На 16 април 1925 г., на Велики четвъртък, точно по

На 16 април 1925 година, на Велики четвъртък, тъкмо по време на свещенодействие, е осъществен най-кървавият терористичен атентат в историята на България.

В 15:24 ч. куполът на църквата " Света Неделя " в центъра на София е взривен, катедралният храм е обезобразен. На място са премазани над 134 души от разрушенията на църквата.

Броят на убитите се усилва до 210 в идващите часове и дни, ранените са близо 500 души.

Сред починалите има деца, дами, пенсионери, учители, служители, адвокати, военни ветерани, настоящи офицери от Българската войска, двама народни представители.

Убит е кметът на София Паскал Паскалев. Ранен е героят от Дойран ген. Владимир Вазов.



Всички те стават жертви на грубо принуждение, чиито поръчители заемат върховете на властта в Съветска Русия.

Още няколко години по-рано Българската комунистическа партия е приела да поеме курс към въоръжена битка и принудително завоюване на властта в България по заповед на Комунистическия интернационал под контрола на Москва.

Българска комунистическа партия към този момент е основала незаконна паралелна военна организация, като е признала Коминтерна за по-висша власт. Доставките на въоръжение от територията на Съюз на съветските социалистически републики към България стартират при започване на 1923. След като управлението на Българска комунистическа партия взема решение да не се намесва в Деветоюнския прелом срещу властта на Александър Стамболийски, към този момент е подложено на по-силен напън да извърши несполучливото така наречен Септемврийско въстание в същата 1923.

Дори след неговия неуспех и гибелта на към 1000 души решенията за продължение на въоръженото принуждение не се трансформират, а се препотвърждават до последния миг. Твърде късно.

Идеолозите на този политически гнет отхвърлят да поемат отговорност за атентата в " Света Неделя ". Прехвърлят я на " увлеченията и крайностите " върху няколкото физически причинители, само че по този начин и не осъждат дейностите им към този момент цялостен век.

Досега, когато Народното събрание уважава паметта на убитите с минута безмълвие, депутатите - наследници на партията на тогавашните висши функционери в Коминтерна Георги Димитров и Васил Коларов - напущат демонстративно пленарната зала.

Мисията на атентаторите е да унищожават политическия и военния хайлайф на страната с един размах. Не съумяват да я изпълнят през 1925 година, само че превратът от 9 септември 1944 година и последвалите репресии затварят кръга.

Два дни преди кървавия 16 април е убит депутатът и запасен военачалник Константин Георгиев, до момента в който се прибира към дома си на ул. " Шишман ".

Извършителите знаят по какъв начин могат да съберат цялото управление на Царство България на едно място - на заравяне. Църквата " Света Неделя " е обсъждана като вероятен обект на атентата доста по-рано. Голямото количество експлозиви е импортирано на няколко пъти в тавана на храма още през месец март 1925.

Два дни преди атентата, на 14 април 1925 година Атанас Тодовичин и Живко Динов правят първата стъпка от проекта. Привечер причакват депутата от болшинството и запасен военачалник Константин Георгиев, до момента в който той се прибира към дома си, и го разстрелват покрай храма " Свети Седмочисленици ".

В същия ден, единствено няколко часа по-рано, е изработен и опит за убийството на 31-годишния цар Борис III при прохода Арабаконак.

Царят съумява да се избави като във филм. Докато придружителите му остават в престрелка, той стопира рейс по пътя, обръща го обратно към Орхание (Ботевград) и активизира боен взвод, с цел да създадат контраофанзива против нападателите, само че те съумяват да избягат. Двама души от групата на цар Борис са убити - ботаникът Делчо Илчев и основният ловджия Петър Котев.

Обратно в София, поради публичното състояние и заслугите на ген. Константин Георгиев е решено опелото му да се организира в " Света Неделя " на Велики Четвъртък. Предвижда се на него да участва цялото държавно управление, народните представители, офицерите от Българската войска и други Терористичната организация схваща за това и задейства втората част на проекта.

В 15 ч. траурното шествие стига до катедралата, регионът е цялостен с хиляди хора, пристигнали да видят опелото. Ковчегът на ген. Георгиев е подложен до олтара, до него е фамилията, а зад тях са министрите, министър председателят Александър Цанков, депутати, военни, жители.

Богослужението се води от митрополит Стефан. Малко откакто той стартира да чете евангелието, се чува " заплашителен гръм... едно разтърсване във въздуха, което поваля всички на земята " (от книгата " Кървавият Велики четвъртък " ).

" В първия миг почнах инстинктивно да крещя за успокоение. Очите ми, въпреки и отворени, нищо не виждат. Минута или век, не знам, само че когато почнах да виждам, пред себе си видях подаващи се коси и облекла, покрити с пълен слой мазилка и тухли. Риданията им ни заглушиха, и не помня по какъв начин се открих тук ", споделя един от потърпевшите.



Министрите и митрополитът оцеляват като по знамение без тежки пострадвания, Атанас Буров и подпредседателят на Народното събрание Борис Вазов също излизат от гърмежа с по-леки травми.

Цар Борис III е трябвало да участва на заупокойната работа в катедралата. Той обаче закъснява за опелото на ген. Георгиев, тъй като по същото време се сбогува с двамата мъже, които жертват живота си за него - Илчев и Котев. И още веднъж се избавя.

Българската православна черква е ударена в сърцето, само че намира метод да реагира на шокиращата офанзива.

" Няма по-гибелно нещо от междуособната война. И различен път в послания и устно сме изтъквали неприятните сетнини от нея. И Словото Божие, и историята, и опитът, и разсъдъкът ни учат, че раздорите изтощават и разоряват народите, докарват им иноплеменен ярем. „ Всяко царство – споделя Христос – разграничено срещу себе си, няма да устои ” (Мат. 12:25).

Ние, българите доста елементарно забравяме тази истина и по тази причина постоянно ни сполетяват несгоди ", написа митрополит Стефан в своето обръщение няколко дни след атентата в " Света Неделя ".

" Всички тези, които желаят да хвърлят българския народ в революция, или не схващат тази неоспорима истина, или не желаят да схванат. В своето настървение срещу българските управляващи те разслабват българската страна, която след войните така е изтощена, разнебитват своя народ. Те желаят непременно да вземат държавната власт. И в своето остървение те се умопомрачават и не избират средства, трансформират се в палачи на своя народ, в предатели на своето родно място.

" Пътят на насилието е без друго път на опустошение, тъй като насилието неизбежно поражда принуждение и по този начин народът ще се терзае от братоубийствена война, до момента в който напълно грохне и стане към този момент некадърен за държавно и културно творчество ", споделя още митрополитът.

Атентатът не реализира задачата си, а вместо това развързва ръцете на държавното управление на Александър Цанков да смаже останките от комунистическата организация в идващите години по нечовечен метод. Но с това историята не завършва - задава се нова национална злополука.

Сто години след 16 април 1925 година предизвестието на митрополит Стефан звучи като знамение.

И през днешния ден има партии в България, които одобряват да се слагат в послушание на съветския политически интерес. И през днешния ден политическото завещание на терора продължава да бъде омаловажавано, вместо този атентат да бъде наказан и прегрешението приет.

Ние, българите доста елементарно забравяме. И по тази причина ни сполетяват несгоди.