Навършват се 96 години от атентата в Света Неделя
На 16 април се навършват 96 години от най-кървавия атентат в българската история и един от най-кървавите в международната.
На тази дата през 1925 година в катедралния храм "Света Неделя " умират 213 души, а други 500 са ранени. Дълго време /до 11 септември 2001 г./ кървавото събитие държи печалния връх за най-вече избити представители на елита на едно място.
Септемврийското въстание от 1923 година се проваля, Българска комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност. Комунистите вземат решение да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от "шесторките ", която е ръководена от Петър Абаджиев. През втората половина на януари 1925 година той влиза в контакт с клисаря на "Света Неделя " Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов съумяват да внесат на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата е първо да бъде погубен почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата "Света Неделя ". По този метод гърмежът ще провокира по-голям резултат. Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата "Свети Седмочисленици " на 14 април.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие идва в църквата в 15 часа. Софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан управлява службата. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи на службата са отдалечени от мястото на гърмежа.
Експлозията избухва към 15:20 часа. Събаря основния купол на църквата и затрупва вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените общо са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число и деца.
Всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото е участвал на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски. Той обаче съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания.
Местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков също е бързо разкрито. Първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.
Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София.
Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси "през Виена " от Съветския съюз. Отговорността за атентата обаче се трансферира върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия.
Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във Военната организация на Българска комунистическа партия. Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима към този момент са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.
На тази дата през 1925 година в катедралния храм "Света Неделя " умират 213 души, а други 500 са ранени. Дълго време /до 11 септември 2001 г./ кървавото събитие държи печалния връх за най-вече избити представители на елита на едно място.
Септемврийското въстание от 1923 година се проваля, Българска комунистическа партия е неразрешена и минава в конспиративност. Комунистите вземат решение да отвърнат на удара. Ръководството на Военната организация на Българска комунистическа партия разпорежда осъществяването на атентата на една от "шесторките ", която е ръководена от Петър Абаджиев. През втората половина на януари 1925 година той влиза в контакт с клисаря на "Света Неделя " Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов съумяват да внесат на тавана на църквата общо 25 кг експлозив. Планът за атентата е първо да бъде погубен почитан човек, чието опело да събере политическия и боен хайлайф в църквата "Света Неделя ". По този метод гърмежът ще провокира по-голям резултат. Комунистите се стопират на о.з. военачалник Константин Георгиев, който е погубен пред църквата "Свети Седмочисленици " на 14 април.
Опелото на военачалник Георгиев е планувано за 16 април, Велики четвъртък. В 7 часа сутринта Задгорски пуска на тавана на постройката причинителите на атентата. Траурното шествие идва в църквата в 15 часа. Софийския митрополит и предстоящ екзарх Стефан управлява службата. Първоначално ковчегът е подложен до колоната, която би трябвало да бъде взривена, само че по-късно е изместен по-напред, заради огромния брой хора, пристигнали на церемонията. Така по случайност най-видните присъстващи на службата са отдалечени от мястото на гърмежа.
Експлозията избухва към 15:20 часа. Събаря основния купол на църквата и затрупва вътре голям брой хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася спомагателни провали.
При атентата умират 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените общо са към 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3 майори, 9 капитани, 3 депутати и голям брой жители, в това число и деца.
Всички членове на държавното управление се отървават единствено с леки пострадвания. Цар Борис III не е в църквата, защото е участвал на погребенията на убитите в атентата против него в прохода Арабаконак два дни по-рано.
Вечерта на 16 април в страната е оповестено военно състояние, което остава в действие до 24 октомври. По време на военното състояние държавното управление подхваща репресивни дейности против крайната левица.
Част от уредниците на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров – съумяват да избягат през Кралството на сърби, хървати и словенци в Съветския съюз. Заговорниците се пробват да унищожават своя съизвършител Петър Задгорски. Той обаче съумява да се съобщи на полицията и прави цялостни признания.
Местоположението на ръководителите на Военната организация на Българска комунистическа партия Коста Янков и Иван Минков също е бързо разкрито. Първият е погубен, а вторият се самоубива преди да бъде хванат.
Делото за атентата е гледано от боен съд от 1 до 11 май в казармите на Четвърти артилерийски полк в София.
Марко Фридман, най-високопоставеният от обвинените, признава, че организацията получава финанси "през Виена " от Съветския съюз. Отговорността за атентата обаче се трансферира върху Коста Янков и Иван Минков, които съгласно него са работили без единодушието на управлението на Българска комунистическа партия.
Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, началник на секция във Военната организация на Българска комунистическа партия. Задочно на гибел са наказани и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима към този момент са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени обществено посредством обесване на 27 май.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ