Проектното финансиране - вече с критерий „красота“
На 16 септември 2020 година в тирада за положението на Европейския съюз, в границите на Стратегията за саниране, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен стартира самодейността „ Нов европейски Баухаус “.
Да напомним - с изключение на учебно заведение и школа, Баухаус е идейно течение. В Манифеста " Баухаус ", стартиран през 1909 година, неговият създател - немският проектант Валтер Гропиус прокламира „ повторното обединяване на всички художествено креативен дисциплини – статуя, живопис, приложни изкуства и занаяти – в едно ново архитектурно изкуство “.
Целта на Новия европейски Баухаус, разгласен от Урсула фон дер Лайен, е да бъде развъдник за нововъведения и творчество; да подтиква устойчивото планиране в Европа и отвън нея с условие то да е привлекателно и налично за жителите.
Новият европейски Баухаус е интердисциплинарен план, който ще сътвори пространства за изпробване, в които посредством изкуството, културата, науката и технологиите могат да се основават, тестват и показват нови екологосъобразни и цифрови решения, спомагащи за развиването на нови водещи пазари.
Новият европейски Баухаус е умислен като самодейност „ изпод нагоре “. Той ще бъде до огромна степен съгласуван с локалните потребности, които следва да се изследват и удовлетворяват посредством мултидисциплинарни и взаимно проектирани подходи, съчетаващи разнообразни гледни точки .
За да се оформи концепцията на самодейността, Министерството на културата провежда двудневна конференция на 15-16 юли 2021 година, озаглавена „ Новият европейски Баухаус -възможностите за дейности на национално равнище “. На нея участваха представители на централни и локални управляващи, заинтригувани страни (архитекти, художници, създатели, интелектуалци, представители на научния бранш, експерти в новите технологии, музеи, галерии, читалища; креативен сдружения и колективи; цивилен организации; локални общности, фокусирани върху локални обичаи и нематериално културно наследство), както и представители на европейски организации. Бяха показани разнообразни креативен начинания като КвАРТал (арт пространството в карето сред булевардите " Мария Луиза ", " Сливница ", " Васил Левски " и " Дондуков " ) - с акцент върху приноса му за смяната на средата в София, плана " Бузлуджа " и други. За да представим по-важните резултати от конференцията, беседваме със заместник-министъра на културата Весела Кондакова.
Госпожо Кондакова, с какво самодейността „ Новият европейски Баухаус “ е потребна на създателите?
Тя ще ни реши казуса с един доста огромен недостиг, който ние, работещите в бранш „ Култура “, изпитваме през всичките години, откогато сме членове на Европейския съюз. Има недоразбиране какви са функционалностите на културния бранш. Това е повода културни организации и артисти да не са припознати като възможни претенденти по разнообразни европейски стратегии за финансиране.
Бихте ли дали образец?
Смята се, че в случай че една културна организация има постройка, нуждаеща се от ремонт, то тя би трябвало да се обърне към Министерството на културата. А в действителност би трябвало да кандидатства пред Министерството на районното развиване и благоустройството или пред Министерството на околната среда и водите. По същия метод, в случай че имаме интердисциплинарен план – и в областта на културата, и на образованието, то той би трябвало да има шансове за поддръжка от страна на Министерството на образованието. А при нас като че ли има ясни граници - дотук е културната организация, а натам към този момент е образованието.
Културните организации цели два цялостни програмни интервала оставаха настрана от опциите да получат финансиране за реализацията на концепциите си. Тяхното наличие напълно едва бе заложено в стопанската система и в образованието и отсъстваше изцяло от политиките за обществените грижи и селските региони. А самодейността „ Нов европейски Баухаус “ дава късмет културата да стартира да се възприема като свързващата заварка, която овластява другите политики да реализират своите ефикасни цели.
Например в квартали, които се обезлюдяват, може да се даде късмет на културните организации да ги съживят, като разпрострат активността си към културното им завещание. Такива планове съществуват, само че до момента те доста мъчно си намираха финансиране. Надяваме се това да стане доста по-лесно с самодейността „ Нов европейски Баухаус “, с която не на последно място за първи път ще се вкара критерият „ хубост “ при плановото финансиране.
Какво да чакаме от този аршин?
Личното ми очакване е да заживеем в нов вид архитектура, тъй като би трябвало да си признаем, че средата в България ни дължи доста. Тя не е доста артистична и споделям това, без да упреквам никого. Надявам се, че с „ Новия европейски Баухаус “ тя ще се усъвършенства и то съществено. В последна сметка би трябвало да се включат малко повече урбанисти и архитекти, които работят добре. На конференцията бяха показани към този момент съществуващи планове, от които се видя, че има такива архитекти и те към този момент усъвършенстват средата. Ние се стремим към един нов вид архитектура, която обезпечава достъп до обучение, просвета, цифрова съгласуваност и всичко това, пазейки екологичното равновесие, с необикновен акцент при потреблението на културното завещание.
Казвате, че към този момент има такива планове. А сега има ли стратегия, по която те да могат да получат финансиране?
Има такива благоприятни условия по изследователската стратегия „ Хоризонт Европа “, която предлага доста необятна палитра за опити в частта й, обвързвана с науката и другите браншове.
А в бъдеще къде ще могат да аплайват?
Вероятно в Национален фонд " Култура " ще има такава стратегия, при която ще се правят оценка напъните, ориентирани към възстановяване на средата, към работа с общността. Целта ще е възстановяване качеството на живот, а не толкоз съответни артистични дейности.
По време на двудневната конференция бяха показани разнообразни планове - един от тях бе на Музея „ Дом на хумора и сатирата ” в Габрово. Какво бихме могли да научим от него, в случай че сме дребна организация и имаме упования да получим финансиране по самодейността " Нов европейски Баухаус " ?
Община Габрово, взаимно с Музея, се пробват да възстановят една остаряла постройка, която да трансфорат в динамичен център за обучение и опит, отдаден на креативния тандем Жан Клод и Кристо. Габрово е доста напред по отношение на останалите общини в метода на осмисляне на наследството и неговата приложимост и точно в това този план е добър образец. В същото време не знам до каква степен той е съгласуван с условията за реализиране на " постройка с съвсем нулева сила ", нещо на което евродепутатът Искра Михайлова, присъстваща на конференцията, обърна особено внимание. Това е нещо, за което би трябвало да стартираме да мислим всекидневно, тъй като другояче няма по какъв начин да реализираме задачата - " здания с съвсем нулева сила ", а би трябвало да влезем в крайник с времето.
Министерството на културата също би трябвало да извърви сериозен път и да обмисли по какъв начин да реализира тази цел. Факт е, че в нашия сектор съвсем не се строят нови здания, само че и при ремонтите, и реставрациите, осъществявани с утвърждението на Националния институт за недвижимо културно завещание, би трябвало да се има поради да не се оставя карбонов отпечатък и постройката да е с нулев енергиен баланс.
Кога можем да чакаме, че Национален фонд " Култура " ще стартира да финансира сходни планове?
В момента сме в интервал на подготовка на бюджета за идната година и ние в завещание на идващия кабинет можем да оставим поръчка - програмен документ, какъвто ни предложиха от Сдружение на общините. Тя ще е за основаване на Национална стратегия за осъществяване на Новия европейски Баухаус, който да бъде остойностен. Имаме договореност с Министерството на образованието и науката, чакаме, че и от Министерството на районното развиване и благоустройството също ще се причислят към нас и по този начин трите министерства, в партньорство със Сдружението на общините, ще разпишем Националната стратегия за Новия европейски Баухаус. Идеите, които са залегнали в него, са доста близки до тези, заложени в интегрираните проекти за развиване на общините, по които те в последно време работят.
И откакто тази Национална стратегия бъде написана, тогава ли дребните креативен организации ще могат да аплайват по нея?
Да. Надяваме се, че с тази стратегия те по-лесно ще си намират финансиране. Малките организации се държат по-стратегически, в сравнение с ние – Министерството на културата, като властова институция. Причината е, че ние имаме годишен бюджет и работим в неговите рамки. А би трябвало да мислим минимум за 10 години напред. А огромните цели би трябвало да се слагат за по 30 години напред. Проблемът е, че при изчезнала тактика за културата един от главните въпроси е какво страната цели посредством културните политики. Тя ги финансира, само че какво цели? Какво реализира с тях? Дали ще употребява културата като обществен инструмент за обезлюдяващите градове или като учебен инструмент измежду младежите, или като някаква поддръжка за по-възрастните? Какво желае страната от културата, която толкоз обилно финансира.
Веднага ще се намерят стотици хиляди гласове, които ще ви опровергаят.
Пари за просвета има, без значение какви са мненията. Въпросът е по какъв начин се ръководят и къде желаеме да стигнем с тази просвета.
Говорите за стратегическо мислене. Горе-долу за какъв интервал от време даден план ще получава финансиране по " Новия европейски Баухаус "?
Крайно време е да стартираме да разсъждаваме в тригодишни рамки. Досега финансистите постоянно споделяха, че имаме проблем поради Валутния ръб и не можем да предоставяме финансиране за повече от една година. Надявам се да се откри излаз от тази обстановка. Не е съществено да се търси резистентност от нов вид, а да даваме финансиране единствено за няколко месеца. Стратегическото мислене доста ни липсва, само че се надявам с " Новия европейски Баухаус " да стартираме да мислим в 3-годишни, 5-годишни и 10-годишни граници.
Да напомним - с изключение на учебно заведение и школа, Баухаус е идейно течение. В Манифеста " Баухаус ", стартиран през 1909 година, неговият създател - немският проектант Валтер Гропиус прокламира „ повторното обединяване на всички художествено креативен дисциплини – статуя, живопис, приложни изкуства и занаяти – в едно ново архитектурно изкуство “.
Целта на Новия европейски Баухаус, разгласен от Урсула фон дер Лайен, е да бъде развъдник за нововъведения и творчество; да подтиква устойчивото планиране в Европа и отвън нея с условие то да е привлекателно и налично за жителите.
Новият европейски Баухаус е интердисциплинарен план, който ще сътвори пространства за изпробване, в които посредством изкуството, културата, науката и технологиите могат да се основават, тестват и показват нови екологосъобразни и цифрови решения, спомагащи за развиването на нови водещи пазари.
Новият европейски Баухаус е умислен като самодейност „ изпод нагоре “. Той ще бъде до огромна степен съгласуван с локалните потребности, които следва да се изследват и удовлетворяват посредством мултидисциплинарни и взаимно проектирани подходи, съчетаващи разнообразни гледни точки .
За да се оформи концепцията на самодейността, Министерството на културата провежда двудневна конференция на 15-16 юли 2021 година, озаглавена „ Новият европейски Баухаус -възможностите за дейности на национално равнище “. На нея участваха представители на централни и локални управляващи, заинтригувани страни (архитекти, художници, създатели, интелектуалци, представители на научния бранш, експерти в новите технологии, музеи, галерии, читалища; креативен сдружения и колективи; цивилен организации; локални общности, фокусирани върху локални обичаи и нематериално културно наследство), както и представители на европейски организации. Бяха показани разнообразни креативен начинания като КвАРТал (арт пространството в карето сред булевардите " Мария Луиза ", " Сливница ", " Васил Левски " и " Дондуков " ) - с акцент върху приноса му за смяната на средата в София, плана " Бузлуджа " и други. За да представим по-важните резултати от конференцията, беседваме със заместник-министъра на културата Весела Кондакова.
Госпожо Кондакова, с какво самодейността „ Новият европейски Баухаус “ е потребна на създателите?
Тя ще ни реши казуса с един доста огромен недостиг, който ние, работещите в бранш „ Култура “, изпитваме през всичките години, откогато сме членове на Европейския съюз. Има недоразбиране какви са функционалностите на културния бранш. Това е повода културни организации и артисти да не са припознати като възможни претенденти по разнообразни европейски стратегии за финансиране.
Бихте ли дали образец?
Смята се, че в случай че една културна организация има постройка, нуждаеща се от ремонт, то тя би трябвало да се обърне към Министерството на културата. А в действителност би трябвало да кандидатства пред Министерството на районното развиване и благоустройството или пред Министерството на околната среда и водите. По същия метод, в случай че имаме интердисциплинарен план – и в областта на културата, и на образованието, то той би трябвало да има шансове за поддръжка от страна на Министерството на образованието. А при нас като че ли има ясни граници - дотук е културната организация, а натам към този момент е образованието.
Културните организации цели два цялостни програмни интервала оставаха настрана от опциите да получат финансиране за реализацията на концепциите си. Тяхното наличие напълно едва бе заложено в стопанската система и в образованието и отсъстваше изцяло от политиките за обществените грижи и селските региони. А самодейността „ Нов европейски Баухаус “ дава късмет културата да стартира да се възприема като свързващата заварка, която овластява другите политики да реализират своите ефикасни цели.
Например в квартали, които се обезлюдяват, може да се даде късмет на културните организации да ги съживят, като разпрострат активността си към културното им завещание. Такива планове съществуват, само че до момента те доста мъчно си намираха финансиране. Надяваме се това да стане доста по-лесно с самодейността „ Нов европейски Баухаус “, с която не на последно място за първи път ще се вкара критерият „ хубост “ при плановото финансиране.
Какво да чакаме от този аршин?
Личното ми очакване е да заживеем в нов вид архитектура, тъй като би трябвало да си признаем, че средата в България ни дължи доста. Тя не е доста артистична и споделям това, без да упреквам никого. Надявам се, че с „ Новия европейски Баухаус “ тя ще се усъвършенства и то съществено. В последна сметка би трябвало да се включат малко повече урбанисти и архитекти, които работят добре. На конференцията бяха показани към този момент съществуващи планове, от които се видя, че има такива архитекти и те към този момент усъвършенстват средата. Ние се стремим към един нов вид архитектура, която обезпечава достъп до обучение, просвета, цифрова съгласуваност и всичко това, пазейки екологичното равновесие, с необикновен акцент при потреблението на културното завещание.
Казвате, че към този момент има такива планове. А сега има ли стратегия, по която те да могат да получат финансиране?
Има такива благоприятни условия по изследователската стратегия „ Хоризонт Европа “, която предлага доста необятна палитра за опити в частта й, обвързвана с науката и другите браншове.
А в бъдеще къде ще могат да аплайват?
Вероятно в Национален фонд " Култура " ще има такава стратегия, при която ще се правят оценка напъните, ориентирани към възстановяване на средата, към работа с общността. Целта ще е възстановяване качеството на живот, а не толкоз съответни артистични дейности.
По време на двудневната конференция бяха показани разнообразни планове - един от тях бе на Музея „ Дом на хумора и сатирата ” в Габрово. Какво бихме могли да научим от него, в случай че сме дребна организация и имаме упования да получим финансиране по самодейността " Нов европейски Баухаус " ?
Община Габрово, взаимно с Музея, се пробват да възстановят една остаряла постройка, която да трансфорат в динамичен център за обучение и опит, отдаден на креативния тандем Жан Клод и Кристо. Габрово е доста напред по отношение на останалите общини в метода на осмисляне на наследството и неговата приложимост и точно в това този план е добър образец. В същото време не знам до каква степен той е съгласуван с условията за реализиране на " постройка с съвсем нулева сила ", нещо на което евродепутатът Искра Михайлова, присъстваща на конференцията, обърна особено внимание. Това е нещо, за което би трябвало да стартираме да мислим всекидневно, тъй като другояче няма по какъв начин да реализираме задачата - " здания с съвсем нулева сила ", а би трябвало да влезем в крайник с времето.
Министерството на културата също би трябвало да извърви сериозен път и да обмисли по какъв начин да реализира тази цел. Факт е, че в нашия сектор съвсем не се строят нови здания, само че и при ремонтите, и реставрациите, осъществявани с утвърждението на Националния институт за недвижимо културно завещание, би трябвало да се има поради да не се оставя карбонов отпечатък и постройката да е с нулев енергиен баланс.
Кога можем да чакаме, че Национален фонд " Култура " ще стартира да финансира сходни планове?
В момента сме в интервал на подготовка на бюджета за идната година и ние в завещание на идващия кабинет можем да оставим поръчка - програмен документ, какъвто ни предложиха от Сдружение на общините. Тя ще е за основаване на Национална стратегия за осъществяване на Новия европейски Баухаус, който да бъде остойностен. Имаме договореност с Министерството на образованието и науката, чакаме, че и от Министерството на районното развиване и благоустройството също ще се причислят към нас и по този начин трите министерства, в партньорство със Сдружението на общините, ще разпишем Националната стратегия за Новия европейски Баухаус. Идеите, които са залегнали в него, са доста близки до тези, заложени в интегрираните проекти за развиване на общините, по които те в последно време работят.
И откакто тази Национална стратегия бъде написана, тогава ли дребните креативен организации ще могат да аплайват по нея?
Да. Надяваме се, че с тази стратегия те по-лесно ще си намират финансиране. Малките организации се държат по-стратегически, в сравнение с ние – Министерството на културата, като властова институция. Причината е, че ние имаме годишен бюджет и работим в неговите рамки. А би трябвало да мислим минимум за 10 години напред. А огромните цели би трябвало да се слагат за по 30 години напред. Проблемът е, че при изчезнала тактика за културата един от главните въпроси е какво страната цели посредством културните политики. Тя ги финансира, само че какво цели? Какво реализира с тях? Дали ще употребява културата като обществен инструмент за обезлюдяващите градове или като учебен инструмент измежду младежите, или като някаква поддръжка за по-възрастните? Какво желае страната от културата, която толкоз обилно финансира.
Веднага ще се намерят стотици хиляди гласове, които ще ви опровергаят.
Пари за просвета има, без значение какви са мненията. Въпросът е по какъв начин се ръководят и къде желаеме да стигнем с тази просвета.
Говорите за стратегическо мислене. Горе-долу за какъв интервал от време даден план ще получава финансиране по " Новия европейски Баухаус "?
Крайно време е да стартираме да разсъждаваме в тригодишни рамки. Досега финансистите постоянно споделяха, че имаме проблем поради Валутния ръб и не можем да предоставяме финансиране за повече от една година. Надявам се да се откри излаз от тази обстановка. Не е съществено да се търси резистентност от нов вид, а да даваме финансиране единствено за няколко месеца. Стратегическото мислене доста ни липсва, само че се надявам с " Новия европейски Баухаус " да стартираме да мислим в 3-годишни, 5-годишни и 10-годишни граници.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ