16 май 1915 г. Антантата ухажва България
На 16 май 1915 година в хода на Първата международна война Антантата връчва първа нота на България. Документът предлага на българското държавно управление да нападне Турция и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос.
В подмяна, след края на войната, Антантата дава обещание, че страната ни ще получи " безспорната зона " във Вардарска Македония и подпомагане за Кавала и Южна Добруджа. Според тайното приложение към подписания на 29 февруари 1912 година Българо-сръбски контракт безспорната зона обгръща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро.
По време на Балканската война 1912–1913 година по–голямата част от тази зона е превзета от сръбската войска. Въпреки предварителните договорености след края на войната Сърбия отхвърля да върне земите на България. Това утежнява връзките сред двете страни и форсира експлоадирането на Междусъюзническата война 1913 година
В началото на Първата международна война България към момента не се е нормализирала след погрома в Междусъюзническата война. Поради това цар Фердинанд I и държавното управление на доктор В. Радославов заявяват, че страната заема позиция на неутралитет по отношение на двете воюващи групировки- Антантата и Тройният съюз. Все отново още в първите месеци на войната стартира да проличава благосклонната позиция на ръководещите среди към страните от Тройния съюз.
През пролетта и лятото на 1915 година, когато потребността от нови съдружници е извънредно огромна и за двете военни групировки, България става обект на желанието им да я привлекат към себе си. Сред българското общество няма единно мнение за позицията на страната към военния спор. Мнозинството от българския народ е срещу присъединяване на страната в него. Изразител на тази позиция са земеделците, радикалите и необятните социалисти.
Тесните социалисти заемат още по-крайна позиция, като издигат девиз за създаване на балканска федерация като най-хубавото средство за разрешаване на българския народен въпрос. Друга част от българското общество е за присъединяване на България в международната война, само че на страната на Съглашението - демократи, народняци и прогресивни либерали. И трета част, доста по-малка, също е за интервенция на България във войната, само че като съдружник на Австро-Унгария и Германия - радослависти, част от стамболовистите и тончевисти.
Възползвайки се от огромните пълномощия, които му дава промененият през 1911 година член 17. от Търновската конституция, цар Фердинанд I подхваща секрети дипломатически ходове с ръководещите кръгове на Виена и Берлин. Той и неговото държавно управление отклоняват направените оферти от Антантата и още повече засилват контактите си с Австро-Унгария и Германия.
На 24 август 1915 година е подписан българо-германски контракт и загадка конвенция, допълнена с военна спогодба сред Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в международната война, като в подмяна и се дават земите, отнети и от прилежащите балкански страни след провалянето и в Междусъюзническата война.
Паралелно с тези спогодби е подписана отново на 24 август 1915 година и още една - с Турция, уреждаща поправката на границата сред двете страни по долното течение на р. Марица.
В подмяна, след края на войната, Антантата дава обещание, че страната ни ще получи " безспорната зона " във Вардарска Македония и подпомагане за Кавала и Южна Добруджа. Според тайното приложение към подписания на 29 февруари 1912 година Българо-сръбски контракт безспорната зона обгръща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро.
По време на Балканската война 1912–1913 година по–голямата част от тази зона е превзета от сръбската войска. Въпреки предварителните договорености след края на войната Сърбия отхвърля да върне земите на България. Това утежнява връзките сред двете страни и форсира експлоадирането на Междусъюзническата война 1913 година
В началото на Първата международна война България към момента не се е нормализирала след погрома в Междусъюзническата война. Поради това цар Фердинанд I и държавното управление на доктор В. Радославов заявяват, че страната заема позиция на неутралитет по отношение на двете воюващи групировки- Антантата и Тройният съюз. Все отново още в първите месеци на войната стартира да проличава благосклонната позиция на ръководещите среди към страните от Тройния съюз.
През пролетта и лятото на 1915 година, когато потребността от нови съдружници е извънредно огромна и за двете военни групировки, България става обект на желанието им да я привлекат към себе си. Сред българското общество няма единно мнение за позицията на страната към военния спор. Мнозинството от българския народ е срещу присъединяване на страната в него. Изразител на тази позиция са земеделците, радикалите и необятните социалисти.
Тесните социалисти заемат още по-крайна позиция, като издигат девиз за създаване на балканска федерация като най-хубавото средство за разрешаване на българския народен въпрос. Друга част от българското общество е за присъединяване на България в международната война, само че на страната на Съглашението - демократи, народняци и прогресивни либерали. И трета част, доста по-малка, също е за интервенция на България във войната, само че като съдружник на Австро-Унгария и Германия - радослависти, част от стамболовистите и тончевисти.
Възползвайки се от огромните пълномощия, които му дава промененият през 1911 година член 17. от Търновската конституция, цар Фердинанд I подхваща секрети дипломатически ходове с ръководещите кръгове на Виена и Берлин. Той и неговото държавно управление отклоняват направените оферти от Антантата и още повече засилват контактите си с Австро-Унгария и Германия.
На 24 август 1915 година е подписан българо-германски контракт и загадка конвенция, допълнена с военна спогодба сред Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в международната война, като в подмяна и се дават земите, отнети и от прилежащите балкански страни след провалянето и в Междусъюзническата война.
Паралелно с тези спогодби е подписана отново на 24 август 1915 година и още една - с Турция, уреждаща поправката на границата сред двете страни по долното течение на р. Марица.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ