Патриарх Даниил възглави последната Преждеосвещена литургия за годината в храм „Св. Неделя“
На 16 април, Велика сряда, в митрополитския храм „ Св. вмчца Неделя “ бе отслужена последната за тазгодишния Велик пост Преждеосвещена литургия.
На този ден се навършват и 100 години от злощастния атентат в катедралния столичен храм, при който умират на място 134 души и са ранени към 500, като част от тях умират по-късно от раните си.
Богослужението бе възглавено от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, а с него съслужиха архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – ръководител на храма, ставрофорен иконом Николай Георгиев, ставрофорен иконом Кирил Попов, протойерей Димитър Шумов, духовник Никола Чочев, духовник Филип Стойчев, духовник Костадин Бойчин, както и йеродякон Вартоломей, дякон Юлиян Периклиев и дякон Димитър Стефанов.
Църковните песнопения на великопостната работа бяха изпълнени от иконом Николай Цурев, протодякон Иван Петков, дякон Красимир Кръстев и доктор Калин Кирилов.
По време на Причастния канон архимандрит Йоан се обърна към събралите се християни с проповед за евангелските събития, споменавани на Велика сряда, като напъти да се запитаме:
„ Как изминахме времето на поста? Какво припечелихме, какво загубихме? С какво се преборихме и в какво още веднъж се препънахме? Ако сме победили някоя своя дребна привичка, дано да благодарим на Бога, посредством благодатта на Когото се случва всяко положително у нас. Ако сме се провалили в битката със себе си, дано не се отчайваме, само че като възложим цялата си вяра на Неговото великодушие, със примирение и смирение да просим Той да ни опрости греховете… Той е филантроп и ни чака да се завърнем при Него “.
В края на службата патриарх Даниил прикани в словото си християните да пазят тайнството на вярата нелицемерно и сподели:
„ Понякога не намираме сили да изправим някой собствен неприятен табиет. Но нищо не ни извинява от това да страним и да го крием от Бога. Чистосърдечната изповед пред свещеника и вярата на Божието състрадание да даде сили да се изменим, да се променим. Ако това липсва в нас, нищо не ни извинява. Ние се трансформираме в едни Иуди и не можем да чакаме, че нашият живот ще има друга развръзка… Виждаме до какво безумство води пристрастеността. Затова дано не стоим и не упорстваме в своите скришни стремежи, мислейки, че Бог не вижда и не прави разлика, в противен случай – това доста поврежда нашите души “.
Заедно с евангелските събития, които поменаваме в Страстната седмица, патриарх Даниил напомни и за атентата в храм „ Св. Неделя “, осъществен тъкмо преди 100 години, за починалите от който бе отслужена панихида на 9 април. Той обърна внимание, че „ това дело е извънредно безбожно, велико осквернение – да посегнеш на Божия храм, на Божията светиня… Ако ние сме християни, може ли да има външно въздействие върху нас да създадем такова безумство? И след 1944 година белким не бяха разрушени доста храмове, белким не бяха избити доста индивиди от хора, повлияни от същата безбожна, атеистична идеология, която докара индивида до безумие – да мисли, че е господ и че може да се разпорежда със ориста на други индивиди. Така че извинения за това дело няма. “
В края на словото си Негово Светейшество показа тъжната наклонност, че „ и до през днешния ден нашето общество не прави ясно разграничаване – не може да посягаме на светините и да чакаме нещо положително за обществото. И продължава това опълчване, и не узряват индивидите да схванат, че без смирение, без сърдечна молитва не може да бъде преодоляно това огромно злополучие. Бог да пази и да ни оказва помощ, да ни вразумява и да ни води към избавление “.
Текст и фотоси: Пламен Михайлов
На този ден се навършват и 100 години от злощастния атентат в катедралния столичен храм, при който умират на място 134 души и са ранени към 500, като част от тях умират по-късно от раните си.
Богослужението бе възглавено от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, а с него съслужиха архимандрит Йоан – протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Василий – ръководител на храма, ставрофорен иконом Николай Георгиев, ставрофорен иконом Кирил Попов, протойерей Димитър Шумов, духовник Никола Чочев, духовник Филип Стойчев, духовник Костадин Бойчин, както и йеродякон Вартоломей, дякон Юлиян Периклиев и дякон Димитър Стефанов.
Църковните песнопения на великопостната работа бяха изпълнени от иконом Николай Цурев, протодякон Иван Петков, дякон Красимир Кръстев и доктор Калин Кирилов.
По време на Причастния канон архимандрит Йоан се обърна към събралите се християни с проповед за евангелските събития, споменавани на Велика сряда, като напъти да се запитаме:
„ Как изминахме времето на поста? Какво припечелихме, какво загубихме? С какво се преборихме и в какво още веднъж се препънахме? Ако сме победили някоя своя дребна привичка, дано да благодарим на Бога, посредством благодатта на Когото се случва всяко положително у нас. Ако сме се провалили в битката със себе си, дано не се отчайваме, само че като възложим цялата си вяра на Неговото великодушие, със примирение и смирение да просим Той да ни опрости греховете… Той е филантроп и ни чака да се завърнем при Него “.
В края на службата патриарх Даниил прикани в словото си християните да пазят тайнството на вярата нелицемерно и сподели:
„ Понякога не намираме сили да изправим някой собствен неприятен табиет. Но нищо не ни извинява от това да страним и да го крием от Бога. Чистосърдечната изповед пред свещеника и вярата на Божието състрадание да даде сили да се изменим, да се променим. Ако това липсва в нас, нищо не ни извинява. Ние се трансформираме в едни Иуди и не можем да чакаме, че нашият живот ще има друга развръзка… Виждаме до какво безумство води пристрастеността. Затова дано не стоим и не упорстваме в своите скришни стремежи, мислейки, че Бог не вижда и не прави разлика, в противен случай – това доста поврежда нашите души “.
Заедно с евангелските събития, които поменаваме в Страстната седмица, патриарх Даниил напомни и за атентата в храм „ Св. Неделя “, осъществен тъкмо преди 100 години, за починалите от който бе отслужена панихида на 9 април. Той обърна внимание, че „ това дело е извънредно безбожно, велико осквернение – да посегнеш на Божия храм, на Божията светиня… Ако ние сме християни, може ли да има външно въздействие върху нас да създадем такова безумство? И след 1944 година белким не бяха разрушени доста храмове, белким не бяха избити доста индивиди от хора, повлияни от същата безбожна, атеистична идеология, която докара индивида до безумие – да мисли, че е господ и че може да се разпорежда със ориста на други индивиди. Така че извинения за това дело няма. “
В края на словото си Негово Светейшество показа тъжната наклонност, че „ и до през днешния ден нашето общество не прави ясно разграничаване – не може да посягаме на светините и да чакаме нещо положително за обществото. И продължава това опълчване, и не узряват индивидите да схванат, че без смирение, без сърдечна молитва не може да бъде преодоляно това огромно злополучие. Бог да пази и да ни оказва помощ, да ни вразумява и да ни води към избавление “.
Текст и фотоси: Пламен Михайлов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ