Преди 30 години: Имаше спекулации, че ще започне нова Балканска война и България ще се опита да вземе Македония
На 15 януари 1992 година България първа в света призна независимостта на днешна Република Северна Македония. Тогава първи заместник-министър на външните работи бе Стефан Тафров. В изявление за Българска телеграфна агенция той описа по какъв начин държавните институции в България стигат до това решение. Следва цялото изявление:
- Г-н Тафров, 30 години по късно наподобява напълно обикновено и естествено на 15.01.1992 година, България първа и абсолютно да признае самостоятелна Република Македония. Ако сложим обаче обстановката в подтекста на тогавашните събития, стартират да се задават въпроси за това двудневно, а може би и по-дълго съвещание на Министерски съвет, на което е обсъждано това дали България първа да направи тази стъпка и по кой метод. Да стартираме от там.
- Нека първо да очертаем интернационалните параметри на обстановката, а те бяха, че четири югославски републики - Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония бяха провели референдуми, в които последователите на независимостта бяха постигнали победа. И пред европейската общественост, тогава още нямаше Европейски Съюз, беше подложен въпросът за признаването на тези четири републики, защото разпадането на Югославия изглеждаше неизбежно, въпреки че до последно от европейска страна имаше опити да се резервира Югославия от едно време. Но тези референдуми демонстрираха, че това е невероятно. И в страни като Германия и Австрия, публичното мнение доста мощно се застъпваше в интерес на Словения и Хърватия, страни с които австрийците и германците имаха исторически връзки, стопански и така нататък И в този смисъл Македония и Босна попаднаха в една сива зона. В Белград имаше един нападателен, мощно националистически режим на Слободан Милошевич, който както знаем, стартира войната в някогашна Югославия, атакува първо Словения, след това Хърватия, само че не се знаеше какво ще направи този режим в южна посока - в посока Македония, където югославската войска, следена от сръбското държавно управление и Милошевич, продължаваше да участва.
България в този миг преди малко излизаше от един доста тежък интервал, след Лукановата зима, след успеха на Съюз на демократичните сили и основаване на държавното управление на Филип Димитров. Имаше и президентски избори, на практика признаването на Македония се случи сред двата тура на президентските избори, на които претендентът на Съюз на демократичните сили беше Желю Желев. Това в допълнение усложняваше обстановката. Вътре в Съюз на демократичните сили имаше разделения. Вече ясно се обрисуваха крила. Имаше едно крило, което се противопоставяше на Филип Димитров, то беше подкрепяно от Ахмед Доган ( поддръжката на Движение за права и свободи беше безусловно наложителна за оставането на власт на държавното управление на Филип Димитров и Ахмед Доган работеше тогава с фигури като тогавашния външен министър Стоян Ганев, икономистът Венцислав Димитров, Георги Марков, те бяха трима доста близки другари и доста се противопоставяха на Филип Димитров - това беше подтекста.)
Аз тогава бях първи заместник-министър на външните работи, по молба точно на Филип Димитров и на Желю Желев (аз съм някогашен негов консултант по интернационалните въпроси), които бяха обезпокоени от обстоятелството, че тогавашният външен министър - Стоян Ганев, нямаше външнополитически опит, в това число едва знаеше британски и се притесняваха какво може да се случи, в случай че напълно некомпетентен човек застане отпред на министерството, както се случи, поради тези вътрешнокоалиционни равновесия. Така че това беше моята роля. А Стоян Ганев при започване на мандата си непрестанно пътуваше и сега на признаването на Македония от много време го нямаше в България и в действителност аз, като номер две в министерството, изпълнявах функционалностите на външен министър и на мен се падна тази отговорност, да изработя позицията на Министерство на външните работи по този въпрос.
- И какво се случи? Дълго съвещание на МС-два или три дни...
- Първо би трябвало да Ви кажа, че с Филип Димитров и Желю Желев между тях изяснихме, че България би трябвало да помогне на Македония да излезе от тази сива зона. Да дадем явен знак на Милошевич, че не може да атакува Македония, не може да се пробва да подхваща някаква военна случка, да пролива кръв и също по този начин, да изпратим обръщение към самите жители на Македония, че България не е зложелател. Защото тези събития идват след десетилетия на доста поредна, мощна, безогледна антибългарска агитация и по време на кралска Югославия и по-късно, по време на Титова Югославия. Поколения в Република Македония бяха израснали с убеждението, че България е зложелател. България трябваше да даде мощен сигнал, на нашите братя в Република Македония, че ние не сме врагове, а точно братя.
- В същото време да подаде сигнал към европейските страни (EС не съществува), в това време да се защищити от заплахите, които може би пресилени, само че въпреки всичко съществуват....
- Именно. Това, което не доразвих, обрисувайки интернационалните параметри на обстановката е, фактът, че по това време (югославските войни започваха тогава) имаше спекулации в целия свят, изключително в Запада, че това е начало на нова Балканска война, защото исторически Балканите са барутният погреб на Европа. Освен това в Гърция имаше доста мощна акция против името на Македония, имаше многохилядни манифестации, в които гърците стачкуваха против това име, а Гърция беше доста значим сътрудник на България, това беше единствената страна членка и на европейската общественост и на НАТО, тъй че това в допълнение усложняваше обстановката за България. Но имаше спекулации, че ще стартира нова Балканска война и, видите ли, България ще се опита да вземе Македония със мощ, да я окупира надали не и в някаква степен ще се трансформира в част от казуса. Защото Гърция се беше трансформирала в част от казуса, въпреки и не с военни средства. Тя спираше независимостта на Македония, беше срещу признаването ѝ от европейската общественост. Тя интензивно работеше срещу. И това беше предизвикването за нас - една страна в доста тежко икономическо положение, одеве излизаща от комунизма. България беше бедна, беше физически изолирана от останалата част от Европа, също така София е на 50 км. от сръбската граница. Ние не знаехме какво ще предприеме Милошевич даже по отношение на България. Не бяхме членове на каквото и да било, бяхме по този начин да се каже, сами за себе си. Имахме благосклонностите на Запада, тъй като имахме демократична гражданска война и победа на Съюз на демократичните сили на парламентарните избори, президентът Желев беше добре одобряван на Запад, само че това бяха единствените ни козове. И трябваше да дадем доказателства, че ние имаме проевропейска ориентировка, не желаеме нова Балканска война, желаеме да открием европейската вероятност пред всички балкански страни, в това число и пред себе си.
- Проевропейска ориентировка, с признаването на самостоятелна Република Македония, когато европейските страни в действителност мълчаха...
- Ситуацията беше следната: Германия и Австрия упорстваха и техен приоритет беше признаването на Словения и Хърватия. В останалите страни дълго време имаше опити да се резервира някогашна Югославия като такава. В един миг те схванаха, че това не е допустимо, само че въпреки всичко бяха скептични във връзка с бързото признание на някогашните югославски републики и по тази причина взеха решение да възложат на една комисия, така наречен арбитражна комисия, управлявана от тогавашния ръководител на френския парламентарен съд Робер Бадентер ( една доста огромна фигура, като министър в държавното управление на Митеран той прокарва анулацията на смъртното наказване във Франция). Бадентер идваше постоянно в България, добре се познаваше с Желю Желев, аз като консултант на доктор Желев също добре се познавах с него, тъй че за нас беше благополучие, че Бадентер беше ръководител на тази комисия и тръпнехме какво ще реши тя.
Тази комисия реши, и това беше решаващият миг в признаването, тя предложи на страните членки на Европейската общественост да признаят две републики. И това не бяха Словения и Хърватия, а Словения и Македония. Това беше най-сериозната поддръжка за желанието на България да протегне ръка към Македония, да избегне разпространението на войната в южна посока, към Македония и по този метод да защищити и България от една тежка обстановка (войната би пристигнала безусловно до вратата ни). Освен това, ориста на нашите братя в Република Македония ни вълнуваше, ние не искахме те да страдат. Така че, фактът че Бадентер имаше връзка с България оказа помощ. Той идваше да оказва помощ за изработването на новата Конституция и си припомням, че много преди тези събития, през есента на 1991 година бях дружно с него на една конференция в парижката Сорбона за Балканите. Тогава това беше в центъра на международния интерес. А по-късно пътувахме дружно за друга значима конференция. Докато чакахме самолета, той ме попита за Македония и аз му изнесох един скъсен курс, исторически напълно справедлив, по македонския въпрос. Непознаването на тематиката беше една от аргументите за тази неустановеност от страна на нашите западни сътрудници. Те се объркваха в тази комплицирана балканска проблематика и, представете си, комплицираният македонски въпрос им падаше " от небето " и трябваше да научат доста неща за доста кратно време. Така че, дръзвам да мисля, че ненапълно му помогнах да се ориентира в тази комплицирана конюнктура. Не си отдавам, несъмнено никакви заслуги, само че това е един забавен подробност.
- Как се случи тази дата-15 януари?
- Моментът, в който трябваше да се вземе решението от страна на България беше 15 януари 1992 година, тъй като тогава, по време на португалското председателство, външните министри на Европейската общественост трябваше да вземат решение кои някогашни югославски републики да признаят. Очакването беше, че ще бъдат приети Словения и Хърватска, само че не и Македония и Босна и Херцеговина, поради гръцкото несъгласие.
- Комисията Бадентер обаче споделя ДА за Македония. И по какъв начин България се оказа първата страна, която признава самостоятелната Република Македония? Това решение беше оповестено безусловно във вечерните часове на съвещанието на Народно събрание.
- По време на съвещанието на Министерски съвет, отново да кажа, Стоян Ганев го нямаше. Той беше в Германия, по някакъв недипломатически мотив, в случай че не се неистина на някакъв панаир. Но това Гърция изтълкува като опит България да убеди Германия да се признае и Македония. И това провокира остра позиция на Гърция по отношение на Германия. Те безусловно заплашиха, че в случай че Германия признае Македония ще наложат несъгласие върху признаването на Словения и Хърватия. Така че това наличие на Стоян Ганев там беше контрапродуктивно за нашите ползи, а той изпрати една грама от Бон, в която споделя, че се е срещнал с немския външен министър и Ханс Дитрих Геншер апелирал ние да не признаваме Македония, тъй като се страхувал от това Гърция да не наложи несъгласие върху Словения и Хърватия, което би било доста тежко от позиция на немското публично мнение по отношение на държавното управление. И си припомням, по какъв начин когато показах грамата, по време на тези траяли три дни разисквания в Министерски съвет, тогавашният финансов министър Иван Костов сподели: Това е мнението на немския външен министър. А какво е мнението на българския външен министър? А аз споделих: Позицията на българското външно министерство е, че би трябвало да признаем Македония.
По-късно Стоян Ганев ме упрекна, че не съм прочел неговата грама. Нищо сходно, аз срещнах Министерски съвет с тази грама най-надлежно. Другият забавен епизод, беше една шифрограма, изпратена от нашия дипломат в Белград тогава - Марко Марков, човек посветил живота си на македонската проблематика, в която имаше един прочувствен апел - да признаем Македония, че историята в никакъв случай няма да ни елементарни, в случай че не го създадем. Буквално пишеше " вие сте нови държавници, на вашите рамене пада тази отговорност, историята няма да ви елементарни, в случай че я пропуснете ". Не ставаше въпрос дали въобще да признаем Македония, за това имаше консенсус, ставаше въпрос да я признаем първи.
И тук е моментът да подчертая: Историческата заслуга, за това, че България първа в света призна Македония е на тогавашния министър-председател Филип Димитров. Тъй като по Конституция държавното управление има право да признава нови страни, то нямаше потребност от парламент, от президент. Да, президентът Желев оказа политическа поддръжка на това решение на държавното управление. По време на тези съвсем тридневни съвещания на държавното управление се състоя един Съвет за национална сигурност в президентството, на който тогавашният вицепрезидент Атанас Семерджиев се опълчи на ранното признание на Македония. И това беше проблем. Той въпреки всичко беше представител на опозицията. Но президентът Желев записа едно послание към нацията, което беше излъчено.
Неприсъствието на Стоян Ганев на това съвещанието на държавното управление също беше проблем, тъй като имаше опасения, че това ще провокира мощен конфликт сред съперниците и последователите на бързото признание на Македония. И това беше огромната заслуга на Филип Димитров, че той съумя да реализира това, Министерски съвет да му даде пълномощието той да избере момента за признаването. И сега, в който министрите се разотидоха, той сподели на тогавашната говорителка на държавното управление Надежда Михайлова (Нейнски): Наде, отиди в малкия екран (тогава малкия екран беше една) да съобщиш, че признаваме Македония, а аз отивам в Парламента със Стефан (Тафров) с цел да го оповестя. Това е един от най-прекрасните моменти в живота ми! Когато министър-председателят влезе в Парламента, той неотдавна напомни, че имаше гласове, в това число от Съюз на демократичните сили " Ти къде си тръгнал? Изчакай Стоян Ганев ", само че той взе думата и сподели, че Република България признава републиките Словения, набито сподели - Македония, Хърватска и Босна и Херцеговина. Съюз на демократичните сили станаха на крайници и започнаха да викат " Браво! ". Българска социалистическа партия не знаеха по какъв начин да реагират, само че си припомням добре, по какъв начин депутатът от Българска социалистическа партия Филип Боков излезе и много подходящо попита: Къде ви е външният министър, господин министър-председател? Защо го няма тук?
Това е доста мощна прочувствена памет за мен и за всички ни. Когато излязохме по коридорите, някои от Съюз на демократичните сили бяха загрижени от това, че Стоян Ганев не е бил там, само че като цяло беше еуфория.
- Как в Македония одобриха това? Имахте ли противоположна връзка? Ще Ви опиша моя персонална страст от първите дни, откакто България призна независимостта на Република Македония - бях там и това е бил единственият случай, в който непознати хора ме прегръщаха по улиците, поради това, че съм българка.
- Тогава нямаше интернет, само че до колкото разбрах формалните медии се бяха пробвали да смачкат новината. Била е някъде пета вест. Ние като цяло останахме малко разочаровани от реакцията на публично Скопие, които се почувстваха неловко от това, че точно България ги пази в този миг. Но аз помня един роман на починалата Доста Димовска. Тя пристигна тогава като поетеса, дружно с Любчо Георгиевски, по покана на починалата Блага Димитрова. Тя ми е разказвала по какъв начин гледала с майка си или с вуйна си, към този момент съм не запомнил, новините и когато чуват, че България признава Република Македония майка ѝ споделила: Досте, Досте, виде ли? Майка България....
- И последваха едни години, в които втора стъпка съвсем не беше направена. Някак връзките ни леко полеко дръпваха обратно, с цел да стигнем до през днешния ден, когато връзките ни са покрай точката на заледяване.
- Да, за жалост. За да завърша този роман - същата вечер Стоян Ганев се върна от чужбина, подвигна ми скандал в кабинета на министър-председателя и ми изиска оставката. Филип Димитров отхвърли, Желю Желев ме отбрани, само че аз реших, че не мога да провокирам рецесия в болшинството. Ситуацията, в която се намираше България, беше доста комплицирана и Съюз на демократичните сили преди малко беше пристигнал на власт и напуснах поста си на зам. -министър, станах дипломат в Италия, тъй че не участвах в тези процеси. И, за жалост да, Вие сте права, България пропусна доста шансове. Но, несъмнено имаше и доста светли моменти в българо-македонските връзки. Когато Гърция наложи обсада на Македония точно България се трансформира в страната, която не разреши блокадата да бъде цялостна - вместо Солун, най-близкото пристанище за Македония стана Бургас. По време на косовската рецесия у нас министър-председател беше Иван Костов, там - Любчо Георгиевски, връзките бяха доста близки и България по всевъзможен метод помагаше на Македония. Това са доста съществени моменти в нашите връзки, които посочваха, че България милее за своите съседи, милее за своите братя. Като посланик, мога да Ви кажа, че във всички интернационалните конгреси България поредно е оказвала дипломатическа поддръжка на новата страна. Аз бях два пъти дипломат в Организация на обединените нации, включително и в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и постоянно, по всевъзможен метод и във всичко сме подкрепяли Македония. Но най-големият пропуск е, че стопански, инфраструктурно България не направи нищо.
- Което Гърция направи, макар, че блокира Македония поради името ѝ, и наложи потреблението на Бивша югославска република Македония (БЮРМ).
- Да, което Гърция направи. В региона на културата - едвам в последно време може да се гледа българска телевизия в Македония, дълго време нямаше достъп до български вестнициЕ това е нещо, което не направихме както би трябвало. Понеже приказваме на 30-та годишнина от признаването, един подробност, който ми се вижда значим. Защо България с изключение на Македония, Словения и Хърватия призна и Босна и Херцеговина? Важно е да се знае, тъй като нашата позиция е кардинална - когато една страна е решила да бъде самостоятелна, това е нейно право, съгласно хартата на Организация на обединените нации. Но другата причина е, че това насърчи Турция също да признае Македония.
Фактически това беше квалифицирано. Ние имахме увереността, че когато България признае Македония няма да останем сами дълго време на Балканите, а Турция в един миг ще признае и четирите републики. Тази съгласуваност стана по време на едни мои срещи с турския дипломат в България Йълчан Орал, той пристигна при мен да изиска България да признае и Босна и Херцеговина. Казах му, че ние нямаме кардинални възражения, щом те са решили да са самостоятелни, само че го попитах какво Турция ще направи за Македония, ще я признае ли? Отговорът му беше: Защо не. Тогавашният турски министър председател Демирел имаше посещаване в Белград и среща с Милошевич, и нямаше по какъв начин признаването да стане преди този момент посещаване. Но 20 дни по-късно те признаха и четирите републики. И това, което е символно за другите страни от европейската общественост отвън Гърция - Филип Димитров постоянно го споделя е, че тогавашният английски дипломат Ричард Томас- ослепителен посланик, беше споделил на Филип Димитров: Ако признаете Македония ние, несъмнено, няма да можем да ви подкрепим. Но в случай че не я признаете - няма да ви разберем.
Така че, в действителност за нас беше значимо да не останем изолирани. По неофициални канали имахме въпреки всичко и увереността, че това няма да навреди на дълготрайните ползи на България. И по този начин се оказа - това оказа помощ на България да стане част от решенията на Балканите, а не от проблемите, а това ни оказа помощ през днешния ден да сме членове на НАТО и Европейски Съюз.
- Какво е значимо да се направи в този момент, с цел да излезем от тази точка на заледяване на двустранните ни връзки? Две нови държавни управления в двете страни, само че обстановка, в която всеки е сложил червени линии. А като другарство - извънредно изострена тирада освен в обществените мрежи.
- Това ме тревожи и мен. Има една ненавист, която се възцарява. Тя в Македония от дълго време се генерира напълно умишлено тъкмо от тези кръгове, които са свързани с предишното, които желаят да изградят своята страна върху антибългарска основа. Стратегически интерес на България е тази страна да не бъде построена и да не се развива на антибългарска основа, на основата на омразата към България и всичко българско. И другият ни стратегически интерес е, да не забравяме за тези жители на Република Северна Македония, които имат българско съзнание. Те са ни изключително скъпи. Те, макар всички превратности на историята, са запазили своето българско възприятие и ние нямаме право да ги изоставяме. Така че в тази обстановка, от македонска страна би трябвало да получим ясни доказателства, че те са подготвени да извървят своята част от пътя и да ни уверят, че тяхната държавност няма да бъде построена върху антибългарска основа и няма да потъпква правата на македонските жители с българско съзнание. Тези техни причини, които слушам в последно време, че няма искове и тъжби срещу управляващите за преследвания, поради българско етническо съзнание... това е смешно. Естествено е, че когато имаш един повсеместен климат на угнетяване на пробългарските усеща, доста скъпо е за един жител да насочи такива претенции и тъжби към Комисията по дискриминация или други органи, пък били те и интернационалните. Така че неналичието на претенции и тъжби не може да бъде аршин има ли такива хора. Такива хора има и те би трябвало да бъдат зачитани, уважавани и в последна сметка Европейски Съюз е една общественост, в която зачитането на човешките права е главен принцип. Фундаментален принцип. От друга страна стартирам да се тормозя, че и в България стартират да се пораждат едни отрицателни усеща, забравяйки, че от другата страна на границата са наши братя и ние им желаем положителното. Ако попитате всеки българин излиза наяве, че ние им желаем положителното и всеки вижда, че влизането на Република Северна Македония в Европейски Съюз ще помогне и на България. На нашите граници ще има една по-стабилна и просперираща страна, а въпреки това това би осуетило проектите на сили отвън Европейски Съюз, които не желаят това да се случи, да извлекат изгоди от настоящето положение на остро опълчване сред България и Република Северна Македония.
- Изходът какъв е?
- Изходът е мъдрост!
Стефан Тафров е роден на 11 февруари 1958 година Завършва 9-а Френска езикова гимназия в София и публицистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Работил е във вестниците " АБВ " и " Демокрация " през 1989 - 1991 година Бил е завеждащ " Международния отдел " на Съюза на демократичните сили и консултант на президента Желю Желев по външнополитическите въпроси през 1990-1991 година От м. ноември 1991 година до февруари 1992 година е първи заместник-министър на външните работи в държавното управление на Филип Димитров. Последователно е дипломат на България в Италия - от април 1992 година до януари 1995 година, и дипломат на България във Англия - от януари 1995 година до май 1997 година От март до май 1997 година е дипломат със специфични поръчения за присъединението на България в НАТО. От май до декември 1997 година е първи заместник-министър на външните работи на България, след което от началото на 1998 година до 26 февруари 2001 година е дипломат на България във Франция и непрекъснат представител на Република България при ЮНЕСКО. През март 2001 година става първият български дипломат, притежател на най-високата степен - пълководец на Ордена на Почетния легион на Франция. Той е и Офицер на Ордена на Италианската звезда. Два пъти е бил непрекъснат представител на Република България в Организация на обединените нации. През 2021 година е народен представител в 46-ото Народно заседание, определен от листата на " Демократична България " от Русе. Говори френски, британски, италиански, съветски и полски.
- Г-н Тафров, 30 години по късно наподобява напълно обикновено и естествено на 15.01.1992 година, България първа и абсолютно да признае самостоятелна Република Македония. Ако сложим обаче обстановката в подтекста на тогавашните събития, стартират да се задават въпроси за това двудневно, а може би и по-дълго съвещание на Министерски съвет, на което е обсъждано това дали България първа да направи тази стъпка и по кой метод. Да стартираме от там.
- Нека първо да очертаем интернационалните параметри на обстановката, а те бяха, че четири югославски републики - Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония бяха провели референдуми, в които последователите на независимостта бяха постигнали победа. И пред европейската общественост, тогава още нямаше Европейски Съюз, беше подложен въпросът за признаването на тези четири републики, защото разпадането на Югославия изглеждаше неизбежно, въпреки че до последно от европейска страна имаше опити да се резервира Югославия от едно време. Но тези референдуми демонстрираха, че това е невероятно. И в страни като Германия и Австрия, публичното мнение доста мощно се застъпваше в интерес на Словения и Хърватия, страни с които австрийците и германците имаха исторически връзки, стопански и така нататък И в този смисъл Македония и Босна попаднаха в една сива зона. В Белград имаше един нападателен, мощно националистически режим на Слободан Милошевич, който както знаем, стартира войната в някогашна Югославия, атакува първо Словения, след това Хърватия, само че не се знаеше какво ще направи този режим в южна посока - в посока Македония, където югославската войска, следена от сръбското държавно управление и Милошевич, продължаваше да участва.
България в този миг преди малко излизаше от един доста тежък интервал, след Лукановата зима, след успеха на Съюз на демократичните сили и основаване на държавното управление на Филип Димитров. Имаше и президентски избори, на практика признаването на Македония се случи сред двата тура на президентските избори, на които претендентът на Съюз на демократичните сили беше Желю Желев. Това в допълнение усложняваше обстановката. Вътре в Съюз на демократичните сили имаше разделения. Вече ясно се обрисуваха крила. Имаше едно крило, което се противопоставяше на Филип Димитров, то беше подкрепяно от Ахмед Доган ( поддръжката на Движение за права и свободи беше безусловно наложителна за оставането на власт на държавното управление на Филип Димитров и Ахмед Доган работеше тогава с фигури като тогавашния външен министър Стоян Ганев, икономистът Венцислав Димитров, Георги Марков, те бяха трима доста близки другари и доста се противопоставяха на Филип Димитров - това беше подтекста.)
Аз тогава бях първи заместник-министър на външните работи, по молба точно на Филип Димитров и на Желю Желев (аз съм някогашен негов консултант по интернационалните въпроси), които бяха обезпокоени от обстоятелството, че тогавашният външен министър - Стоян Ганев, нямаше външнополитически опит, в това число едва знаеше британски и се притесняваха какво може да се случи, в случай че напълно некомпетентен човек застане отпред на министерството, както се случи, поради тези вътрешнокоалиционни равновесия. Така че това беше моята роля. А Стоян Ганев при започване на мандата си непрестанно пътуваше и сега на признаването на Македония от много време го нямаше в България и в действителност аз, като номер две в министерството, изпълнявах функционалностите на външен министър и на мен се падна тази отговорност, да изработя позицията на Министерство на външните работи по този въпрос.
- И какво се случи? Дълго съвещание на МС-два или три дни...
- Първо би трябвало да Ви кажа, че с Филип Димитров и Желю Желев между тях изяснихме, че България би трябвало да помогне на Македония да излезе от тази сива зона. Да дадем явен знак на Милошевич, че не може да атакува Македония, не може да се пробва да подхваща някаква военна случка, да пролива кръв и също по този начин, да изпратим обръщение към самите жители на Македония, че България не е зложелател. Защото тези събития идват след десетилетия на доста поредна, мощна, безогледна антибългарска агитация и по време на кралска Югославия и по-късно, по време на Титова Югославия. Поколения в Република Македония бяха израснали с убеждението, че България е зложелател. България трябваше да даде мощен сигнал, на нашите братя в Република Македония, че ние не сме врагове, а точно братя.
- В същото време да подаде сигнал към европейските страни (EС не съществува), в това време да се защищити от заплахите, които може би пресилени, само че въпреки всичко съществуват....
- Именно. Това, което не доразвих, обрисувайки интернационалните параметри на обстановката е, фактът, че по това време (югославските войни започваха тогава) имаше спекулации в целия свят, изключително в Запада, че това е начало на нова Балканска война, защото исторически Балканите са барутният погреб на Европа. Освен това в Гърция имаше доста мощна акция против името на Македония, имаше многохилядни манифестации, в които гърците стачкуваха против това име, а Гърция беше доста значим сътрудник на България, това беше единствената страна членка и на европейската общественост и на НАТО, тъй че това в допълнение усложняваше обстановката за България. Но имаше спекулации, че ще стартира нова Балканска война и, видите ли, България ще се опита да вземе Македония със мощ, да я окупира надали не и в някаква степен ще се трансформира в част от казуса. Защото Гърция се беше трансформирала в част от казуса, въпреки и не с военни средства. Тя спираше независимостта на Македония, беше срещу признаването ѝ от европейската общественост. Тя интензивно работеше срещу. И това беше предизвикването за нас - една страна в доста тежко икономическо положение, одеве излизаща от комунизма. България беше бедна, беше физически изолирана от останалата част от Европа, също така София е на 50 км. от сръбската граница. Ние не знаехме какво ще предприеме Милошевич даже по отношение на България. Не бяхме членове на каквото и да било, бяхме по този начин да се каже, сами за себе си. Имахме благосклонностите на Запада, тъй като имахме демократична гражданска война и победа на Съюз на демократичните сили на парламентарните избори, президентът Желев беше добре одобряван на Запад, само че това бяха единствените ни козове. И трябваше да дадем доказателства, че ние имаме проевропейска ориентировка, не желаеме нова Балканска война, желаеме да открием европейската вероятност пред всички балкански страни, в това число и пред себе си.
- Проевропейска ориентировка, с признаването на самостоятелна Република Македония, когато европейските страни в действителност мълчаха...
- Ситуацията беше следната: Германия и Австрия упорстваха и техен приоритет беше признаването на Словения и Хърватия. В останалите страни дълго време имаше опити да се резервира някогашна Югославия като такава. В един миг те схванаха, че това не е допустимо, само че въпреки всичко бяха скептични във връзка с бързото признание на някогашните югославски републики и по тази причина взеха решение да възложат на една комисия, така наречен арбитражна комисия, управлявана от тогавашния ръководител на френския парламентарен съд Робер Бадентер ( една доста огромна фигура, като министър в държавното управление на Митеран той прокарва анулацията на смъртното наказване във Франция). Бадентер идваше постоянно в България, добре се познаваше с Желю Желев, аз като консултант на доктор Желев също добре се познавах с него, тъй че за нас беше благополучие, че Бадентер беше ръководител на тази комисия и тръпнехме какво ще реши тя.
Тази комисия реши, и това беше решаващият миг в признаването, тя предложи на страните членки на Европейската общественост да признаят две републики. И това не бяха Словения и Хърватия, а Словения и Македония. Това беше най-сериозната поддръжка за желанието на България да протегне ръка към Македония, да избегне разпространението на войната в южна посока, към Македония и по този метод да защищити и България от една тежка обстановка (войната би пристигнала безусловно до вратата ни). Освен това, ориста на нашите братя в Република Македония ни вълнуваше, ние не искахме те да страдат. Така че, фактът че Бадентер имаше връзка с България оказа помощ. Той идваше да оказва помощ за изработването на новата Конституция и си припомням, че много преди тези събития, през есента на 1991 година бях дружно с него на една конференция в парижката Сорбона за Балканите. Тогава това беше в центъра на международния интерес. А по-късно пътувахме дружно за друга значима конференция. Докато чакахме самолета, той ме попита за Македония и аз му изнесох един скъсен курс, исторически напълно справедлив, по македонския въпрос. Непознаването на тематиката беше една от аргументите за тази неустановеност от страна на нашите западни сътрудници. Те се объркваха в тази комплицирана балканска проблематика и, представете си, комплицираният македонски въпрос им падаше " от небето " и трябваше да научат доста неща за доста кратно време. Така че, дръзвам да мисля, че ненапълно му помогнах да се ориентира в тази комплицирана конюнктура. Не си отдавам, несъмнено никакви заслуги, само че това е един забавен подробност.
- Как се случи тази дата-15 януари?
- Моментът, в който трябваше да се вземе решението от страна на България беше 15 януари 1992 година, тъй като тогава, по време на португалското председателство, външните министри на Европейската общественост трябваше да вземат решение кои някогашни югославски републики да признаят. Очакването беше, че ще бъдат приети Словения и Хърватска, само че не и Македония и Босна и Херцеговина, поради гръцкото несъгласие.
- Комисията Бадентер обаче споделя ДА за Македония. И по какъв начин България се оказа първата страна, която признава самостоятелната Република Македония? Това решение беше оповестено безусловно във вечерните часове на съвещанието на Народно събрание.
- По време на съвещанието на Министерски съвет, отново да кажа, Стоян Ганев го нямаше. Той беше в Германия, по някакъв недипломатически мотив, в случай че не се неистина на някакъв панаир. Но това Гърция изтълкува като опит България да убеди Германия да се признае и Македония. И това провокира остра позиция на Гърция по отношение на Германия. Те безусловно заплашиха, че в случай че Германия признае Македония ще наложат несъгласие върху признаването на Словения и Хърватия. Така че това наличие на Стоян Ганев там беше контрапродуктивно за нашите ползи, а той изпрати една грама от Бон, в която споделя, че се е срещнал с немския външен министър и Ханс Дитрих Геншер апелирал ние да не признаваме Македония, тъй като се страхувал от това Гърция да не наложи несъгласие върху Словения и Хърватия, което би било доста тежко от позиция на немското публично мнение по отношение на държавното управление. И си припомням, по какъв начин когато показах грамата, по време на тези траяли три дни разисквания в Министерски съвет, тогавашният финансов министър Иван Костов сподели: Това е мнението на немския външен министър. А какво е мнението на българския външен министър? А аз споделих: Позицията на българското външно министерство е, че би трябвало да признаем Македония.
По-късно Стоян Ганев ме упрекна, че не съм прочел неговата грама. Нищо сходно, аз срещнах Министерски съвет с тази грама най-надлежно. Другият забавен епизод, беше една шифрограма, изпратена от нашия дипломат в Белград тогава - Марко Марков, човек посветил живота си на македонската проблематика, в която имаше един прочувствен апел - да признаем Македония, че историята в никакъв случай няма да ни елементарни, в случай че не го създадем. Буквално пишеше " вие сте нови държавници, на вашите рамене пада тази отговорност, историята няма да ви елементарни, в случай че я пропуснете ". Не ставаше въпрос дали въобще да признаем Македония, за това имаше консенсус, ставаше въпрос да я признаем първи.
И тук е моментът да подчертая: Историческата заслуга, за това, че България първа в света призна Македония е на тогавашния министър-председател Филип Димитров. Тъй като по Конституция държавното управление има право да признава нови страни, то нямаше потребност от парламент, от президент. Да, президентът Желев оказа политическа поддръжка на това решение на държавното управление. По време на тези съвсем тридневни съвещания на държавното управление се състоя един Съвет за национална сигурност в президентството, на който тогавашният вицепрезидент Атанас Семерджиев се опълчи на ранното признание на Македония. И това беше проблем. Той въпреки всичко беше представител на опозицията. Но президентът Желев записа едно послание към нацията, което беше излъчено.
Неприсъствието на Стоян Ганев на това съвещанието на държавното управление също беше проблем, тъй като имаше опасения, че това ще провокира мощен конфликт сред съперниците и последователите на бързото признание на Македония. И това беше огромната заслуга на Филип Димитров, че той съумя да реализира това, Министерски съвет да му даде пълномощието той да избере момента за признаването. И сега, в който министрите се разотидоха, той сподели на тогавашната говорителка на държавното управление Надежда Михайлова (Нейнски): Наде, отиди в малкия екран (тогава малкия екран беше една) да съобщиш, че признаваме Македония, а аз отивам в Парламента със Стефан (Тафров) с цел да го оповестя. Това е един от най-прекрасните моменти в живота ми! Когато министър-председателят влезе в Парламента, той неотдавна напомни, че имаше гласове, в това число от Съюз на демократичните сили " Ти къде си тръгнал? Изчакай Стоян Ганев ", само че той взе думата и сподели, че Република България признава републиките Словения, набито сподели - Македония, Хърватска и Босна и Херцеговина. Съюз на демократичните сили станаха на крайници и започнаха да викат " Браво! ". Българска социалистическа партия не знаеха по какъв начин да реагират, само че си припомням добре, по какъв начин депутатът от Българска социалистическа партия Филип Боков излезе и много подходящо попита: Къде ви е външният министър, господин министър-председател? Защо го няма тук?
Това е доста мощна прочувствена памет за мен и за всички ни. Когато излязохме по коридорите, някои от Съюз на демократичните сили бяха загрижени от това, че Стоян Ганев не е бил там, само че като цяло беше еуфория.
- Как в Македония одобриха това? Имахте ли противоположна връзка? Ще Ви опиша моя персонална страст от първите дни, откакто България призна независимостта на Република Македония - бях там и това е бил единственият случай, в който непознати хора ме прегръщаха по улиците, поради това, че съм българка.
- Тогава нямаше интернет, само че до колкото разбрах формалните медии се бяха пробвали да смачкат новината. Била е някъде пета вест. Ние като цяло останахме малко разочаровани от реакцията на публично Скопие, които се почувстваха неловко от това, че точно България ги пази в този миг. Но аз помня един роман на починалата Доста Димовска. Тя пристигна тогава като поетеса, дружно с Любчо Георгиевски, по покана на починалата Блага Димитрова. Тя ми е разказвала по какъв начин гледала с майка си или с вуйна си, към този момент съм не запомнил, новините и когато чуват, че България признава Република Македония майка ѝ споделила: Досте, Досте, виде ли? Майка България....
- И последваха едни години, в които втора стъпка съвсем не беше направена. Някак връзките ни леко полеко дръпваха обратно, с цел да стигнем до през днешния ден, когато връзките ни са покрай точката на заледяване.
- Да, за жалост. За да завърша този роман - същата вечер Стоян Ганев се върна от чужбина, подвигна ми скандал в кабинета на министър-председателя и ми изиска оставката. Филип Димитров отхвърли, Желю Желев ме отбрани, само че аз реших, че не мога да провокирам рецесия в болшинството. Ситуацията, в която се намираше България, беше доста комплицирана и Съюз на демократичните сили преди малко беше пристигнал на власт и напуснах поста си на зам. -министър, станах дипломат в Италия, тъй че не участвах в тези процеси. И, за жалост да, Вие сте права, България пропусна доста шансове. Но, несъмнено имаше и доста светли моменти в българо-македонските връзки. Когато Гърция наложи обсада на Македония точно България се трансформира в страната, която не разреши блокадата да бъде цялостна - вместо Солун, най-близкото пристанище за Македония стана Бургас. По време на косовската рецесия у нас министър-председател беше Иван Костов, там - Любчо Георгиевски, връзките бяха доста близки и България по всевъзможен метод помагаше на Македония. Това са доста съществени моменти в нашите връзки, които посочваха, че България милее за своите съседи, милее за своите братя. Като посланик, мога да Ви кажа, че във всички интернационалните конгреси България поредно е оказвала дипломатическа поддръжка на новата страна. Аз бях два пъти дипломат в Организация на обединените нации, включително и в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации и постоянно, по всевъзможен метод и във всичко сме подкрепяли Македония. Но най-големият пропуск е, че стопански, инфраструктурно България не направи нищо.
- Което Гърция направи, макар, че блокира Македония поради името ѝ, и наложи потреблението на Бивша югославска република Македония (БЮРМ).
- Да, което Гърция направи. В региона на културата - едвам в последно време може да се гледа българска телевизия в Македония, дълго време нямаше достъп до български вестнициЕ това е нещо, което не направихме както би трябвало. Понеже приказваме на 30-та годишнина от признаването, един подробност, който ми се вижда значим. Защо България с изключение на Македония, Словения и Хърватия призна и Босна и Херцеговина? Важно е да се знае, тъй като нашата позиция е кардинална - когато една страна е решила да бъде самостоятелна, това е нейно право, съгласно хартата на Организация на обединените нации. Но другата причина е, че това насърчи Турция също да признае Македония.
Фактически това беше квалифицирано. Ние имахме увереността, че когато България признае Македония няма да останем сами дълго време на Балканите, а Турция в един миг ще признае и четирите републики. Тази съгласуваност стана по време на едни мои срещи с турския дипломат в България Йълчан Орал, той пристигна при мен да изиска България да признае и Босна и Херцеговина. Казах му, че ние нямаме кардинални възражения, щом те са решили да са самостоятелни, само че го попитах какво Турция ще направи за Македония, ще я признае ли? Отговорът му беше: Защо не. Тогавашният турски министър председател Демирел имаше посещаване в Белград и среща с Милошевич, и нямаше по какъв начин признаването да стане преди този момент посещаване. Но 20 дни по-късно те признаха и четирите републики. И това, което е символно за другите страни от европейската общественост отвън Гърция - Филип Димитров постоянно го споделя е, че тогавашният английски дипломат Ричард Томас- ослепителен посланик, беше споделил на Филип Димитров: Ако признаете Македония ние, несъмнено, няма да можем да ви подкрепим. Но в случай че не я признаете - няма да ви разберем.
Така че, в действителност за нас беше значимо да не останем изолирани. По неофициални канали имахме въпреки всичко и увереността, че това няма да навреди на дълготрайните ползи на България. И по този начин се оказа - това оказа помощ на България да стане част от решенията на Балканите, а не от проблемите, а това ни оказа помощ през днешния ден да сме членове на НАТО и Европейски Съюз.
- Какво е значимо да се направи в този момент, с цел да излезем от тази точка на заледяване на двустранните ни връзки? Две нови държавни управления в двете страни, само че обстановка, в която всеки е сложил червени линии. А като другарство - извънредно изострена тирада освен в обществените мрежи.
- Това ме тревожи и мен. Има една ненавист, която се възцарява. Тя в Македония от дълго време се генерира напълно умишлено тъкмо от тези кръгове, които са свързани с предишното, които желаят да изградят своята страна върху антибългарска основа. Стратегически интерес на България е тази страна да не бъде построена и да не се развива на антибългарска основа, на основата на омразата към България и всичко българско. И другият ни стратегически интерес е, да не забравяме за тези жители на Република Северна Македония, които имат българско съзнание. Те са ни изключително скъпи. Те, макар всички превратности на историята, са запазили своето българско възприятие и ние нямаме право да ги изоставяме. Така че в тази обстановка, от македонска страна би трябвало да получим ясни доказателства, че те са подготвени да извървят своята част от пътя и да ни уверят, че тяхната държавност няма да бъде построена върху антибългарска основа и няма да потъпква правата на македонските жители с българско съзнание. Тези техни причини, които слушам в последно време, че няма искове и тъжби срещу управляващите за преследвания, поради българско етническо съзнание... това е смешно. Естествено е, че когато имаш един повсеместен климат на угнетяване на пробългарските усеща, доста скъпо е за един жител да насочи такива претенции и тъжби към Комисията по дискриминация или други органи, пък били те и интернационалните. Така че неналичието на претенции и тъжби не може да бъде аршин има ли такива хора. Такива хора има и те би трябвало да бъдат зачитани, уважавани и в последна сметка Европейски Съюз е една общественост, в която зачитането на човешките права е главен принцип. Фундаментален принцип. От друга страна стартирам да се тормозя, че и в България стартират да се пораждат едни отрицателни усеща, забравяйки, че от другата страна на границата са наши братя и ние им желаем положителното. Ако попитате всеки българин излиза наяве, че ние им желаем положителното и всеки вижда, че влизането на Република Северна Македония в Европейски Съюз ще помогне и на България. На нашите граници ще има една по-стабилна и просперираща страна, а въпреки това това би осуетило проектите на сили отвън Европейски Съюз, които не желаят това да се случи, да извлекат изгоди от настоящето положение на остро опълчване сред България и Република Северна Македония.
- Изходът какъв е?
- Изходът е мъдрост!
Стефан Тафров е роден на 11 февруари 1958 година Завършва 9-а Френска езикова гимназия в София и публицистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Работил е във вестниците " АБВ " и " Демокрация " през 1989 - 1991 година Бил е завеждащ " Международния отдел " на Съюза на демократичните сили и консултант на президента Желю Желев по външнополитическите въпроси през 1990-1991 година От м. ноември 1991 година до февруари 1992 година е първи заместник-министър на външните работи в държавното управление на Филип Димитров. Последователно е дипломат на България в Италия - от април 1992 година до януари 1995 година, и дипломат на България във Англия - от януари 1995 година до май 1997 година От март до май 1997 година е дипломат със специфични поръчения за присъединението на България в НАТО. От май до декември 1997 година е първи заместник-министър на външните работи на България, след което от началото на 1998 година до 26 февруари 2001 година е дипломат на България във Франция и непрекъснат представител на Република България при ЮНЕСКО. През март 2001 година става първият български дипломат, притежател на най-високата степен - пълководец на Ордена на Почетния легион на Франция. Той е и Офицер на Ордена на Италианската звезда. Два пъти е бил непрекъснат представител на Република България в Организация на обединените нации. През 2021 година е народен представител в 46-ото Народно заседание, определен от листата на " Демократична България " от Русе. Говори френски, британски, италиански, съветски и полски.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ