На 16 декември 1928 г. в Чикаго се ражда Филип

На 16 декември 1928 година в Чикаго се ражда Филип К. Дик. Възможно е даже да не сте го чували, само че през днешния ден се счита за един от дребното визионери на бъдещето. Някои критици считат, че точно той съумява да открие същинската матрица, в която видяхме по какъв начин Киану Рийвс изиграва една съвършена роля. Семейството му напуща Чикаго, до момента в който е още дете. Филип има сестра-близначка на име Джейн, която живее единствено няколко часа след раждането.

Филип вечно ще промени гледната си точка за света и от време на време ще се майтапи, че Джейн е жива – това било допустимо в някоя друга паралелна галактика. Дълго време даже ще твърди, че има вселени, в които той е умрял, а тя е жива, както и още една, в която точно тя ще наследи майсторството на писането. Бъдещият създател посещава единствено една година университет и по-късно напуща, осъзнавайки, че преподавателите няма на какво да го научат.

Странният взор към света ще го накара да се насочи към литературата, само че и до през днешния ден няма доста пояснение от кое място тъкмо се раждат концепциите. Това може да ни тормози и по-скоро би трябвало да ни тормози, изключително откакто Филип е съумял да познае по какъв начин в един миг ще бъдем просто информация в няколко мегабайта. Как ще имаме машини за основаване на виртуална действителност и по един или различен метод ще зачеркнем личната си независимост.

Авторът ще се старае да покаже какво тъкмо ни чака в бъдеще и в дейния си интервал ще ни даде към 44 романа и безчет къси истории, които по-късно ще се трансфорат в същинска кино акомодация – Ридли Скот ще сътвори „ Blade Runner “ от 1982 година и ще употребява историята на Дик – „ Дали андроидите сънуват електрическа овца? “. Що се отнася до други филми, дано обърнем внимание на „ Зов за завръщане “, основан от Пол Верховен през 1990 година Оригиналната концепция на Дик ще се открие в късата история „ Можем да го запомним за вас на едро “. Да уточним, в случай че в миналото се сдобиете с милиони долари и разполагате с платформа като Amazon, умерено може да създадете цялостен сериал, употребявайки романа „ The Man in the High Castle “ написан през далечната 1962 година Не го правете, Безос към този момент е приключил тази работа.

Как обаче може да се доближи равнището, на което в миналото е бил Филип? Приемете, че всеки един създател, безусловно всеки един, би трябвало да има малко по-различна позиция за света. Филип се нарежда в ятото на доста странните птици. Влиза и в определението „ Совите не са това, което са. “ и ни го потвърждава с всяка последваща страница.

Малкото близки, които го познават, умерено биха декларирали, че Филип може да сътвори нещо невиждано като фантастика, само че в никакъв случай няма да откри място в действителния свят. През целият си живот ще бъде преследван от една или друга неволя. Нека изброим и някои от негативите. Зад гърба си има 5 несполучливи брака, като от някои има деца – те дълго време не могат и не желаят да виждат татко си.

Прави няколко опита за самоубийство, пробвайки се да се хвърли с автомобила си от канара, в 1-2 от връзките си прибягва към принуждение. На фона на всичко това няма да спре да злоупотребява с опиати като метамфетамини и други синтетики. Комбинацията от разрушен брак, липса на всякаква непосредственост, шансът да прогони всеки един човек от себе си, на практика ни разрешава да забележим, че зад геният стои една руина.

След един от следващите си разводи през 60-те години на предишния век, писателят ще изпитва финансови проблеми. Пари има, само че той самият в никакъв случай не е знаел по какъв начин да оперира с тях. Комбинацията от опиати и алкохол са задоволителни, с цел да продължи да храни фантазията си. След като няма никакви средства, с цел да заплаща наем и да поддържа къщата си, избира да предложения и други наркомани в дома си и по този начин да бъде предпазен от концепцията, че може да извърши самоубийство. Следващият разказ ще се роди чак през 1974 година Първият опит за самоубийство ще пристигна някъде през 1972 година с инжектирането на оловен бромид.

По това време се намира в Канада и незабавно е записан в програмата за битка със зависимости, където ще успее да улови демоните най-малко за известно време. През 1974 година ще приказва за изпитването на две парални вселени с идентичен времеви интервал. През 1977 година ще приказва на спогодба във Франция и ще стартира с думите:

На същата конференция ще обърне внимание и на доста други тематики като многопластовите вселени, смисъла на вечността, тиранията на Никсън, шансът да се срещнем с Бог и още доста други. Споделя на гостите, че светът от „ Flow My Tears, the Policeman Said “ е изцяло действителен и той го разказва по памет:

Не инцидентно доста други критици ще продължат да считат, че в случай че разгледаме ДНК-то на Дик, незабавно ще забележим, че то не е серпантина, а вирус, който като че ли заразява с концепциите си. Други фенове показват и още един специфичен детайл – фантастиката е насочена към метода ни на живот, позицията тук и в този момент. Филип не се интересува от сегашното, неговият взор е насочен в най-изкривеното бъдеще. В съзнанието му се раждат летящите коли, виртуалната действителност, 3D принтерите, лицевото различаване и още доста други. Замислете се, кое тъкмо не е изобретено сега, до момента в който четете тези редове?

Откривате ли технология, която липсва? Освен взор върху нововъведенията, Дик постоянно приказва и за страхът от бъдещият маркетинг. В един от всичките си разкази ще ни запознае с конценпцията за пряк маркетинг – оня миг, когато компанията-производител ще познава толкоз добре потребителската публика, че ще знае на кого тъкмо да даде своя нов артикул. Ще го предлага по този начин, че никой няма да се замисля дали въобще има потребност от нововъведението. Всичко това ще се случва, най-малко по мнението на Дик, непосредствено в някакво онлайн пространство – интернет към момента не съществува под формата, която познаваме през днешния ден.

И въпреки малко на брой към този момент да си спомнят ролята на Том Круз в „ The Minorty Report “, където полицията би трябвало да предсказва закононарушения и да ги предотвратява, приспособена от Стивън Спилбърг и оценена много скъпо за времето си (2002 г.), това е история на Филип от 1956 година Помислете за всеки приказен филм, който в миналото сте виждали, въпреки и в никакъв случай да не сте чели този създател, той постоянно ще е бил ентусиазъм за някой от известните режисьори.

Неговият свят е помрачен от футуристичното бъдеще, което през днешния ден одобряваме за даденост, само че пробвайте се да предскажете едно цяло ново хилядолетие, освен това без да имате никаква визия от технологиите – по време на неговото творчество, компютрите към момента работят с огромните дискети, един гигабайт се счита за голямо дисково пространство, а що се отнася до фантазията, неговите читатели са желали да прочетат нещо неуместно и нереално, което мъчно би могло да се извърши, най-малко тогава. Днес обстановката е малко по-различна.

Имаме един артикул изпълнен с неточности, симулации на ментални карти, доближаваме се до фантазиите на Филип и все пак никой не се тормози. За разлика от Бредбери, робитите на Филип не бяха толкоз положителни, прочее те въобще не обичаха хората.

Не сме безапелационни, че Филип е можел да продължи с творчеството си, не сме сигурни и какъв брой тъкмо опиати са били нужни, с цел да се изкриви дотам. Земният му път завършва на 3 март 1982 година и въпреки всичко можем да се спокойни, от цялото му творчество има още доста материал за основаването на футуристични филми и истории, които няма по какъв начин да пропуснем и най-вероятно ще забележим в близко бъдеще.

Историята в това отношение си знае работата, а и живеем във време, в което технологията елементарно ще сътвори всичко належащо за идващия шедьовър, само че имайте поради, че бъдещето няма да ви хареса. Филип в никакъв случай не е виждал цифровата зелена трева от другата страна, той избира да се концентрира в сивото и тъмното, търсейки най-грозната страна на индивида.