Киселова: От Търновската конституция до днес парламентарното управление остава безалтернативно
На 16 април 1879 година в Търново е призната първата българска Конституция, по този начин се слага началото на националния ни конституционализъм, уточни пред депутатите ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова във връзка Деня на българската конституция и професионалния празник на юристите. В нашата история тя остава като най-демократичната за времето си, от този момент до през днешния ден българската страна е имала четири съществени закона, означи тя, представена от Българска телеграфна агенция.
Действащата ни Конституция, призната от VII Велико Народно заседание, прогласи нашата втора република и удостовери републиканския принцип на републиканско ръководство, продължи Киселова. Тя акцентира още, че Конституцията от 1991 година е въвела демократичните правила на родния суверенитет, разделянето на управляващите, правовата и обществена страна. Чрез нея България стана пълновръстен член на Съвета на Европа и на Европейския съюз, посочи Киселова.
По думите ѝ конституционните промени през миналите повече от 20 години са посочили, че търсенето на единодушие сред парламентарните групи е върховен принцип и той подсигурява триумфа на тези промени.
Конституцията от 1991 година е въздигнала във висш принцип правата на индивида и личността, неговото достолепие и сигурност, равнопоставеност на разнообразни форми на благосъстоятелност, подсигурява протекция на детето и фамилията, сподели още ръководителят на Народното събрание. От Търновската конституция до през днешния ден парламентарното ръководство остава безалтернативно, счита Киселова.
Да не забравяме устрема на създателите на Конституцията - да бъдем изразители на волята на българския народ, без това да слага под подозрение принадлежността на нашата татковина и нейните жители към общочовешките полезности - независимост, мир, хуманизъм, тъждество и толерантност, прикани Киселова.
Като законодатели сме призвани в активността си да утвърждаваме конституционните полезности и отсега нататък в идващите десетилетия, уточни тя. Всеки от нас би трябвало да си отговори дали осъзнаваме дълга си да пазим националните ползи, да създадем демократична и правова страна, подсети ръководителят на Народно събрание. И добави - подготвени ли сме да запазим своите обичаи и полезности, своята историческа памет и национална еднаквост, без да жертваме правото на българските жители към свободното европейско и демократично общество.
Честит, цветущ празник на българските адвокати, приключи изявлението си Наталия Киселова.
Действащата ни Конституция, призната от VII Велико Народно заседание, прогласи нашата втора република и удостовери републиканския принцип на републиканско ръководство, продължи Киселова. Тя акцентира още, че Конституцията от 1991 година е въвела демократичните правила на родния суверенитет, разделянето на управляващите, правовата и обществена страна. Чрез нея България стана пълновръстен член на Съвета на Европа и на Европейския съюз, посочи Киселова.
По думите ѝ конституционните промени през миналите повече от 20 години са посочили, че търсенето на единодушие сред парламентарните групи е върховен принцип и той подсигурява триумфа на тези промени.
Конституцията от 1991 година е въздигнала във висш принцип правата на индивида и личността, неговото достолепие и сигурност, равнопоставеност на разнообразни форми на благосъстоятелност, подсигурява протекция на детето и фамилията, сподели още ръководителят на Народното събрание. От Търновската конституция до през днешния ден парламентарното ръководство остава безалтернативно, счита Киселова.
Да не забравяме устрема на създателите на Конституцията - да бъдем изразители на волята на българския народ, без това да слага под подозрение принадлежността на нашата татковина и нейните жители към общочовешките полезности - независимост, мир, хуманизъм, тъждество и толерантност, прикани Киселова.
Като законодатели сме призвани в активността си да утвърждаваме конституционните полезности и отсега нататък в идващите десетилетия, уточни тя. Всеки от нас би трябвало да си отговори дали осъзнаваме дълга си да пазим националните ползи, да създадем демократична и правова страна, подсети ръководителят на Народно събрание. И добави - подготвени ли сме да запазим своите обичаи и полезности, своята историческа памет и национална еднаквост, без да жертваме правото на българските жители към свободното европейско и демократично общество.
Честит, цветущ празник на българските адвокати, приключи изявлението си Наталия Киселова.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ