Софийската филхармония представя: Рядък концерт за виола и духовен шедьовър в зала „България“
На 16 април от 19:00 ч. в зала „ България “ Софийската филхармония показва концерт с рядко изпълнявано, само че доста обичано произведение за виола и едно от най-съкровените духовни творби в музиката на късния романтизъм .
Солист е Сара МакЕлрави – виолистка с впечатляваща интернационална кариера в Европа, Северна Америка и Азия . Нейният възвишен тон, изтънчено изваян (The Prague Post) и прочувствена дълбочина и изразителна фамилиарност (Kleine Zeitung) я утвърждават измежду най-завладяващите солисти и камерни музиканти на своето потомство.
През последното десетилетие тя е свирила с изтъкнати оркестри в Европа, Азия и Северна Америка, в това число Хелзинкската филхармония, Симфоничния оркестър на град Бирмингам, Хановерския държавен симфоничен оркестър, Филхармонията на Грац, Кралската филхармония на Ливърпул, Варшавската филхармония, Гуанджоуския симфоничен оркестър, Филхармонията на Неапол, Руския народен оркестър и Камерния състав на Симфоничния оркестър на Баварското радио, както и мн.др. Сред последните акценти в активността ѝ е международната премиера на Концерта за виола и оркестър,„ Трансцендентна обич “, написан за нея от Бенямин Юсупов, приветстван като открояваща се нова творба в репертоара за този инструмент.
Като камерен музикант тя е била член на популярния струнен квартет „ Артемис “, а соловата ѝ дискография печели самопризнание от рецензията за „ дълбочината и поетичната просветеност “ на интерпретациите ѝ.
На диригентския пулт застава Ни Фан, чиито тълкования се отличават с точност и дълбочина.
Програмата:
Бохуслав Мартину – „ Концертна рапсодия за виола и оркестър “, H.337
Произведение, в което виолата излиза от сянката си и заема централно място със своя мрачен, топъл и човешки тембър. Създадена в края на живота на композитора, рапсодията съчетава неокласическа изясненост с персонална, съвсем изповедна интонация.
Габриел Форе – Реквием
Едно от най-разпознаваемите и обичани духовни творби, което заобикаля драматизма и страха от гибелта, с цел да предложи разтуха, светлина и покой. В осъществяването вземат участие солистите Елена Мехайджийска и Джанер Акгюн, оркестърът на Софийската филхармония и Националният филхармоничен хор, чиято звукова компактност е основна за въздействието на творбата.
