На 16 май 1915 г. в хода на Първата световна

На 16 май 1915 година в хода на Първата международна война Антантата връчва първа нота на България, като ѝ предлага да нападне Турция и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос. В подмяна, след края на войната, Антантата дава обещание, че страната ни ще получи "безспорната зона " във Вардарска Македония и подпомагане за Кавала и Южна Добруджа. Според тайното приложение към подписания на 29 февруари 1912 година Българо-сръбски контракт безспорната зона обгръща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро. По време на Балканската война 1912–1913 година по–голямата част от тази зона е превзета от сръбската войска. Въпреки предварителните договорености след края на войната Сърбия отхвърля да върне земите на България. Това утежнява връзките сред двете страни и форсира експлоадирането на Междусъюзническата война 1913 година

В началото на Първата международна война България към момента не се е нормализирала след погрома в Междусъюзническата война. Поради това цар Фердинанд I и държавното управление на доктор В. Радославов заявяват, че страната заема позиция на неутралитет по отношение на двете воюващи групировки- Антантата и Тройният съюз. Все отново още в първите месеци на войната стартира да проличава благосклонната позиция на ръководещите среди към страните от Тройния съюз.

През пролетта и лятото на 1915 година, когато потребността от нови съдружници е извънредно огромна и за двете военни групировки, България става обект на желанието им да я привлекат към себе си. Сред българското общество няма единно мнение за позицията на страната към военния спор. Мнозинството от българския народ е срещу присъединяване на страната в него. Изразител на тази позиция са земеделците, радикалите и необятните социалисти.