На 16 и 17 май Българската православна църква почита паметта

На 16 и 17 май Българската православна черква уважава паметта на светите Баташки мъченици.

По време на Априлското въстание през 1876 година след двуседмична неравна борба с многохилядна турска войска умират 5000 души от шестхилядното население на Батак. Градът е изгорял до основи. Две хиляди души, събрани в църквата " Св. Неделя ", в продължение на три денонощия пазят своята чест и религия и всички умират след опожаряването й.

След като всички българи са обезоръжени обаче, градът е обкръжен от османците, ръководителите на въстанието Петър Горанов и Ангел Кавлака са излъгани и убити, последва всеобщо кръвопролитие и безчовечен мъчения дни наред. От фамилии с десетки членове остават живи по един-двама.
Не единствено мъжете и младежите са грубо изтезавани и изправяни на приготвените дръвници, където с твърда решителност са оставали правилни на Христа до гибел... Стотици моми бранят неистово девствеността си, само че биват опозорявани, неведнъж изнасилвани и най-после обезглавени.
Бременни дами биват разпорвани, а бебетата – набучвани на османските щикове, тъй като мохамеданството дава обещание божествен богатства за повече убити друговерци. Много майки изпращат децата си на заколение преди себе си, с цел да не предадат вярата и изгубят душите си от уязвимост.
В Баташкия храм мохамеданите правят невиждани издевателства, а двамата свещеници Петър и Нейчо биват грубо измъчвани – пред очите на втория обезглавяват една след друга седемте му дъщери и все го питат: „ Чалма или секира? “ - и след мълчанието му седем пъти поред, турците му изскубват брадата, отрязват ръцете, избождат очите, а след гибелта му го насичат на части. Това става в учебната постройка, която в следствие е опожарена и в нея изгарят живи към двеста мъченици.

Свещеническият наследник Никола Поп Петров също не предава вярата си и членовете му биват отсечени един по един. Достолепният 76-годишен баташки отличник дядо Трендафил бива малтретиран и не издава никакъв вопъл, само че тази неустрашимост разярява мъчителите, те му избождат очите, изваждат зъбите, а най-после го събличат, намушват на прът и горят жив като агне.
Ахмет-ага и огромна част от башибозука са помаци, потурчени поданици на български села и градове, някои от тях персонално облагодетелствани от батачани. Самият той се е издигнал до пълководец с помощта на баташките първенци, а след жестоките събития е заточен в Диарбекир, заразява се от проказа и умира в огромни страдания.
В Батак от 900 къщи не остава нито един покрив и здрава стена, от 8-9000 поданици са избити над 5000, които се преселват в Небесните жилища, а мощите на мнозина мъченици и до през днешния ден се пазят в локалния храм „ Св. Неделя “. Отзвукът в Европа от баташкото кръвопролитие е толкоз огромен, че пламва руско-турска война, вследствие на която след две години България е освободена.

Историята е запазила само някои от имената на баташките мъченици - това са свирепо убитите местни свещеници Петър и Нейчо, великомъченикът Трендафил Керелов - жив опечен на клада, непокътнати са имената и на някои от избитите - Иван, Илия и други. 

През пролетта на 2011 година Баташките мъченици са канонизирани за светци от Българската православна черква. На 16 май в Батак с литийно шествие от старинния храм " Св. Неделя " иконата на светите Баташки мъченици бе пренесена до площад „ Освобождение ", където Пловдивският митрополит Николай отслужи празнична вечерня. На 17 май в старинния храм „ Св. Неделя ", където се съхраняват светите мощи на мъчениците, бе отслужена света Литургия, а на площад „ Освобождение " бе отслужена съборна света Литургия от архиереи на БПЦ и духовници от Пловдивска епархия.

В словото си към присъстващите Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай се обърна с думите:

„ Преди 10 години светата родна Българска православна черква канонизира Баташките мъченици, небесни бранители на православната религия. Вече 10 години тези хиляди мъже, дами деца, избити вътре в църквата и в града, на този ден през 1876 година, стоят отдясно на небесния трон на Бога. И дружно с другите български светии и мъченици, закрилят България и измолват от Иисус Христос неговата благосклонност и състрадание към православния български народ. Хиляди поданици на Батак придвижиха себе си в жертва, с цел да не погине православния български народ, а с цел да възкръсне за нов живот. Великата Божия благосклонност към нас, потомците на жертвите от Баташкото кръвопролитие, ни направи преди 10 години съучастници в възкръсване на тези, които житейския си път в страдания свършиха, само че вярата си опазиха. Не различен, вярата победи робството! “

В памет на Баташките мъченици дано си напомним едни думи от синодалното обръщение във връзка тяхната канонизация преди четири години:

„ Истина е, че ужасите и поруганията, които Баташките и Новоселските мъченици са били принудени да претърпят, с цел да завършат живота си като християни, могат да се сравнят само със зверствата, вършени в последния стадий от гоненията против Църквата в Римската империя.

За нито един от мъчениците на Църквата гибелта не е била единственият излаз. Всеки от тях е можел елементарно да избави живота си и земното си благоденствие. Така е било и в римско време, по този начин е било и в столетията на Османската империя - постоянно и на всички места. Изисквало се е едно само нещо - отказване от Христос и от принадлежността към Неговата Църква. Тъкмо това обаче се оказва най-скъпото за всеки Христов страдалец, за което той е подготвен, в случай че и когато се наложи, да заплати даже с живота си. „ Защото каква изгода за индивида - пита Спасителят, - в случай че придобие целия свят, а повреди на душата си? " (Мат. 16:26). "