Почина Мариана Тодорова
На 16 април 2025 година ни напусна доцент доктор Мариана Тодорова. Тъжната новина оповестиха нейни сътрудници от Българска академия на науките.
Мариана Тодорова приключва Българска лингвистика в Софийския университет през 1969 година Работи като преподавател в София, след което постъпва в Института за литература при Българска академия на науките, като докторант (1974), където работи до 2011 година Научните ползи на доцент доктор Мариана Тодорова още от началото на пътя й като откривател са най-вече в региона на българската литература на ХХ в., на актуалната българска литература и на оперативната литературната рецензия. Сътрудничи на вестник " Литературен фронт “, сп. " Пламък “, сп. " Септември “ и други
Мариана Тодорова е създател на книгите: " Александър Геров – самотникът “, 2004; " Георги Господинов – от Гаустин до градинаря “, 2009; " Физика на тъгата – като обръщение “, 2012; " Почерци. Портрети на модерни български писатели “, 2015; " Почерци. Кн. 2 ", 2018; " Животът – нашата едничка пристрастеност “. " Лит. етюд за Александър Геров “; " Сподвижници “, 2019; " Иконичността на думите. Майстори на актуалната българска прозаичност “, 2023.
За Мариана Тодорова литературата не беше единствено специалност, а житейска и креативна орис. Тя аналитично отразяваше и съпреживяваше настоящия книжовен развой, с удивителна акуратност обрисуваше трендовете в актуалната прозаичност и лирика. В сложните за българската просвета години в края на ХХ в., Мариана Тодорова основа издателство " Карина М “, преименувано по-късно " Карина-Мариана Тодорова “ и одобри като своя задача да подкрепя издаването на дебютните книги на млади откриватели, да разпространява преводната литература, да влага неуморна сила и персонални средства в издаването на истински художествени творби и неконвенционални литературоведски писания.
" Тя работеше неуморно, макар компликациите и болките, безкористно поддържаше актуалния културен живот, без да чака популярност и самопризнание.
С нея си отива още една сътрудник от поколението, което през отминалите десетилетия създаваше университетския престиж и утвърждаваше публичното наличие на Института за литература! ", скърбят нейните сътрудници.
Опелото ще се състои на 22 април от 12.00 ч.в църквата " Възкресение Христово “, която се намира в кв. Красна поляна, бул. " Възкресение “ № 62.
Мариана Тодорова приключва Българска лингвистика в Софийския университет през 1969 година Работи като преподавател в София, след което постъпва в Института за литература при Българска академия на науките, като докторант (1974), където работи до 2011 година Научните ползи на доцент доктор Мариана Тодорова още от началото на пътя й като откривател са най-вече в региона на българската литература на ХХ в., на актуалната българска литература и на оперативната литературната рецензия. Сътрудничи на вестник " Литературен фронт “, сп. " Пламък “, сп. " Септември “ и други
Мариана Тодорова е създател на книгите: " Александър Геров – самотникът “, 2004; " Георги Господинов – от Гаустин до градинаря “, 2009; " Физика на тъгата – като обръщение “, 2012; " Почерци. Портрети на модерни български писатели “, 2015; " Почерци. Кн. 2 ", 2018; " Животът – нашата едничка пристрастеност “. " Лит. етюд за Александър Геров “; " Сподвижници “, 2019; " Иконичността на думите. Майстори на актуалната българска прозаичност “, 2023.
За Мариана Тодорова литературата не беше единствено специалност, а житейска и креативна орис. Тя аналитично отразяваше и съпреживяваше настоящия книжовен развой, с удивителна акуратност обрисуваше трендовете в актуалната прозаичност и лирика. В сложните за българската просвета години в края на ХХ в., Мариана Тодорова основа издателство " Карина М “, преименувано по-късно " Карина-Мариана Тодорова “ и одобри като своя задача да подкрепя издаването на дебютните книги на млади откриватели, да разпространява преводната литература, да влага неуморна сила и персонални средства в издаването на истински художествени творби и неконвенционални литературоведски писания.
" Тя работеше неуморно, макар компликациите и болките, безкористно поддържаше актуалния културен живот, без да чака популярност и самопризнание.
С нея си отива още една сътрудник от поколението, което през отминалите десетилетия създаваше университетския престиж и утвърждаваше публичното наличие на Института за литература! ", скърбят нейните сътрудници.
Опелото ще се състои на 22 април от 12.00 ч.в църквата " Възкресение Христово “, която се намира в кв. Красна поляна, бул. " Възкресение “ № 62.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ