Днес имен ден имат наречените на могъщ владетел
На 15 юли Българската православна черква празнува Св. равноапостол княз Владимир I Велики, владетелят, който покръства Киевска Рус.
Той е третият наследник на принц Светослав, чиято майка, княгиня Олга, е първият съветски християнски държател.
Имен ден през днешния ден честват всички, които носят имената Владимир, Влади, Владо, Владко, Влайко, Влада, Владимира. Името Владимир е славянско и значи безусловно " всесилен държател ".
Принц Светослав умира през 972 година, откакто армията му е разрушена от печенегите, до момента в който се завръща от следващия му поход против България. По това време по-голямата част от територията на Първото българско царство към този момент е разграничена сред Византийската империя и Киевска Рус.
Незасегнати остават единствено земите в региона на днешна Северна Македония, долината на река Струма и Сердика (София). Византия управлява цялата Тракийска котловина и си оспорва със Светослав района сред Стара планина и река Дунав. А българските земи на север от Дунав са завладяни от Киевска Рус, която се трансформира в най-голямата страна в Европа.
При последния си поход Светослав не стопира до Балкана, а продължава на юг, като завладява и разграбва Пълдин или Филипополис (Пловдив), а след това обсажда Адрианопол (Одрин), заплашвайки самия Константинопол, столицата на Византийската империя.
В следствие търпи провали от византийците и е заставен да се изтегли оттатък Дунав.
Смъртта на Светослав води до спор сред синовете му за наследството, макар че татко им приживе разделя страната сред тримата, по остарял скандинавски бит. Владимир, който по това време е принц на Новгород, е заставен да избяга при чичо си Хакон Сигурдсон, държател на Норвегия.
Първородният брат Ярополк убива другия брат, Олег. Но Владимир се връща с огромна викингска войска и през 980 година завладява Киев и екзекутира по-големия си брат.
Майката на Владимир се казвала Малуша Малковна, прислужница на княгиня Олга, а в следствие станала наложница на Светослав, до момента в който не му родила наследник. Във викингските саги тя е описвана като пророчица, която живяла 100 години в особено прокопана пещера под княжеския замък в Киев и предсказвала бъдещето. Няма данни в миналото да е получавала публична позиция в Киевска Рус. Преданията сочат, че Малуша е била славянка, от избитото от Олга поради убийството на мъжа ѝ княз Игор племе древляни.
Вероятно под въздействието на майка си, Владимир в първите години от ръководството си уважава славянските богове, отпред с Перун - сътворител на гръмотевицата и светкавицата. Князът даже е враждебно надъхан към християните и организира гонения против тях. Първите съветски християнски мъченици Фьодор и Иван са покръстени татко и наследник, пребити до гибел от навалица в Киев. Перун е славянският еквивалент на най-популярното скандинавско провидение - Тор.
През 988 година, откакто завладява град Херсон в Крим от византийците, княз Владимир получава предложение да се ожени за Анна, сестрата на император Василий II Българоубиец.
Такъв брак щял да даде голямо интернационално въздействие и авторитет на съветския държател. Ето за какво той се съгласява с изискванията, които включвали да одобри християнството и да покръсти Киевска Рус.
Така Владимир се оженва за сестрата на императора в Константинопол и приема името на кръстника си Василий. Завръщайки се в Киев, унищожава езическите храмове и покръства жителите на града във водите на река Днепър, след което построява голям брой православни църкви и манастири в съветските земи. Той е считан за първия нравствен обединител на руснаците и получава купата равноапостол - еднакъв на апостолите, поради просветителската си активност.
През идващите години Владимир не води обилни войни. Подобно на татко си той разделя страната сред дванадесетте си синове, множеството от които били от негови наложници преди брака с Анна.
Княз Владимир I Велики умира през 1015 година в Берестово край Киев, до момента в който потегля на поход против своя разбунтувал се наследник Ярослав.
Според българските национални вярвания дните от 15 до 17 юли се назовават горещници. Те се считат за най-горещите през годината, а обичаите, свързани с тях, се назовават Чурлига, Пърлига и Огнена Марина.
В тези дни преди християнството се почитала силата на огъня. В първия се изгасяло домашното огнище, а в последният се палело ритуално още веднъж. Не се подхващала никаква нова работа, не се ходело на нивите, с цел да не изгорят. Хората вярвали, че колкото по-топло е времето през горещниците, толкоз по-люта и студена ще е зимата.
Астрономически въпросните дни към този момент не съответстват с най-горещия интервал за годината, който е в края на юли.
Той е третият наследник на принц Светослав, чиято майка, княгиня Олга, е първият съветски християнски държател.
Имен ден през днешния ден честват всички, които носят имената Владимир, Влади, Владо, Владко, Влайко, Влада, Владимира. Името Владимир е славянско и значи безусловно " всесилен държател ".
Принц Светослав умира през 972 година, откакто армията му е разрушена от печенегите, до момента в който се завръща от следващия му поход против България. По това време по-голямата част от територията на Първото българско царство към този момент е разграничена сред Византийската империя и Киевска Рус.
Незасегнати остават единствено земите в региона на днешна Северна Македония, долината на река Струма и Сердика (София). Византия управлява цялата Тракийска котловина и си оспорва със Светослав района сред Стара планина и река Дунав. А българските земи на север от Дунав са завладяни от Киевска Рус, която се трансформира в най-голямата страна в Европа.
При последния си поход Светослав не стопира до Балкана, а продължава на юг, като завладява и разграбва Пълдин или Филипополис (Пловдив), а след това обсажда Адрианопол (Одрин), заплашвайки самия Константинопол, столицата на Византийската империя.
В следствие търпи провали от византийците и е заставен да се изтегли оттатък Дунав.
Смъртта на Светослав води до спор сред синовете му за наследството, макар че татко им приживе разделя страната сред тримата, по остарял скандинавски бит. Владимир, който по това време е принц на Новгород, е заставен да избяга при чичо си Хакон Сигурдсон, държател на Норвегия.
Първородният брат Ярополк убива другия брат, Олег. Но Владимир се връща с огромна викингска войска и през 980 година завладява Киев и екзекутира по-големия си брат.
Майката на Владимир се казвала Малуша Малковна, прислужница на княгиня Олга, а в следствие станала наложница на Светослав, до момента в който не му родила наследник. Във викингските саги тя е описвана като пророчица, която живяла 100 години в особено прокопана пещера под княжеския замък в Киев и предсказвала бъдещето. Няма данни в миналото да е получавала публична позиция в Киевска Рус. Преданията сочат, че Малуша е била славянка, от избитото от Олга поради убийството на мъжа ѝ княз Игор племе древляни.
Вероятно под въздействието на майка си, Владимир в първите години от ръководството си уважава славянските богове, отпред с Перун - сътворител на гръмотевицата и светкавицата. Князът даже е враждебно надъхан към християните и организира гонения против тях. Първите съветски християнски мъченици Фьодор и Иван са покръстени татко и наследник, пребити до гибел от навалица в Киев. Перун е славянският еквивалент на най-популярното скандинавско провидение - Тор.
През 988 година, откакто завладява град Херсон в Крим от византийците, княз Владимир получава предложение да се ожени за Анна, сестрата на император Василий II Българоубиец.
Такъв брак щял да даде голямо интернационално въздействие и авторитет на съветския държател. Ето за какво той се съгласява с изискванията, които включвали да одобри християнството и да покръсти Киевска Рус.
Така Владимир се оженва за сестрата на императора в Константинопол и приема името на кръстника си Василий. Завръщайки се в Киев, унищожава езическите храмове и покръства жителите на града във водите на река Днепър, след което построява голям брой православни църкви и манастири в съветските земи. Той е считан за първия нравствен обединител на руснаците и получава купата равноапостол - еднакъв на апостолите, поради просветителската си активност.
През идващите години Владимир не води обилни войни. Подобно на татко си той разделя страната сред дванадесетте си синове, множеството от които били от негови наложници преди брака с Анна.
Княз Владимир I Велики умира през 1015 година в Берестово край Киев, до момента в който потегля на поход против своя разбунтувал се наследник Ярослав.
Според българските национални вярвания дните от 15 до 17 юли се назовават горещници. Те се считат за най-горещите през годината, а обичаите, свързани с тях, се назовават Чурлига, Пърлига и Огнена Марина.
В тези дни преди християнството се почитала силата на огъня. В първия се изгасяло домашното огнище, а в последният се палело ритуално още веднъж. Не се подхващала никаква нова работа, не се ходело на нивите, с цел да не изгорят. Хората вярвали, че колкото по-топло е времето през горещниците, толкоз по-люта и студена ще е зимата.
Астрономически въпросните дни към този момент не съответстват с най-горещия интервал за годината, който е в края на юли.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ