На 16, 17 и 18 октомври Държавна опера-Стара Загора гостува

...
На 16, 17 и 18 октомври Държавна опера-Стара Загора гостува
Коментари Харесай

Държавна опера-Стара Загора гостува в София

На 16, 17 и 18 октомври Държавна опера-Стара Загора гостува на сцената на Софийската опера и балет с мюзикъла за деца „ Машина на времето “ и балетните спектакли „ Нестинарка “, „ Делвата “ и „ Фантастичното дюкянче “. Първият извънстоличен спектакъл избира за своя гастрол в София спектакли, които са едни от най-новите и доста сполучливи постановки на театъра и не участват в нито един репертоарен плакат в България.

Спектаклите ще бъдат показани за първи път в София взаимно със Софийската опера и балет. Гастролът в столицата ще стартира на 16 октомври - от 14.00 часа Детско-юношеската студия за опера и балет „ Маргаритки при Държавна опера-Стара Загора ще показа своя най-нов театър „ Машина на времето “ /премиерата се състоя тази година през месец юни/. Това е третата независима продукция на Детско-юношеската студия за опера и балет „ Маргаригки “, осъществена с поддръжката на Държавна опера-Стара Загора / “Маргаритките “ са под крилото на театъра от 2015 година и всяка година показват една огромна продукция/.

Над 70 деца вземат участие в представлението, както и солисти и артист-хористи от Операта: баритонът Иван Кабамитов, Нели Нечева, Игнат Желев,. Сценарият, режисурата и хореографията на спектакъла са на Радост Младенова-Арабаджиева, която управлява балета на „ Маргаритки “-те. Музиката на песните е написана от Маргарита Шоселова – началник на Студията. Либретото е написано от поетесата Мая Дългъчева. В екипа на представлението вземат участие още Теодора Джамбазова – художник на декора и костюмите, мултимедията е на Сергей Голубев, вокален възпитател е Зорница Желязкова, съветник по актьорско майсторство е Деница Янакиева от Държавен куклен спектакъл – Стара Загора, занаятчия на куклите, които вземат участие е Живко Кънев. Инструменталната музика и аранжиментите са на Александър Тумангелов и Димитър Косев, включени са музикални фрагменти от творби на Й. С. Бах, Ж. Батист Люли, Чайковски, поп-музика и други В динамични общо 6 картини феновете в залата ще се пренесат обратно във времето до каменната ера, от която ще стартира пътуването им, ще преминат през Древен Египет, Средновековието, Барока, ще посетят дома на композитора Й.С.Бах и ще стигнат до не чак толкоз далечната от нашето време 2035 година. Книжка-пътеводител във времето ще могат да получат дребните фенове преди началото на представлението. На 17 октомври от 19.00 часа Балетът на Държавна опера-Стара Загора ще показа „ Нестинарка “ от Марин Големинов. Олеся Пантикина слага паметната танцова драма по истинската хореография на Маргарита Арнаудова. Създателката на първата българска съвременна натрупа „ Арабеск “ дава хореографски изказ на изключителната музика на Марин Големинов през 1978 година и по-късно слага през 1986 година незабравимата цялостна версия на балета „ Нестинрка “ особено за Националния балет, в която танцува в основната роля и примабалерината Силвия Томова – сегашен живописен началник на Балета на Старозагорската опера. Именно на този хореографски вид се базира новата режисура на Държавна опера-Стара Загора, която се завръща на софийска сцена след повече от 30 години.

Танцовият театър преплита етно-мотивите на един същински обред, който се разиграва в Деня на Светите Константин и Елена, и персоналната драма на едно влюбено момиче. За огненото влияние на творбата, наситена с български драматизъм, способстват грандиозната сценография и костюми на Иван Токаджиев и Ана- Мария Токаджиева /по истинските хрумвания и костюми на Мария Трендафилова/, които са още един мощен и вълнуващ акцент в спектакъла. В основните функции на 17 октомври ще танцуват Анелия Димитрова, Ромина Славова, Фиорди Лоха /Албания/, Станко Танев и Ивайло Янев. В „ Нестинарка “ взе участие цялата многонационална балетна натрупа на Държавна опера-Стара Загора, в която танцуват балетни актьори от България, Албания, Англия, Франция, Италия, Португалия, Япония, Тайван, Южна Корея, балетни актьори от състава на Националния балет-София. „ Нестинарка “ е първото огромно българско балетно заглавие, което влиза в репертоара на интернационалната натрупа на балета на Старозагорска опера. На 18 октомври от 19.00 часа Балетът на Държавна опера-Стара Загора ще показа на сцената на Софийската опера и балет двата балетни шедьовъра „ Делвата “ от Алфредо Казела и „ Фантастичното дюкянче “ по музика на Росини/Респиги. Многоцветна сицилианска атмосфера и ароматът на Париж ще усетят феновете, които ще полюбопитстват да видят неповторимите постановки на Държавна опера-Стара Загора на двете известни в света и съвсем непознати за България заглавия. Алфредо Казела основава едноактната танцова комедия „ Делвата “ през 1924 година по новелата на Луиджи Пирандело. Композиторът самичък не е предполагал, че балетът „ Делвата “ ще му донесе толкоз доста триумфи. В своята сюита, оп. 41 Казела употребява доста сицилиански фолклорни музикални детайли, даже включва тенорово соло на сицилиански акцент. Поучителната комична алегория на Пирандело ще бъде разказана в танцова версия измежду искрящи и бликащи от нюанси багри – в декорите, в костюмите, в хореографията. Майсторът – сценограф и костюмограф Салваторе Русо облича героите в присъщи костюми с колоритни етно детайли. Зрителите ще се срещнат за първи път с „ Делвата “ на Алфредо Казела през погледа на огромния италиански хореограф Флавио Бенати. Танцов спектакъл, смесени танцови техники, пантомима в един кондензиран с комични обстановки театър. Зад занимателната и наивна привидно история прозира безконечното умно обръщение на сицилианеца Луиджи Пирандело: Трябва да се мисли преди да се прави каквото и да е…. В основните функции ще танцуват Александър Желев, Петя Вънева, Нанако Имаи, Томоки Ишиго и други Участва балетът на Държавна опера-Стара Загора. Във втората част на вечерта следва още една първа среща на софийската аудитория - с балета „ Фантастичното дюкянче “ /„ La boutique fantasque ” по музика на Джоакино Росини/ Оторино Респиги. Хореографията е на италианската примабалерина, хореограф и възпитател Алба Буонанди, а сценографията и костюмите – на международно приетия италиански художник Салваторе Русо. В спектакъла вземат участие солистите Александър Желев, Ромина Славова, Фиорди Лоха, Анелия Димитрова, Томоки Ишиго, Петя Вънева, Харука Суга и други, цялата балетна натрупа на Държавна опера- Стара Загора, кордебалет на Софийската опера и балет и деца от Балетна школа „ Маша Илиева “. Художникът Салваторе Русо и примабалерината и хореограф Алба Буонанди работят не за първи път дружно – в биографиите на изтъкнатите актьори се четат над 10 взаимни авторски балетни продукции. Във „ Фантастичното дюкянче “ двамата единомислещо вземат решение като следват истинското либрето на Мясин и Респиги, да обогатят историята и да я доразкажат. Либретото на Мясин се концентрира върху любовната история сред две кукли, танцуващи Кан-кан в магазина за играчки. Салваторе Русо и Алба Буонанди укрепват ролята на Магьосника, който трансформира куклите в живи хора – дава им сърца, оказва помощ на разграничените кукли да се съберат още веднъж и историята има своя благополучен край.

В техния театър се появява Пулчинела, испанската кукла, появява се бавачката. Добавена е и още музика на Росини. И по този начин балетът „ Фантастичното дюкянче “ става все по-богат на персонажи и все по-динамичен и доста занимателен театър. От едноактен балет /около 40 минути/, става в две дейности с времетраене към час. Действието в истинското либрето се развива в Париж в средата на 19-ти век. Но създателите на новия театър избират интервала, когато се е състояло премиерното показване на балета в Париж – 1919 година. Това е епохата на „ нямото кино “. Костюмите носят отпечатъка на модата на тези години в облеклата на хората, които се появяват в магазинчето, с цел да си купят кукли. Сред куклите пък се разпознават типичните персонажи от „ немите “ филми с емблематичната фигура на героя на Чарли Чаплин с бомбето и бастуна. Хореографът Алба Буонанди и този път е вярна на своите пристрастия към танцовия спектакъл. Хореографията се опира на класиката, само че тя вкарва доста повече детайли на пантомимата, на комедия „ дел арте “, на неокласиката и всички подсилващи въздействието изразни средства на придвижването, танца, театъра и киното. В спектакъла с изключение на главните балетни герои-кукли, вземат участие персонажи-мимове, доста деца и това добавя цялостната хореографска картина.
Източник: novinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР