На 16 май .2019г. Варненският окръжен съд е оправдал подсъдимия.

На 16 май.2019г. Варненският областен съд е оправдал подсъдимия. С присъда от 27. февруари тази година обаче Апелативният съд я е отменил напълно. Втората инстанция е признала Димитър Д. за отговорен, че на 16 юни 2013 година е отвлякъл мъж, като е направил действието с повече от две лица и с користна цел. Наложеното наказване е 2 години отнемане от независимост. Призната е виновността на Димитър и за това, че с цел да принуди потърпевшия да се разпореди със свои движимости, го е заплашил с принуждение, като и това действие е осъществено от повече от две лица. Престъплението е било съпроводено с нанасяне на лека телесна щета и с лишаване на имущество. Наказанието по второто обвиняване е 3 години затвор. Като групира двете санкции, въззивната инстанция е наложила най-тежката – 3 години отнемане от независимост и санкция в размер на 5 хиляди лева След произнасянето на присъдата Апелативен съд - Варна е определил мярка за неотклонение задържане под стража на Димитър Д. Той апелира присъдата пред Върховен касационен съд и тя към момента не е влезнала в действие.

Сега отбраната му изиска той да излезе от ареста и да му бъде наложена парична гаранция или подписка. Адвокатът посочи, че няма заплаха да се укрие, с цел да не изтърпи ефикасното наказване. В поддръжка на тази теза уточни и въведеното изключително състояние.

Във видеовръзка от пандиза подсъдимият удостовери настояването си за по-лека мярка.

Апелативната прокуратура акцентира, че от 27 февруари досега  не са настъпили нови условия, които да постановат преразглеждане на задържането под стража. Наложените в страната ограничаващи ограничения в напредването не могат да се поясняват като отпадане на заплахата подсъдимият да се укрие.

При произнасянето си Апелативният съд напомни, че делото е завършило с неоправдателна присъда по две обвинявания, а изтърпяването е при първичен общ режим. След постановяването на присъдата, съдът е решил, че е съответно да го задържи под стража, тъй като подсидимият може да осуети изтърпяването на наказването. Аргументът за този извод е, че Димитър не е откриван на адреса си в хода на правосъдното произвеждане, не е дал различен или телефон за връзка. Той не е открит и постоянно свикан нито един път на непрекъснатия си адрес. Затова е действителна заплахата да се укрие и да попречи на осъществяването на наказването.

Воден от тези претекстове, Апелативният съд счете, че настояването за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия за похищение и изнудване Димитър Д., е безпричинно и го остави без почитание.

Определението не предстои на обжалване.