекта, включително смяна на наименованието му. При това разискване се образуват две групи - либерали (младите) и консерватори (старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите промени в българското общество след Освобождението през 1878 година Съгласно чл.4 „ Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество ".
Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се необятни компетенции на монарха във вътрешния и интернационалния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска цялост и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си с демократичен темперамент, Търновската конституция утвърждава правилото на персоналната цялост и частната благосъстоятелност като основа на индустриалните и публични връзки. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и други
От друга страна, съгласно Конституцията си Българското княжество се дефинира като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия - властта на монарха е вкарана в рамки, само че той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за правосъдната власт (като гаранция за правовата държава), няма и надзор за сходство на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „ жители ".
На днешния ден през 1879 година Учредителното заседание гласоподава и приема Търновската конституция - първата конституция на България. Събитието се случва във Велико Търново след Берлинския конгрес /13 юни-13 юли 1878 г./.
Официалното й название е „ Конституция на Българското княжество ". Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, само че в традицията на българските интелектуалци от освободителните битки и с присъединяване на адвокати и други българи, получили висшето си обучение в елитни Западноевропейски университети.
Проектът за Органически правилник за държавното устройство на българското княжество е направен в канцеларията на Временното съветско ръководство и координиран с български общественици и съветска имперска комисия. Учредителното заседание, свикано на 23 януари 1879 година внася огромни промени в Проекта, включително смяна на наименованието му. При това разискване се образуват две групи - либерали (младите) и консерватори (старите), като в множеството случаи се постановат схващанията на първите.
Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите промени в българското общество след Освобождението през 1878 година Съгласно чл.4 „ Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с национално посланичество ".
Конституцията дефинира функционалностите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се необятни компетенции на монарха във вътрешния и интернационалния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска цялост и общинско самоуправление.
Новаторска и прогресивна за времето си с демократичен темперамент, Търновската конституция утвърждава правилото на персоналната цялост и частната благосъстоятелност като основа на индустриалните и публични връзки. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и други
От друга страна, съгласно Конституцията си Българското княжество се дефинира като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия - властта на монарха е вкарана в рамки, само че той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за правосъдната власт (като гаранция за правовата държава), няма и надзор за сходство на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „ жители ".
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ