16-годишният Златко е с IQ на най-интелигентните в света
На 16 години той към този момент е измежду най-интелигентните хора в света по стандартите на Мeнса. Постигнал е 99 процентила - оптималния вероятен резултат на тестванията. Повече от това в скалата няма, тъй като се смята, че никой не може да бъде стопроцентов хитрец.
Така пловдивчанинът Златко Димитров се подреди измежду първите 13 души у нас в Младежкия клуб на Менса България. Обаче не му отдава изключително значение и продължава да си живее като елементарен младеж - сред учебното заведение и компютъра вкъщи.
Идеята да се яви на теста тази пролет била на майка му.
От много време усеща, че е с нещо друг от другите. Но не толкова с бърз и комбинативен разум, колкото в общуването. Трудно ми се получава с връстниците, като че ли приказваме на разнообразни езици, изяснява Златко. Струва му се, че го гледат враждебно. И се усеща добре в един успореден свят - виртуалния. В резултат на това британският език е напът да ми стане по-добър от българския, споделя пловдивчанинът. Интернет го среща с хора по целия свят, множеството сред 16 и 35 години. С тях по-лесно намира какво да си приказва, в сравнение с, когато е с връстници.
Не отхвърля, че минава границата на потребното време в мрежата. Колко му е нужен компютърът за най-елементарното другарство, усеща, когато му го лишават. У дома пробват да наложат предели, само че не изключително сполучливо. Откакто му купили устройство като 10-годишен, Златко прекарва свободното си време най-много онлайн. Сам се е вразумил обаче да се движи по-активно и даже съумял да смъкне няколко кг, насъбрани от застояване.
От 1. до 7. клас Златко учил в СУ „ Пейо Яворов “. С високи оценки, прибавя повърхностно. Не му коствало доста старания. Даже от време на време се подценявах, че няма да се оправя, и си постановявах да изучавам повече, в сравнение с ми беше нужно, споделя той. В последна сметка открил, че 10-ина минути му стигат. После не помня учебника въобще, изяснява Златко.
Но не е удовлетворен от просветителната система. „ Не ни учат да мислим. Само би трябвало да запомняме и да възпроизвеждаме. След няколко дни към този момент всичко си не запомнил “, разказва момчето пред Марица.
Откакто пристъпил в гимназиален стадий, е възпитаник в частното учебно заведение „ Талантите “. Целят клас се състои единствено от 3 момчета. Бързо омръзва, споделя младежът.
В свободното си време прави опити от време на време да се откъсне от мрежата и да излезе на открито, само че отново се оказва, че няма с кого. Това лято въпреки всичко изкарал шанс - бил с татко си на лов на риба в Норвегия, на село, след това на лагер в Родопите. Прекарва почти еднообразно време в Пловдив и в Асеновград - с баща си и с майка си.
В момента учи в икономическа компетентност, а практиката си я организира самичък вкъщи. Ползва демо акаунт, с който върти онлайн симулация на търговия.
Инвестира в акции с ниска цена на компании, които обаче са доста надеждни. И до момента в който се опитва като виртуален борсов сътрудник, ревизира до каква степен могат да се печелят лесни пари.
Обаче няма да му е това професионалното занятие. Вероятно един ден ще се влее в фамилната компания за галванизация. Затова ще се наложи да следва химия, откакто приключи междинното си обучение. Няма илюзии, че ще е елементарно, само че и се надява да не му се опре.
Колкото до оптималното IQ на теста на Менса, Златко е безапелационен: „ Един тест нищо не значи, в случай че не знаеш по какъв начин да използваш знанията, като ги превърнеш в умения “.
Към момента ги прахосвам, усмихва се той и си дава заричане да се стегне повече в идващите 3 години. През тази е десетокласник.
Златко още не е сигурен дали ще откри своя среда в Младежкия клуб на Менса, който провежда онлайн срещи сред членовете му от цялата страна. Идеята е таман тази - младежи със свръхинтелигентност да могат да поддържат връзка между тях, да споделят, взаимно да се провокират. Досега Златко е бил единствено на една виртуална среща. Малко е песимистичен дали ще откри другари там. Всъщност много ми харесва да заставам у дома и да не поддържам връзка непосредствено с доста хора, с изключение на от разстояние - когато желая аз, изяснява момчето.
Общественият живот също не го вълнува доста, а мнението му за родината е много отрицателно. Според Златко няма и по какъв начин в България животът да стане по-добър. Една власт смъква друга, с цел да постъпва след това тъкмо като нея, забелязал е младежът на какъв принцип работи политиката. Но пък би живял в Канада - хладно е и здравната помощ е безвъзмездна.
Така пловдивчанинът Златко Димитров се подреди измежду първите 13 души у нас в Младежкия клуб на Менса България. Обаче не му отдава изключително значение и продължава да си живее като елементарен младеж - сред учебното заведение и компютъра вкъщи.
Идеята да се яви на теста тази пролет била на майка му.
От много време усеща, че е с нещо друг от другите. Но не толкова с бърз и комбинативен разум, колкото в общуването. Трудно ми се получава с връстниците, като че ли приказваме на разнообразни езици, изяснява Златко. Струва му се, че го гледат враждебно. И се усеща добре в един успореден свят - виртуалния. В резултат на това британският език е напът да ми стане по-добър от българския, споделя пловдивчанинът. Интернет го среща с хора по целия свят, множеството сред 16 и 35 години. С тях по-лесно намира какво да си приказва, в сравнение с, когато е с връстници.
Не отхвърля, че минава границата на потребното време в мрежата. Колко му е нужен компютърът за най-елементарното другарство, усеща, когато му го лишават. У дома пробват да наложат предели, само че не изключително сполучливо. Откакто му купили устройство като 10-годишен, Златко прекарва свободното си време най-много онлайн. Сам се е вразумил обаче да се движи по-активно и даже съумял да смъкне няколко кг, насъбрани от застояване.
От 1. до 7. клас Златко учил в СУ „ Пейо Яворов “. С високи оценки, прибавя повърхностно. Не му коствало доста старания. Даже от време на време се подценявах, че няма да се оправя, и си постановявах да изучавам повече, в сравнение с ми беше нужно, споделя той. В последна сметка открил, че 10-ина минути му стигат. После не помня учебника въобще, изяснява Златко.
Но не е удовлетворен от просветителната система. „ Не ни учат да мислим. Само би трябвало да запомняме и да възпроизвеждаме. След няколко дни към този момент всичко си не запомнил “, разказва момчето пред Марица.
Откакто пристъпил в гимназиален стадий, е възпитаник в частното учебно заведение „ Талантите “. Целят клас се състои единствено от 3 момчета. Бързо омръзва, споделя младежът.
В свободното си време прави опити от време на време да се откъсне от мрежата и да излезе на открито, само че отново се оказва, че няма с кого. Това лято въпреки всичко изкарал шанс - бил с татко си на лов на риба в Норвегия, на село, след това на лагер в Родопите. Прекарва почти еднообразно време в Пловдив и в Асеновград - с баща си и с майка си.
В момента учи в икономическа компетентност, а практиката си я организира самичък вкъщи. Ползва демо акаунт, с който върти онлайн симулация на търговия.
Инвестира в акции с ниска цена на компании, които обаче са доста надеждни. И до момента в който се опитва като виртуален борсов сътрудник, ревизира до каква степен могат да се печелят лесни пари.
Обаче няма да му е това професионалното занятие. Вероятно един ден ще се влее в фамилната компания за галванизация. Затова ще се наложи да следва химия, откакто приключи междинното си обучение. Няма илюзии, че ще е елементарно, само че и се надява да не му се опре.
Колкото до оптималното IQ на теста на Менса, Златко е безапелационен: „ Един тест нищо не значи, в случай че не знаеш по какъв начин да използваш знанията, като ги превърнеш в умения “.
Към момента ги прахосвам, усмихва се той и си дава заричане да се стегне повече в идващите 3 години. През тази е десетокласник.
Златко още не е сигурен дали ще откри своя среда в Младежкия клуб на Менса, който провежда онлайн срещи сред членовете му от цялата страна. Идеята е таман тази - младежи със свръхинтелигентност да могат да поддържат връзка между тях, да споделят, взаимно да се провокират. Досега Златко е бил единствено на една виртуална среща. Малко е песимистичен дали ще откри другари там. Всъщност много ми харесва да заставам у дома и да не поддържам връзка непосредствено с доста хора, с изключение на от разстояние - когато желая аз, изяснява момчето.
Общественият живот също не го вълнува доста, а мнението му за родината е много отрицателно. Според Златко няма и по какъв начин в България животът да стане по-добър. Една власт смъква друга, с цел да постъпва след това тъкмо като нея, забелязал е младежът на какъв принцип работи политиката. Но пък би живял в Канада - хладно е и здравната помощ е безвъзмездна.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ