Два екомаршрута ”спасяват” Седемте рилски езера от туристи
На 16 септември следва есенното издание на националната доброволческа самодейност „ Да почистим България дружно “. Доброволци ще почистят и региона на Седемте рилски езера.
Росица Димова, специалист в Дирекция „ Национална работа за отбрана на природата “ към Министерство на околната среда и водите, изясни в изявление за Дир. Бг, че Дирекцията на Национален парк “Рила “ е построила два екомаршрута в региона на хижа „ Скакавица “ - за понижаване на туристическия напън върху циркуса на езерата.
1. Вече има сериозен човешки напън върху екосистемата на Седемте рилски езера. Как се отразява това на биологичното равновесие там?
Национален парк „ Рила “ е най-значимата територия по представителност в страната на високопланински глациални езера и езерна биота от глациален вид. Речните и езерните води в Национален парк „ Рила “ се характеризират с доста високо качество по главните групи физико-химични параметри (кислороден статус, ацидификация/вкисляване, биогенно натоварване, солеви режим).
Последните научни проучвания, извършени по отношение на правенето на план на План за ръководство на Национален парк “Рила “, не записаха случаи на ясно антропогенно замърсяване на територията на парка (в обследваните 17 реки и 18 езера включително и част от езерата в комплекса от Седемте рилски езера).
Установеното през 2013 година увеличение на равнищата на нитрати и нитрити в езерата е в резултат на антропогенно натоварване в региона. Спирането на пашуването на селскостопански животни в езерата води до позитивна наклонност за намаляването на стойностите на нитрати и нитрити.
2. Превръщат ли се езерата в блата? Прави ли се мониторнг на водата?
Промените на климата и по-специално засушаването и повишението на междинните температури се отразяват неподходящо върху популациите на редица високо-планински (аркто-алпийски и бореални) типове растения. Често тези промени водят и до промени във видовия състав на растителните съобщества и фаунистичните комплекси.
Намаляването на водното количество в езерата води до прогресираща ксерофитизация на местообитанията, а цялостните промени на валежния режим водят до понижен дебит на водите, по-слабо презареждане на водоносния небосвод и понижено водоснабдяване по речната мрежа.
Много мощно се засягат и хигрофилните (влаголюбиви видове) растителни съобщества. Безгръбначната фауна също е уязвима от пресушаване на мочурища, езерца и микропонижения с високи подпочвени води.
Популациите на част от типовете сладководни водорасли са повлияни от еутрофизацията и изплитняването на някои езера, по тази причина този съставен елемент на биоразнообразието се прави оценка като постоянен в междинна степен. Не се регистрира наклонност за превръщането на езерата в блата.
Изпълнителната организация по околна среда взаимно с Дирекция „ Национален парк Рила “ организира годишен мониторинг на езерата Долно езеро, Рибно езеро и Сълзата. От 2013 година мониторинг се прави и на езерото Бъбрека, защото същото е на място, където се събират двете туристически пътеки (по Сухия хълм и обичайна лятна туристическа пътека през Рибното езеро, Трилистника и Близнака), като от мониторинга отпадна Долно езеро.
Съгласно получените резултати от пробоизпитванията резултатите от анализите демонстрират, че водата по физикохимични индикатори дава отговор на условията на Наредба Н4. От 2013 година според наредбите на наредбата индикаторите дават отговор, че тези обекти са в положително екологично положение.
На територията се организира и мониторинг на консервационно значими растителни типове – рилска иглика, петниста тинтява, жълта тинтява и златовръх при отчитане на резултатите в годините се следи, че тяхната компактност и брой няма понижение, и се регистрира повишаване броя на екземплярите главно на петниста и жълта тинтяви.
През 2015 година по отношение на осъществяването на Проект „ Устойчиво ръководство на Национален парк „ Рила “ I-ва фаза “ по Оперативна стратегия „ Околна среда 2007-2013 година “ е осъществено възобновяване на рилска иглика и разчистване на моделни сектори от развилите се висши тревни типове в езерата „ Долното “, „ Рибното “ и „ Трилистника “. В региона на народен парк Рила няма настояща хидрометрична станция от Националната хидрометрична мрежа в страната.
3. Кое езеро е най-зле?
Повишаването на приблизително годишните температури води до увеличението на растителността в езерата. Установява се увеличение на площите от теснолистна ежова главица (Sparganium angustifolium) и натрупването на органически детрит (мъртва органична материя) в езерата. Не е открита значима еутрофикация досега в езера по обраствания на макрофити и развиване на фитопланктон.
Сравнително най-променени са двете най-плитки езера Рибното и Трилистника. Периодично Дирекцията на Национален парк “Рила “ почиства повърхността на езерата от растителност, което води до понижаване на натрупването на мъртва органична материя.
4. През 2008 година е въведен в употреба въжен превоз от хижа Пионерска до хижа Седемте рилски езера. Капацитетът му е 700 души на час, по този начин достъпът до езерата е улеснен доста. Изяснен ли е към този момент въпросът за това легален ли е лифтът?
Министерството на околната среда и водите се е произнесло с Решение по Оценка на въздействието върху околната среда №73/24.01.1995 година на Министерство на околната среда и водите (тогава МОС) за обект “Пътническа седалкова въжена станция х. “Пионерска “ – х. “Рилски езера “. Част от въжената линия попада в рамките на Национален парк “Рила “. В министерството на околната среда и водите няма постъпила информация от способените органи ДНСК и РДНСК за това дали лифта от Хижа „ Пионерска “ до хижа „ Рилски езера “ е противозаконен.
5. Какви са данните за последните две години обратно, усилват ли се визитите от туристи?
ДНП “Рила “ прави непрекъснат мониторинг на посетителите в националния парк. Мониторингът на посетителите се прави от чиновници на ДНП “Рила “ през светлата част на деня. През 2015 година през циркуса са минали 18 916 гости, а през 2016 година – 38 205, т.е. с 19 289 гости повече спрямо миналата година. Представените данни са специфична извадка за региона на циркуса на „ Седемте рилски езера “.
6. Поддържа ли се някакъв тип туристическа инфраструктура? Оставят ли доста боклуци туристите и по какъв начин е проведено почистването на парка?
Дирекция „ Национален парк Рила “ във всички паркови сектори и резервата „ Риломанастирска гора “ е сложила осведомителни и указателни табели, за осведоменост и сигурност на посетителите на парка. През 2013 година е възобновена главната хоризонтална маркировка. През 2015 година маркировката е опреснена и са сложени нови осведомителни табели и табла с информация за жителите за режимите и нормите както в целия народен парк, по този начин и за циркуса на Седемте рилски езера.
Поставени са дървени скари и мостове за понижаване на засушаването и незамърсяване на водите в местата с отток. Изградени са преградни прагчета за отклоняване на водата от туристическите пътеки, с цел да не се позволява отмиване на почвата по същите и прекъсването на ерозионните процеси.
В циркуса на Седемте рилски езера съществуването на боклуци доста е намаляло през последните години - след поредност от годишни доброволчески акции за разчистване на региона на езерата от боклуци, провеждането на екологични просветителни стратегии и ефикасната контролно-охранителна активност. Тази година са планувани две акции за разчистване с присъединяване на доброволци.
Първата бе за изцяло разчистване на циркуса на езерата на 17 август 2017 година с присъединяване на представители на Общество „ Бяло приятелство “, а втората - в границите на първото есенно издание на националната доброволческа самодейност „ Да почистим България дружно “ на 16 септември 2017 година /събота/.
7. Възможно ли е да се наложи нов профилиран туристически маршрут отвън циркуса на езерата?
В непосредственост до циркуса ДНП “Рила “ е построила два екомаршрута в региона на х. „ Скакавица “ - за понижаване на туристическия напън върху циркуса на езерата. По дължината на маршрутите са сложени табели с информация за разнообразни видове местообитания с присъщите за тях типове, с текст и фотоси, каквато е пътеката наоколо до посетителския център за Национален парк „ Рила “ - Паничище, представящ гората на Националния парк и вековни ели.
В Южна Рила е построен профилиран маршрут за конен и велотуризъм за искащите да минават с коне и колела. Трасето на маршрута е нормализирано и са построени канавки, отвеждащи дъждовните води за минимизиране на ерозионните процеси. По трасето на всеки от тези направления жителите могат да се насладят на неповторимата природа на народен парк „ Рила “.
8. Достъпни ли са езерата с изключение на с въжен превоз и с различен превоз – коли и джипове, лимитирано ли е придвижването им?
На територията на националния парк не е позволено навлизането с МПС-та. През дейния туристически сезон дирекцията на парка е провела работни групи от командировани от други сектори чиновници, които стопират МПС-тата на границата на парка с Общинско лесничейство Сапарева баня.
9. Къде паркират колите към станциите на лифта?
Само на Долна лифтова станция и на територията на Общинското лесничейство под границата на националния парк.
10. В народен парк Пирин към този момент постановиха ограничавания – да могат да се опъват до 10 палатки край хижите. Ще има ли сходни ограничения и за туристите в Рила? Какви ограничаващи ограничения към този момент са в действие?
Със Заповед №РД–89 от 23 април 2014 година на шефа на Дирекция „ Национален парк Рила “ са избрани местата за ситуиране /разпъване/ на палатки на територията на Национален парк „ Рила “ по паркови сектори, обозначени на терен с трайни знаци /табели и маркировка/. Същите са обособени към туристическите хижи и заслони в предпазената територия.
Росица Димова, специалист в Дирекция „ Национална работа за отбрана на природата “ към Министерство на околната среда и водите, изясни в изявление за Дир. Бг, че Дирекцията на Национален парк “Рила “ е построила два екомаршрута в региона на хижа „ Скакавица “ - за понижаване на туристическия напън върху циркуса на езерата.
1. Вече има сериозен човешки напън върху екосистемата на Седемте рилски езера. Как се отразява това на биологичното равновесие там?
Национален парк „ Рила “ е най-значимата територия по представителност в страната на високопланински глациални езера и езерна биота от глациален вид. Речните и езерните води в Национален парк „ Рила “ се характеризират с доста високо качество по главните групи физико-химични параметри (кислороден статус, ацидификация/вкисляване, биогенно натоварване, солеви режим).
Последните научни проучвания, извършени по отношение на правенето на план на План за ръководство на Национален парк “Рила “, не записаха случаи на ясно антропогенно замърсяване на територията на парка (в обследваните 17 реки и 18 езера включително и част от езерата в комплекса от Седемте рилски езера).
Установеното през 2013 година увеличение на равнищата на нитрати и нитрити в езерата е в резултат на антропогенно натоварване в региона. Спирането на пашуването на селскостопански животни в езерата води до позитивна наклонност за намаляването на стойностите на нитрати и нитрити.
2. Превръщат ли се езерата в блата? Прави ли се мониторнг на водата?
Промените на климата и по-специално засушаването и повишението на междинните температури се отразяват неподходящо върху популациите на редица високо-планински (аркто-алпийски и бореални) типове растения. Често тези промени водят и до промени във видовия състав на растителните съобщества и фаунистичните комплекси.
Намаляването на водното количество в езерата води до прогресираща ксерофитизация на местообитанията, а цялостните промени на валежния режим водят до понижен дебит на водите, по-слабо презареждане на водоносния небосвод и понижено водоснабдяване по речната мрежа.
Много мощно се засягат и хигрофилните (влаголюбиви видове) растителни съобщества. Безгръбначната фауна също е уязвима от пресушаване на мочурища, езерца и микропонижения с високи подпочвени води.
Популациите на част от типовете сладководни водорасли са повлияни от еутрофизацията и изплитняването на някои езера, по тази причина този съставен елемент на биоразнообразието се прави оценка като постоянен в междинна степен. Не се регистрира наклонност за превръщането на езерата в блата.
Изпълнителната организация по околна среда взаимно с Дирекция „ Национален парк Рила “ организира годишен мониторинг на езерата Долно езеро, Рибно езеро и Сълзата. От 2013 година мониторинг се прави и на езерото Бъбрека, защото същото е на място, където се събират двете туристически пътеки (по Сухия хълм и обичайна лятна туристическа пътека през Рибното езеро, Трилистника и Близнака), като от мониторинга отпадна Долно езеро.
Съгласно получените резултати от пробоизпитванията резултатите от анализите демонстрират, че водата по физикохимични индикатори дава отговор на условията на Наредба Н4. От 2013 година според наредбите на наредбата индикаторите дават отговор, че тези обекти са в положително екологично положение.
На територията се организира и мониторинг на консервационно значими растителни типове – рилска иглика, петниста тинтява, жълта тинтява и златовръх при отчитане на резултатите в годините се следи, че тяхната компактност и брой няма понижение, и се регистрира повишаване броя на екземплярите главно на петниста и жълта тинтяви.
През 2015 година по отношение на осъществяването на Проект „ Устойчиво ръководство на Национален парк „ Рила “ I-ва фаза “ по Оперативна стратегия „ Околна среда 2007-2013 година “ е осъществено възобновяване на рилска иглика и разчистване на моделни сектори от развилите се висши тревни типове в езерата „ Долното “, „ Рибното “ и „ Трилистника “. В региона на народен парк Рила няма настояща хидрометрична станция от Националната хидрометрична мрежа в страната.
3. Кое езеро е най-зле?
Повишаването на приблизително годишните температури води до увеличението на растителността в езерата. Установява се увеличение на площите от теснолистна ежова главица (Sparganium angustifolium) и натрупването на органически детрит (мъртва органична материя) в езерата. Не е открита значима еутрофикация досега в езера по обраствания на макрофити и развиване на фитопланктон.
Сравнително най-променени са двете най-плитки езера Рибното и Трилистника. Периодично Дирекцията на Национален парк “Рила “ почиства повърхността на езерата от растителност, което води до понижаване на натрупването на мъртва органична материя.
4. През 2008 година е въведен в употреба въжен превоз от хижа Пионерска до хижа Седемте рилски езера. Капацитетът му е 700 души на час, по този начин достъпът до езерата е улеснен доста. Изяснен ли е към този момент въпросът за това легален ли е лифтът?
Министерството на околната среда и водите се е произнесло с Решение по Оценка на въздействието върху околната среда №73/24.01.1995 година на Министерство на околната среда и водите (тогава МОС) за обект “Пътническа седалкова въжена станция х. “Пионерска “ – х. “Рилски езера “. Част от въжената линия попада в рамките на Национален парк “Рила “. В министерството на околната среда и водите няма постъпила информация от способените органи ДНСК и РДНСК за това дали лифта от Хижа „ Пионерска “ до хижа „ Рилски езера “ е противозаконен.
5. Какви са данните за последните две години обратно, усилват ли се визитите от туристи?
ДНП “Рила “ прави непрекъснат мониторинг на посетителите в националния парк. Мониторингът на посетителите се прави от чиновници на ДНП “Рила “ през светлата част на деня. През 2015 година през циркуса са минали 18 916 гости, а през 2016 година – 38 205, т.е. с 19 289 гости повече спрямо миналата година. Представените данни са специфична извадка за региона на циркуса на „ Седемте рилски езера “.
6. Поддържа ли се някакъв тип туристическа инфраструктура? Оставят ли доста боклуци туристите и по какъв начин е проведено почистването на парка?
Дирекция „ Национален парк Рила “ във всички паркови сектори и резервата „ Риломанастирска гора “ е сложила осведомителни и указателни табели, за осведоменост и сигурност на посетителите на парка. През 2013 година е възобновена главната хоризонтална маркировка. През 2015 година маркировката е опреснена и са сложени нови осведомителни табели и табла с информация за жителите за режимите и нормите както в целия народен парк, по този начин и за циркуса на Седемте рилски езера.
Поставени са дървени скари и мостове за понижаване на засушаването и незамърсяване на водите в местата с отток. Изградени са преградни прагчета за отклоняване на водата от туристическите пътеки, с цел да не се позволява отмиване на почвата по същите и прекъсването на ерозионните процеси.
В циркуса на Седемте рилски езера съществуването на боклуци доста е намаляло през последните години - след поредност от годишни доброволчески акции за разчистване на региона на езерата от боклуци, провеждането на екологични просветителни стратегии и ефикасната контролно-охранителна активност. Тази година са планувани две акции за разчистване с присъединяване на доброволци.
Първата бе за изцяло разчистване на циркуса на езерата на 17 август 2017 година с присъединяване на представители на Общество „ Бяло приятелство “, а втората - в границите на първото есенно издание на националната доброволческа самодейност „ Да почистим България дружно “ на 16 септември 2017 година /събота/.
7. Възможно ли е да се наложи нов профилиран туристически маршрут отвън циркуса на езерата?
В непосредственост до циркуса ДНП “Рила “ е построила два екомаршрута в региона на х. „ Скакавица “ - за понижаване на туристическия напън върху циркуса на езерата. По дължината на маршрутите са сложени табели с информация за разнообразни видове местообитания с присъщите за тях типове, с текст и фотоси, каквато е пътеката наоколо до посетителския център за Национален парк „ Рила “ - Паничище, представящ гората на Националния парк и вековни ели.
В Южна Рила е построен профилиран маршрут за конен и велотуризъм за искащите да минават с коне и колела. Трасето на маршрута е нормализирано и са построени канавки, отвеждащи дъждовните води за минимизиране на ерозионните процеси. По трасето на всеки от тези направления жителите могат да се насладят на неповторимата природа на народен парк „ Рила “.
8. Достъпни ли са езерата с изключение на с въжен превоз и с различен превоз – коли и джипове, лимитирано ли е придвижването им?
На територията на националния парк не е позволено навлизането с МПС-та. През дейния туристически сезон дирекцията на парка е провела работни групи от командировани от други сектори чиновници, които стопират МПС-тата на границата на парка с Общинско лесничейство Сапарева баня.
9. Къде паркират колите към станциите на лифта?
Само на Долна лифтова станция и на територията на Общинското лесничейство под границата на националния парк.
10. В народен парк Пирин към този момент постановиха ограничавания – да могат да се опъват до 10 палатки край хижите. Ще има ли сходни ограничения и за туристите в Рила? Какви ограничаващи ограничения към този момент са в действие?
Със Заповед №РД–89 от 23 април 2014 година на шефа на Дирекция „ Национален парк Рила “ са избрани местата за ситуиране /разпъване/ на палатки на територията на Национален парк „ Рила “ по паркови сектори, обозначени на терен с трайни знаци /табели и маркировка/. Същите са обособени към туристическите хижи и заслони в предпазената територия.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ