Как Сталин научава съветските танкисти да побеждават
На 16 октомври 1942 година е издадена заповед № 325 на Народния комисар на защитата (НКО) „ За бойното потребление на танкови и механизирани съединения “. С този документ Сталин прекъсва порочната процедура за погрешно потребление на танковете в началния интервал на Великата отечествена война. Какъв тъкмо беше казусът и по какъв начин в последна сметка руското управление трансформира танковете в съществена ударна мощ на армията?
Опитът от първите месеци на войната сподели, че танковите войски в Червената войска са били употребявани погрешно, заради което са претърпели огромни загуби. Още на 4 август 1941 година командването на Северозападния фронт в своята инструкция показва небрежното отношение към танкистите от командирите на комбинираните оръжия, които при слагане на задания „ не вземат поради и подценяват “ времето, належащо за подготовка танкове за офанзива.
Танковите елементи са разглобени от командирите на пехотата за лични потребности - да вземем за пример за танкови засади от боязън да не бъдат обкръжени. По време на борба танкистите са лишени от всякаква поддръжка от други родове войски. В резултат на това вместо бързи и мощни танкови офанзиви против врага, борбата се води от разпръснати дребни групи танкове, атакуващи без разузнаване.
„ Танковете се втурнаха напред, поемайки целия огън “
До същото умозаключение стигна и Щабът на Върховното командване, който показва сходни аргументи за огромни загуби на танкове в своята заповед № 057 „ За бойното потребление на танкови елементи и съединения “ още през януари 1942 година За да спрат тези безчинства, Сталин и Василевски подреждат танковите елементи да се употребяват в борба „ в цялостна мощ и в тясно взаимоотношение с пехотата, артилерията и авиацията “, като не разрешават танкови офанзиви без авансово разузнаване.
Но инспекцията на Генералния щаб на осъществяването на заповед № 057 демонстрира, че през 1942 година неправилното потребление на танкове продължава. Войските имат вкоренено мнение за тях като за вълшебен машини, които не се нуждаят от поддръжка или ремонт, за които няма невъзможни задания. В резултат на това в отчетите на танковите екипажи са открити следните формулировки: „ танковете се втурнаха напред, поемайки целия огън, а кавалерията изостава и се надяваше, че танковете ще създадат всичко и ще дойдат наготово “.
Уви, танкистите не се радват на престижа на командирите на комбинираните съединения, които подценяват мнението им за неправилното потребление на бронирани транспортни средства. Например, на 28 февруари 1942 година командирът на ударната група на 2-ри кавалерийски корпус полковник Валц заповядва да бъдат хвърлени в борба два танка. На причините на командира на 130-та танкова бригада, че в такива случаи е належащо да се употребяват всички транспортни средства, Валц възразява: „ Остави, поддържайте духа на кавалерията “.
Това отношение води освен до увеличение на загубите на танковите войски, само че и до понижаване на отговорността на танковите екипажи за осъществяване на предоставените задания.
Германците вършат противоположното. Те свързват дейностите на танковете с всички клонове на армията и не се стремят да пробият руската защита непременно, търсейки слаби места в нея. Германските „ панцери “ заобикалят фронтални офанзиви, действайки по фланговете с огън и маневри, виждайки единствено руската пехота като собствен зложелател. Те се пробват да не вземат участие в открита борба със руски транспортни средства, примамвайки ги под огъня на артилерията си.
Сталин не е удовлетворен от тази обстановка. През 1942 година той пресъздава танкови и механизирани корпуси, като ги вижда като бойни елементи за развиване на триумфа в настъплението и мобилен запас в защитата. И за вярното им потребление е належащо да се реформира тактиката на танковете, което беше направено със заповед на НКО № 325.
„ Танковете не извършват главната си задача “
Народният комисар стартира заповедта си с изброяване на минусите: танковете не престават да се бият без поддръжка и разузнаване. Техните екипажи действаха нестабилно, на ниски скорости и даже не стреляха в придвижване. В резултат на това, както отбелязва Сталин, танковете не маневрират на бойното поле, не нападат врага във фланг или гръб, а отиват напряко челно. И защото те се втурват към укрепени точки, които не са авансово потиснати, те елементарно стават жертви на вражеската артилерия. Но постоянно танковите офанзиви се провалят още по-рано, тъй като заради непознаване на терена и минните полета, бойните транспортни средства са взривени от мини или засядат в блата или канавки.
Контролът на танковата борба също е неприятен. Танкистите, които влизат в пробива, работят сами, защото командирите на бригади и полкове са на командния пункт, знаейки малко за това, което вършат техните подчинени. Командирите на танкови роти и командирите на батальони, движещи се напред, губят надзор над частите и те стартират да се скитат из бойното поле, понасяйки загуби.
Но Сталин счита главния минус за отклоняването на танкове за битка с вражеските бронирани машини и артилерия, защото в този случай те „ не извършват главната задача да унищожат пехотата “. Той назова откритата процедура да се опълчват на офанзивите на „ панцерите “ и да се влиза в борба с тях „ неправилна и нездравословна “.
И с цел да могат танкистите да се бият вярно, Сталин им предлага да следват инструкциите, посочени в заповедта за потребление на танкови и механични единици.
Инструкции за бъдещи победи
Отделни танкови бригади и полкове трябваше да служат като директна поддръжка на пехотата. Това допуска цялостно взаимоотношение и взаимопомощ сред тези родове войски на бойното поле. Танкистите би трябвало да покриват стрелците с огън и да не се откъсват от тях по време на офанзивата. Стрелците би трябвало да пазят танкистите от вражеската пехота, да вършат проходи в минни полета, да им оказват помощ по всевъзможен вероятен метод и най-важното, „ уверено да следват танковете в офанзивата “.
Сега доста зависи от артилерията, която би трябвало да потисне огневите точки преди танкова офанзива и да се бори с вражеските бронирани транспортни средства. В това тя би трябвало да бъде подкрепена от водачите, които също организират разузнаване в интерес на танкистите. Но Сталин е последният, който не разрешава фронталните офанзиви, като подрежда да работят с огън и да маневрират по фланговете и в тила на защитата на врага, стреляйки в придвижване.
В заповед № 325 се коментира и метода на потребление на появилите се през октомври 1942 година нови тактически елементи - тежките танкови полкове за пробив. Техните КВ и „ Чърчил “ са предадени на войските за взлом на вражеските отбрани дружно с пехота и артилерия, а по-късно са употребявани за отбиване на контраатаки.
Организационно всички обособени бригади и полкове към този момент са подчинени на командирите на комбинираните елементи и може да бъдат трансферирани за подсилване на стрелкови дивизии единствено по тяхна заповед. Сталин акцентира, че танковите елементи са атакуващо оръжие, а в защитата имат една цел: да контраатакуват съперника, който е пробил. Изключение е потреблението им в засади или като огневи точки, заровени в земята.
Танковите корпуси, подчинени на фронтовете и армиите, получават специфичен статут. Те са въведени в борба по посока на главната офанзива, като средство за „ насърчаване на триумф и заличаване на вражеската пехота “. Когато руските стрелкови дивизии пробиват защитата на съперника, корпусът нанася удари напред за надълбоко навлизане в тила на съперника, с цел да обкръжи и унищожи главните му сили. В същото време те не би трябвало да се включват в борби с противников бронирани машини. И в случай че конфликтът с тях е неминуем, тогава танковият корпус щеше да се покрие от „ панцерите “ с артилерия, хвърляйки танковете си против вражеската пехота, чието заличаване е приоритет.
Заповед № 325 отбелязва значимостта на разузнаването на региона преди въвеждането на танкови корпуси в борба, защото „ цялостното потребление на ударната мощ на корпуса и неговата подвижност е допустимо в терен, наличен за танкове “. Затова Сталин акцентира, че отговорността за нейното осъществяване се носи на първо място от командванията на фронтовете и армиите. Изненадата, която би трябвало да бъде обезпечена от камуфлаж, загадка на придвижване и централизация, също играе еднообразно значима роля за триумфа на танковата офанзива. Следователно танковите маршове преди настъплението би трябвало да се правят през нощта, под прикритието на авиацията.
Учители и възпитаници
Заповедта на Сталин се основава на два фактора. Първо, той взема поради горчивите уроци от провалите от 1941 година Успешната тактичност на немските танкови офанзиви е проучена от руската страна и взета като основа за бъдещи настъпателни интервенции. Още повече, че от заповедта излиза наяве, че най-ценното е отнето от врага. Това се отнася освен за офанзиви на маси от танкове против пехота и тяхното взаимоотношение с други клонове на армията, само че и за други настъпателни дейности. Например, дилемите на руските механизирани бригади съответстват със дилемите на немските „ forausabtailungs ” - мобилни отряди от 1941 година, които нахлуват в руския гръб, всяват суматоха там и завладяват най-важните обекти.
Второ, издаването на заповед № 325 приказва за нуждата от повратна точка във войната, предсказвайки началото на настъплението на Червената войска на запад. И за това е належащо да се пречупи в съзнанието на някои руски командири желанието да се бият по старомодния метод, водещ до безполезни загуби на танкове. Също по този начин този документ става значима поддръжка за доста командири на танкови формирования, като Кравченко, Орлов, Пушкин и други, които стават известни с офанзивите си против врага.
Навременността на заповедта на Сталин се удостоверява от руската атака през зимата на 1942-1943 година, когато танковите и механизираните корпуси играят водеща роля в борбите при Сталинград и Воронеж. И по този начин, на 23 ноември 1942 година 4-ти танков и 4-ти механизиран корпус се срещат в региона на Калач, завършвайки обкръжението на армията на Паулус. Новата танкова тактичност продължи да дава плодове, трансформирайки се в ключ към бъдещия триумф в интервенциите освен на корпуса, само че и на танковите армии. По този метод заповед № 325 е един от най-важните руски военни документи, които водят Червената войска до победа във Великата отечествена война.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Опитът от първите месеци на войната сподели, че танковите войски в Червената войска са били употребявани погрешно, заради което са претърпели огромни загуби. Още на 4 август 1941 година командването на Северозападния фронт в своята инструкция показва небрежното отношение към танкистите от командирите на комбинираните оръжия, които при слагане на задания „ не вземат поради и подценяват “ времето, належащо за подготовка танкове за офанзива.
Танковите елементи са разглобени от командирите на пехотата за лични потребности - да вземем за пример за танкови засади от боязън да не бъдат обкръжени. По време на борба танкистите са лишени от всякаква поддръжка от други родове войски. В резултат на това вместо бързи и мощни танкови офанзиви против врага, борбата се води от разпръснати дребни групи танкове, атакуващи без разузнаване.
„ Танковете се втурнаха напред, поемайки целия огън “
До същото умозаключение стигна и Щабът на Върховното командване, който показва сходни аргументи за огромни загуби на танкове в своята заповед № 057 „ За бойното потребление на танкови елементи и съединения “ още през януари 1942 година За да спрат тези безчинства, Сталин и Василевски подреждат танковите елементи да се употребяват в борба „ в цялостна мощ и в тясно взаимоотношение с пехотата, артилерията и авиацията “, като не разрешават танкови офанзиви без авансово разузнаване.
Но инспекцията на Генералния щаб на осъществяването на заповед № 057 демонстрира, че през 1942 година неправилното потребление на танкове продължава. Войските имат вкоренено мнение за тях като за вълшебен машини, които не се нуждаят от поддръжка или ремонт, за които няма невъзможни задания. В резултат на това в отчетите на танковите екипажи са открити следните формулировки: „ танковете се втурнаха напред, поемайки целия огън, а кавалерията изостава и се надяваше, че танковете ще създадат всичко и ще дойдат наготово “.
Уви, танкистите не се радват на престижа на командирите на комбинираните съединения, които подценяват мнението им за неправилното потребление на бронирани транспортни средства. Например, на 28 февруари 1942 година командирът на ударната група на 2-ри кавалерийски корпус полковник Валц заповядва да бъдат хвърлени в борба два танка. На причините на командира на 130-та танкова бригада, че в такива случаи е належащо да се употребяват всички транспортни средства, Валц възразява: „ Остави, поддържайте духа на кавалерията “.
Това отношение води освен до увеличение на загубите на танковите войски, само че и до понижаване на отговорността на танковите екипажи за осъществяване на предоставените задания.
Германците вършат противоположното. Те свързват дейностите на танковете с всички клонове на армията и не се стремят да пробият руската защита непременно, търсейки слаби места в нея. Германските „ панцери “ заобикалят фронтални офанзиви, действайки по фланговете с огън и маневри, виждайки единствено руската пехота като собствен зложелател. Те се пробват да не вземат участие в открита борба със руски транспортни средства, примамвайки ги под огъня на артилерията си.
Сталин не е удовлетворен от тази обстановка. През 1942 година той пресъздава танкови и механизирани корпуси, като ги вижда като бойни елементи за развиване на триумфа в настъплението и мобилен запас в защитата. И за вярното им потребление е належащо да се реформира тактиката на танковете, което беше направено със заповед на НКО № 325.
„ Танковете не извършват главната си задача “
Народният комисар стартира заповедта си с изброяване на минусите: танковете не престават да се бият без поддръжка и разузнаване. Техните екипажи действаха нестабилно, на ниски скорости и даже не стреляха в придвижване. В резултат на това, както отбелязва Сталин, танковете не маневрират на бойното поле, не нападат врага във фланг или гръб, а отиват напряко челно. И защото те се втурват към укрепени точки, които не са авансово потиснати, те елементарно стават жертви на вражеската артилерия. Но постоянно танковите офанзиви се провалят още по-рано, тъй като заради непознаване на терена и минните полета, бойните транспортни средства са взривени от мини или засядат в блата или канавки.
Контролът на танковата борба също е неприятен. Танкистите, които влизат в пробива, работят сами, защото командирите на бригади и полкове са на командния пункт, знаейки малко за това, което вършат техните подчинени. Командирите на танкови роти и командирите на батальони, движещи се напред, губят надзор над частите и те стартират да се скитат из бойното поле, понасяйки загуби.
Но Сталин счита главния минус за отклоняването на танкове за битка с вражеските бронирани машини и артилерия, защото в този случай те „ не извършват главната задача да унищожат пехотата “. Той назова откритата процедура да се опълчват на офанзивите на „ панцерите “ и да се влиза в борба с тях „ неправилна и нездравословна “.
И с цел да могат танкистите да се бият вярно, Сталин им предлага да следват инструкциите, посочени в заповедта за потребление на танкови и механични единици.
Инструкции за бъдещи победи
Отделни танкови бригади и полкове трябваше да служат като директна поддръжка на пехотата. Това допуска цялостно взаимоотношение и взаимопомощ сред тези родове войски на бойното поле. Танкистите би трябвало да покриват стрелците с огън и да не се откъсват от тях по време на офанзивата. Стрелците би трябвало да пазят танкистите от вражеската пехота, да вършат проходи в минни полета, да им оказват помощ по всевъзможен вероятен метод и най-важното, „ уверено да следват танковете в офанзивата “.
Сега доста зависи от артилерията, която би трябвало да потисне огневите точки преди танкова офанзива и да се бори с вражеските бронирани транспортни средства. В това тя би трябвало да бъде подкрепена от водачите, които също организират разузнаване в интерес на танкистите. Но Сталин е последният, който не разрешава фронталните офанзиви, като подрежда да работят с огън и да маневрират по фланговете и в тила на защитата на врага, стреляйки в придвижване.
В заповед № 325 се коментира и метода на потребление на появилите се през октомври 1942 година нови тактически елементи - тежките танкови полкове за пробив. Техните КВ и „ Чърчил “ са предадени на войските за взлом на вражеските отбрани дружно с пехота и артилерия, а по-късно са употребявани за отбиване на контраатаки.
Организационно всички обособени бригади и полкове към този момент са подчинени на командирите на комбинираните елементи и може да бъдат трансферирани за подсилване на стрелкови дивизии единствено по тяхна заповед. Сталин акцентира, че танковите елементи са атакуващо оръжие, а в защитата имат една цел: да контраатакуват съперника, който е пробил. Изключение е потреблението им в засади или като огневи точки, заровени в земята.
Танковите корпуси, подчинени на фронтовете и армиите, получават специфичен статут. Те са въведени в борба по посока на главната офанзива, като средство за „ насърчаване на триумф и заличаване на вражеската пехота “. Когато руските стрелкови дивизии пробиват защитата на съперника, корпусът нанася удари напред за надълбоко навлизане в тила на съперника, с цел да обкръжи и унищожи главните му сили. В същото време те не би трябвало да се включват в борби с противников бронирани машини. И в случай че конфликтът с тях е неминуем, тогава танковият корпус щеше да се покрие от „ панцерите “ с артилерия, хвърляйки танковете си против вражеската пехота, чието заличаване е приоритет.
Заповед № 325 отбелязва значимостта на разузнаването на региона преди въвеждането на танкови корпуси в борба, защото „ цялостното потребление на ударната мощ на корпуса и неговата подвижност е допустимо в терен, наличен за танкове “. Затова Сталин акцентира, че отговорността за нейното осъществяване се носи на първо място от командванията на фронтовете и армиите. Изненадата, която би трябвало да бъде обезпечена от камуфлаж, загадка на придвижване и централизация, също играе еднообразно значима роля за триумфа на танковата офанзива. Следователно танковите маршове преди настъплението би трябвало да се правят през нощта, под прикритието на авиацията.
Учители и възпитаници
Заповедта на Сталин се основава на два фактора. Първо, той взема поради горчивите уроци от провалите от 1941 година Успешната тактичност на немските танкови офанзиви е проучена от руската страна и взета като основа за бъдещи настъпателни интервенции. Още повече, че от заповедта излиза наяве, че най-ценното е отнето от врага. Това се отнася освен за офанзиви на маси от танкове против пехота и тяхното взаимоотношение с други клонове на армията, само че и за други настъпателни дейности. Например, дилемите на руските механизирани бригади съответстват със дилемите на немските „ forausabtailungs ” - мобилни отряди от 1941 година, които нахлуват в руския гръб, всяват суматоха там и завладяват най-важните обекти.
Второ, издаването на заповед № 325 приказва за нуждата от повратна точка във войната, предсказвайки началото на настъплението на Червената войска на запад. И за това е належащо да се пречупи в съзнанието на някои руски командири желанието да се бият по старомодния метод, водещ до безполезни загуби на танкове. Също по този начин този документ става значима поддръжка за доста командири на танкови формирования, като Кравченко, Орлов, Пушкин и други, които стават известни с офанзивите си против врага.
Навременността на заповедта на Сталин се удостоверява от руската атака през зимата на 1942-1943 година, когато танковите и механизираните корпуси играят водеща роля в борбите при Сталинград и Воронеж. И по този начин, на 23 ноември 1942 година 4-ти танков и 4-ти механизиран корпус се срещат в региона на Калач, завършвайки обкръжението на армията на Паулус. Новата танкова тактичност продължи да дава плодове, трансформирайки се в ключ към бъдещия триумф в интервенциите освен на корпуса, само че и на танковите армии. По този метод заповед № 325 е един от най-важните руски военни документи, които водят Червената войска до победа във Великата отечествена война.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ