Георги Марков: Посещението на Кирил Петков в Скопие е грешка
На 15 януари 1992 година България е първата страна, която публично признава Република Македония.
Днес, 30 години по-късно, в навечерието на първата задранична аудиенция на новия български министър председател Кирил Петков в Скопие и в миг, в който споровете сред двете страни са достигнали своя връх, потърсихме за коментар конституционалиста Георги Марков
Бившият народен представител отговяря на въпроси - по какъв начин стана признаването на РСМ от България и поставихме ли някакви условия на Скопие преди три десетилетия; остана ли Македония признателна за подадената й ръка; за какво през днешния ден стигнахме дъното в връзките София-Скопие.
- Г-н Марков, какво очаквате от визитата на премиера Кирил Петков в Скопие?
- Доста някогашни дипломати, включително и външни министри, съвсем еднопосочно се изрекоха, че визитата на Кирил Петков е несвоевременно. Аз ще прибавя – то е неточност! Нещата са повече от ясни. Повод на визитата е 30-годишнината от признаването на Македония от страна на България, а не от признаването на България от страна на Македония. И беше безусловно редно и по протокол и като знак на почитание македонският министър председател да посети България, да изнесе една тирада в Народното събрание, да изкаже признателност за този български жест и да иде, в случай че не да даде формален обяд, то най-малко да пие едно кафе при конституционния арбитър Филип Димитров, който на процедура еднолично призна Македония на 15 януари 1992 година
Вън от изложеното и юбилейно признание на Македония от страна на България, Македония е страната, която има проблем с участието в Европейски Съюз, а не България. И в случай че някой желае помощ от нас, е редно да посети нашата столица. При това македонският министър председател е едвам на 1 ден на тази служба, а нашият най-малко на 1 месец.
- Как си обяснявате този напън на премиера толкоз бързо и непременно да посети РСМ, че дори разгласи визитата ди, преди да бъде несъмнено, че македонският министър председател ще бъде определен? Слава Богу, това към този момент е реалност - Ковачевски получи утвърждението на 62 депутати в Народното събрание и държавното управление му през днешния ден влезе във функционалностите си.
- Обяснявам си го с събитието, че Сорос ръководи сега България. Вече стана обществено ясно, че Весела Чернева, соросоид No 2 в България, беше изприпкала незабавно след Нова година в РСМ, да провежда това посещаване. Сорос има голям интерес България да клекне пред Скопие по простата причина, че досегашният министър председател на РСМ Зоран Заев му беше просто като наследник. Човек единствено като ревизира в Интернет, ще види цяла фотосесия по какъв начин унгарският милиардер от еврейски генезис е прегърнал Заев. А синът му Александър Сорос предходната година се изкуми на обща конференция със Заев и имаше дълги договаряния за куп вложения, включително и за разнообразни НПО-та в Македония. Нашият Киро пък беше посочен от новата американска администрация като министър председател на България, а Виктория Нюланд и цялото нейно обграждане, са на хранилката на Сорос, който е основен спонсор на Демократическата партия. Натискът върху България е доста мощен. Канадецът желае час по-скоро да отиде, да имитира активност, че България прави всичко допустимо да бъде преодоляна рецесията с РСМ и ветото да падне.
- Но въпреки всичко министър председателят откровено желае възстановяване на връзките с Македония и по тази причина упорства за създаване на инфраструктурни обекти - кулоар №8, самолетна линия София-Скопие? Това не са ли значими неща?
- Със сигурност е добре България да поддържа добросъседски връзки с всички наши комшии. За страдание, прекомерно бързо, единствено за 8 месеца си развалихме връзките с Турция, които Борисов толкоз усърдно съумя да докара до цветущи, тъй като бе безценен другар за Ердоган и ордите от мигранти потеглиха и сътвориха съществени проблеми на гръцката граница, не на българската. Що се касае до инфраструктурните планове с Македония, те не могат да изместят главния въпрос, а той е, че имаме обща история с Македония до 1944 година, от една страна, и въпреки това, че езикът на омразата в Македония не е секнал. Само преди няколко месеца там имаше локални избори и не кой-да е, а министър председателят Заев назова това, че „ бугарка”, госпожа Арсовска, е тръгнала да става кмет на Скопие, е удар по националното достолепие на македонските. Нищо няма да се промени с това дали ще има или няма да има авиолиния от София до Скопие. Впрочем, Румен Петков много изобретателно е направил една сметка, че до момента в който идеш 2 часа по-рано до летище „ София”, поради пандемията, с цел да се чекираш и до момента в който се състои полета, който при всички случаи ще е с дребен аероплан, ти ще е отишъл с кола до Скопие за това време. Интересно, за какво господин Петков не е по този начин угрижен за връзките ни със Сърбия, тъй като и на тази Коледа дадоха по малкия екран по какъв начин хиляди български туристи и стотици български тирове заминаваха за Западна Европа през Белград, а не през Скопие. Тези залитания за разширение на инфраструктурата сред България и Македония, за замяна на студенти и възпитаници и така нататък са хубаво нещо, само че са пунта-мара във връзка с главния въпрос, а точно - дава отговор ли РСМ на условията за участие по този начин, както са планувани в Договора сред двете страни от 2017-та и Декларацията на Народното събрание от 2019-та година.
- Годишнината от признаването на новата страна Македония даде мотив за доста разкази на Филип Димитров и Стефан Тафров, който в изявление пред Българска телеграфна агенция описа запричините, довели до този факт. Вие какво си спомняте - били сте народен представител от 34-тото Народно заседание?
- България се изложи тогава с признаването на Македония и то не със самия факт на признаването, а с това, че плю на българския институционализъм. Не може една страна, която почита себе си, да направи признание на страна, било то и Македония, в отсъствието на външния си министър и вицепремиер в тази ситуация Стоян Ганев и ръководителя на Народното събрание Стефан Савов.
Те двамата бяха безусловно на 15 минути кацане в София – единият от Берлин, а другият от Мадрид. Трябваше да бъдат изчакани. Аз бях в делегацията на Стоюн Ганев, дружно с Венци Димитров, който беше на публично посещаване в Германия. Там на 14-ти януари вечерта господин Геншер одобри Стоян Ганев, само че срещата закъсня, от протокола ни помолиха да изчакаме за едно кафе време и тогава видяхме по какъв начин връхлетя с едно елегантно палто без да го съблича гръцкият министър председател Константинос Мицотакис, татко на настоящия министър председател.
Когато свърши срещата на Стоян с Геншер, който дружно с Хелмут Кол имат големи заслуги за обединяването на Германия, ми показа, че Геншер твърдо упорствал да има общоевропейско решение за признание на Македония. Тогава нямаше мобилни телефони, нямаше теза днешни връзки, само че Стоян съумя да изпрати факс до Външно министерство в София и на другия ден да се обади персонално на Филип Димитров от Магдебург, където бяхме също на посещаване.
- Но Стефан Тафров твърди, че Стоян Ганев не е бил на посещаване в Германия, а на панаир. И самото му посещаване в Германия било контрапродуктивно, тъй като ядосало гърците и довело до тази аудиенция на Мицотакис в Германия.
- Стефан Тафров явно не е на себе си. Ние бяхме на посещаване в Германия и като делегация спяхме в фамозната резиденция „ Петерсберг” край Бон.
Отношенията на Стоян Ганев и Стефан Савов, пък и на моя благосклонност с ръководещите тогава в Германия християндемократи бяха доста мощни. Стоян Ганев беше началник на Обединения християндемократически център и посредством проф. Чирков беше основал чудесни връзки, включително и с баварците от Християн-социалния съюз. Същото мога да кажа и за Стефан Савов. Тук ще вляза в една извънредно значима детайлност - през септември 1991 година, 40 дни преди следващите победни избори на Съюз на демократичните сили на 13 октомври бяхме поканени в централата на ХДС от генералния секретар на партията Фолкер Рюе – Филип Димитров, Стоян Ганев, Стефан Савов и моя благосклонност. Аз бях любим и го споделям, тъй като е исторически факт, на Клаус Франке, народен представител от Бундестага, който отговаряше за България, и бях първият български политик, който през януари 1991 година на посещаване на фондация „ Конрад Аденауер” се подписах в почетната книга в дома-музей на Конрад Аденауер.
На тази среща в централата на ХДС ние получихме голяма политическа, финансова и материална поддръжка. Изпратиха по един бял Форд на Филип Димитров, Стефан Савов, Стоян Ганев и на Елка Константинова, на четирите партии -
Демократичелста партия, ОХДЦ, Радикалдемократическата като част от Съюз на демократичните сили, които те разчитаха в България.
Така че визитата на Стоян Ганев, макар че беше при либерала Геншер, беше квалифицирано от храстияндемократите. Да се приказва, че Стоян е бил на панаир е чутовна нелепост.
Нещо повече на идващия ден, 15-ти, летяхме с боен хеликоптер до Магдебург, където имахме среща с определения общински съвет на Магдебург. Даже беше смешно, че като влизахме на обяда, аз с едно око незабавно видях кои са зелените, кои са комунистите, социалистите и кои е християндемократинът. И се лепнах до един достоен чичко, който откакто пихме по чаша- две студено вино ме попита: Г-н Марков, по кое време ще се връща в България вашият цар? Ние бяхме съдружници.
Повтарям, да се твърди, че визитата на Стоян Ганев в Германия е било контрапродуктивно, е нелепост. Никое посещаване на български външен министър в Германия не може да бъде контрапродуктивно, изключително пък тогава, когато приказваме за подобен исполин като Геншер и първото демократично определено държавно управление на България, което победи Българска социалистическа партия, това на Съюз на демократичните сили.
- В последна сметка за какво тогава не бяха изчакани Стефан Савов и Стоян Ганев да кацнат в София и тогава да се разгласи решението на България за признание на Македония?
- Не бяха изчакани, тъй като ние бързахме първи да признаем Македония. Говореше се, че Турция може да ни изпревари, че има сръбски войски на границата, че Румъния може да ни изпревари и други сходни дивотии. Истината е, че ние кацнахме към 20.30 ч., половин час след признаването. Наистина признаването на Македония беше работа на държавното управление, което реализира външната политика на страната, само че в случай че Савов и Ганев се бяха върнали Македония, нямаше да бъде приета. И двамата бяха за това да бъде послушана Германия и да има общоевропейско решение. Преди да тръгне за Испания, където имаше среща с царя, Савов беше приказвал с Филип признаването на Македония да бъде разисквано едвам след втория тур на президентските избори на 19-ти, когато доктор Желев завоюва с галактическите 2 830 000 гласа.
Савов, Ганев, моя благосклонност, Венци Димитров и Сашо Йорданов бяхме ядрото на групата на 39-те депутати във Великото национално заседание, бяхме вдъхновителите на гладната стачка, които спечелихме изборите, и дружно с хора като Мишо Неделчев, Едвин Сугарев, Златна Русева бяхме обходили цялата страна надлъж и нашир. Авторитетът ни беше подобен, че беше изключено Македония да бъде приета, макар нашето противоречие.
- Вярно ли е, че Вие сте поискали оставката на Стефан Тафров?
- Когато се прибрахме, Стефан Савов беше доста афектиран. Той беше човек на достойнството, три генерации парламентарист, татко му – министър в царския кабинет на Борис III, а пък дядо му, Стефанаки Савов, народен представител от Велико народно събрание. Савов потегли да подава оставка, аз използвах много неконституционни думи и дейности, само че принудих Тафров да си подаде оставката, което не беше прелестно на Филип Димитров.
Днес се чудя за какво Съюз на демократичните сили се провалихме. Провалихме се, тъй като спечелихме изборите на 13 октомври 1991 година една дузина хора, които обикаляхме страната и по този начин 2 милиона гласоподаватели допуснахме хора като Тафров да станат министри, по-късно депутати, а той си беше един преводач на доктор Желев.
- След тази сага в последна сметка Македония беше ли признателна на България?
- Аз мисля, че при признаването на Македония от Филип Димитров концепцията на нашия министър-председател не е била те да ни бъдат признателни. Един честен и исторически жест. А по-късно доктор Желев, употребявайки чудесните си връзки с Елцин, тъй като беше единственият, който му оказа телефонна поддръжка по време на пуча, Русия също призна Македония от положително сърце. През май 1998 година вървях на мач в Скопие и останах покъртен, когато цялата аудитория освиркваше нашия химн, това доста ме огорчи. Тази година отново ще играем с Македония и отново ще ни освиркват. Не можем да ги накараме да ни обичат, само че са длъжни да ни почитат и то освен поради жеста, само че и поради нашата обща история.
- А има ли някъде другаде по стадионите да се ръкопляска на друга страна?
- Да. Тази есен на мача Полша-Унгария, който приключи 0:0, поляците ръкопляскаха на унгарския химн.
И още нещо. Аз в случай че съм на Киро Канадеца, щях да взема в делегацията и Симеон Втори да видят македонците своя цар. Аз имам фотоси от визитата на цар Борис 1944 година в Куманово и Щип. Те го посрещат като своя цар.
Ние не би трябвало да се ненавиждаме с македонците, само че би трябвало да отстояваме своята история. Бедна страна сме, само че би трябвало да оценяваме националното си достолепие.
- Двама някогашни президенти Стоянов и Първанов дадоха обширни изявленията по тематиката Македония. Какво мислите за тях?
- За изявлението на Стоянов при Цветанка Ризова ми се обадиха доста хора. Не за друго, а да ми кажат: Жоро, отново излезе прав. Видяхме по какъв начин достолепно се държи Стоянов, над целия ни хайлайф, който се изсули след КСНС при президента, и като изразителност и като исторически, и правни знания. Така или другояче моят апел ГЕРБ да издигне Стоянов за президент остана глас в пустиня. Единствено Богдана Карадочева ми се обади и огромният текстописец на великите сини песни Сашо Петров сподели няколко думи за него. Иначе, аз не съм склонен със Стоянов, само че го разбирам. Той споделя, че не би трябвало да преувеличаваме натиска, който идва от Европейски Съюз. Стоянов е някогашен президент и продължава да има задгранични контакти, обикновено е да приказва политически правилно.
Аз пък съм пенсионер и мога да кажа истината в очи: натискът от Европа е яростен, даже дебелашки. Най-просташко беше изявлението на Рюте малко преди Коледа в Македония, който сподели, че се нервира от България и взе да изтърси, че подмолно работят с българските управляващи, с цел да може да клекнем на македонците. Никой български общественик не реагира. Интересна е тезата на Рюте, а тя се повтаря и от Весела Чернева, че с това несъгласие България отива в ъгъла. Защо тогава не отива в ъгъла Холандия, която неоснователно ни постанова несъгласие толкоз години за Шенген. И същата тази Холандия на референдума отряза крилете на Украйна да си мисли, че в миналото може да стане член на Европейски Съюз.
Добро усещане ми направи и изявлението на президента Първанов, който доста фино е уловил, че на КСНС не стана никаква дума за общата ни история, която без подозрение е обща до 1944 година
Колкото до американските ни другари. Виктория Нюланд по време на икономическата рецесия беше споделила майната му на Европейски Съюз, кой знае какво споделя за България. Но мозъчният концерн на Сорос в Европа се управлява от Гералд Кнаус и най-голямото Неправителствени организации „ Инициатива за европейско сътрудничество” в Сараево. Същият Кнаус в Македония и в техните вестници сподели, че България не би трябвало да си мисли, че нашата трактовка за историята последните 150 години не може да бъде призната от Македония и това е изгубена идея. И сподели до 3 години да клекнем и да не се губи повече време, а да се отдадем на туризъм.
- Как виждате, че ще свърши сагата?
- Аз имам изключително мнение по въпроса и то се базира на скорошната среща на немския канцлер Олаф Шолц и Марк Рюте, който беше определен след 10 месеца вървене по тъгите, за министър-председател на Холандия. На тази среща те се договориха, че би трябвало да има поврат в Европейски Съюз и въпросите, касаещи външната политика на съюза да се взимат с нормално болшинство, а не с единомислещо - т.е. опцията за несъгласие да отпада. Някой ще каже, че би трябвало смяна в Лисабонския контракт, аз мисля, че те на практика ще го създадат по този начин. Те се целят в Полша и Унгария, но около това ще пренебрегват и България, тъй че няма да се постанова да слагаме несъгласие по въпроса. Неслучайно Орбан сподели, че ще трябват безчовечен старания да се резервира единството на Европейски Съюз.
Ще се вземе решение - Франция и Германия дружно с тяхното обграждане да взимат решенията с нормално болшинство. И нещата във външната политика няма да се взимат с консенсус. Присъединяването на страна в Европейски Съюз ще го изкарат, че е въпрос на външна политика. Tова е моето виждане – Македония ще бъде приета, макар ветото на България посредством процедурни хватки на Европейския съвет.
- Миналата година юни месец бяхте в офиса на Епицентър.бг прогнозирахте и познахте, че ще има избори до дупка, че партиите ще паднат под 1 милион, познахте, че госпожа Меркел ще се сгромоляса. Какви са Вашите предвиждания за бъдещето?
- България е в политическа кома. Няма сфера на публичните връзки, която да е в ред. Ние сме в политическа, партийна, филантропична и икономическа рецесия. Двете съществени институции – президент и парламент, са отчайващо ниско лигитимни – 2/3 отхвърлиха да гласоподават. Тази рецесия и тези слаби партии изключват България в идващите 10-ина години да може да се опомни. Стана ми смешно дори, че един нов министър на име Лорер сподели, че имало навалица от вложители да чакат за България. Самата дума „ тълпа” демонстрира, че няма съществени вложители, тъй като те безусловно не вземат участие в тълпи.
Живея в страна като Унгария, в която са Мерцедес, Ауди, БМВ, Сузуки, Опел, Сименс и така нататък Така че не ни чакат светли съдбини. Нито има партия-спасител, каквато беше Съюз на демократичните сили на Костов по време на Виденовата зима, нито има кой да ни избавя от Тройната коалиция, какъвто преди време беше Бойко. Той беше последният избавител. Така че ще си я караме по следния ред, което не е добре за страната, в случай че се откри избавител, той би трябвало да получи Нобелова премия.
- Вие излязохте с позиция в отбрана на Джокович. Вие сте и разпален по спорта, само че и правист. Какво е Вашето мнение за случая?
- Всички би трябвало да са равни пред закона. Но от страна на австралийската администрация личеше преднамерено отношение към Джокович. Големият му проблем е, че е бял, християнин и не е от третия пол. Ако той беше ислямски хубавец или негър, първо Байдън, по-късно Урсула, а и НПО-тата на Сорос щяха да се обяват в негова отбрана.
Много тъпо е, че стана това, което стана, защото единствено преди две години Джокович беше огромен донор против огромните пожари, които станаха в Австралия, донор е на доста тенис асоциации, донор е и на лечебни заведения.
Странно, че един арбитър, който отправда при първо гледане на делото, при второ на тричленния състав промени мнението си. Това е огромно леке за Австралия и смятам, че разправата с него беше осъществена политически аргументи поради идните избори там.
Днес, 30 години по-късно, в навечерието на първата задранична аудиенция на новия български министър председател Кирил Петков в Скопие и в миг, в който споровете сред двете страни са достигнали своя връх, потърсихме за коментар конституционалиста Георги Марков
Бившият народен представител отговяря на въпроси - по какъв начин стана признаването на РСМ от България и поставихме ли някакви условия на Скопие преди три десетилетия; остана ли Македония признателна за подадената й ръка; за какво през днешния ден стигнахме дъното в връзките София-Скопие.
- Г-н Марков, какво очаквате от визитата на премиера Кирил Петков в Скопие?
- Доста някогашни дипломати, включително и външни министри, съвсем еднопосочно се изрекоха, че визитата на Кирил Петков е несвоевременно. Аз ще прибавя – то е неточност! Нещата са повече от ясни. Повод на визитата е 30-годишнината от признаването на Македония от страна на България, а не от признаването на България от страна на Македония. И беше безусловно редно и по протокол и като знак на почитание македонският министър председател да посети България, да изнесе една тирада в Народното събрание, да изкаже признателност за този български жест и да иде, в случай че не да даде формален обяд, то най-малко да пие едно кафе при конституционния арбитър Филип Димитров, който на процедура еднолично призна Македония на 15 януари 1992 година
Вън от изложеното и юбилейно признание на Македония от страна на България, Македония е страната, която има проблем с участието в Европейски Съюз, а не България. И в случай че някой желае помощ от нас, е редно да посети нашата столица. При това македонският министър председател е едвам на 1 ден на тази служба, а нашият най-малко на 1 месец.
- Как си обяснявате този напън на премиера толкоз бързо и непременно да посети РСМ, че дори разгласи визитата ди, преди да бъде несъмнено, че македонският министър председател ще бъде определен? Слава Богу, това към този момент е реалност - Ковачевски получи утвърждението на 62 депутати в Народното събрание и държавното управление му през днешния ден влезе във функционалностите си.
- Обяснявам си го с събитието, че Сорос ръководи сега България. Вече стана обществено ясно, че Весела Чернева, соросоид No 2 в България, беше изприпкала незабавно след Нова година в РСМ, да провежда това посещаване. Сорос има голям интерес България да клекне пред Скопие по простата причина, че досегашният министър председател на РСМ Зоран Заев му беше просто като наследник. Човек единствено като ревизира в Интернет, ще види цяла фотосесия по какъв начин унгарският милиардер от еврейски генезис е прегърнал Заев. А синът му Александър Сорос предходната година се изкуми на обща конференция със Заев и имаше дълги договаряния за куп вложения, включително и за разнообразни НПО-та в Македония. Нашият Киро пък беше посочен от новата американска администрация като министър председател на България, а Виктория Нюланд и цялото нейно обграждане, са на хранилката на Сорос, който е основен спонсор на Демократическата партия. Натискът върху България е доста мощен. Канадецът желае час по-скоро да отиде, да имитира активност, че България прави всичко допустимо да бъде преодоляна рецесията с РСМ и ветото да падне.
- Но въпреки всичко министър председателят откровено желае възстановяване на връзките с Македония и по тази причина упорства за създаване на инфраструктурни обекти - кулоар №8, самолетна линия София-Скопие? Това не са ли значими неща?
- Със сигурност е добре България да поддържа добросъседски връзки с всички наши комшии. За страдание, прекомерно бързо, единствено за 8 месеца си развалихме връзките с Турция, които Борисов толкоз усърдно съумя да докара до цветущи, тъй като бе безценен другар за Ердоган и ордите от мигранти потеглиха и сътвориха съществени проблеми на гръцката граница, не на българската. Що се касае до инфраструктурните планове с Македония, те не могат да изместят главния въпрос, а той е, че имаме обща история с Македония до 1944 година, от една страна, и въпреки това, че езикът на омразата в Македония не е секнал. Само преди няколко месеца там имаше локални избори и не кой-да е, а министър председателят Заев назова това, че „ бугарка”, госпожа Арсовска, е тръгнала да става кмет на Скопие, е удар по националното достолепие на македонските. Нищо няма да се промени с това дали ще има или няма да има авиолиния от София до Скопие. Впрочем, Румен Петков много изобретателно е направил една сметка, че до момента в който идеш 2 часа по-рано до летище „ София”, поради пандемията, с цел да се чекираш и до момента в който се състои полета, който при всички случаи ще е с дребен аероплан, ти ще е отишъл с кола до Скопие за това време. Интересно, за какво господин Петков не е по този начин угрижен за връзките ни със Сърбия, тъй като и на тази Коледа дадоха по малкия екран по какъв начин хиляди български туристи и стотици български тирове заминаваха за Западна Европа през Белград, а не през Скопие. Тези залитания за разширение на инфраструктурата сред България и Македония, за замяна на студенти и възпитаници и така нататък са хубаво нещо, само че са пунта-мара във връзка с главния въпрос, а точно - дава отговор ли РСМ на условията за участие по този начин, както са планувани в Договора сред двете страни от 2017-та и Декларацията на Народното събрание от 2019-та година.
- Годишнината от признаването на новата страна Македония даде мотив за доста разкази на Филип Димитров и Стефан Тафров, който в изявление пред Българска телеграфна агенция описа запричините, довели до този факт. Вие какво си спомняте - били сте народен представител от 34-тото Народно заседание?
- България се изложи тогава с признаването на Македония и то не със самия факт на признаването, а с това, че плю на българския институционализъм. Не може една страна, която почита себе си, да направи признание на страна, било то и Македония, в отсъствието на външния си министър и вицепремиер в тази ситуация Стоян Ганев и ръководителя на Народното събрание Стефан Савов.
Те двамата бяха безусловно на 15 минути кацане в София – единият от Берлин, а другият от Мадрид. Трябваше да бъдат изчакани. Аз бях в делегацията на Стоюн Ганев, дружно с Венци Димитров, който беше на публично посещаване в Германия. Там на 14-ти януари вечерта господин Геншер одобри Стоян Ганев, само че срещата закъсня, от протокола ни помолиха да изчакаме за едно кафе време и тогава видяхме по какъв начин връхлетя с едно елегантно палто без да го съблича гръцкият министър председател Константинос Мицотакис, татко на настоящия министър председател.
Когато свърши срещата на Стоян с Геншер, който дружно с Хелмут Кол имат големи заслуги за обединяването на Германия, ми показа, че Геншер твърдо упорствал да има общоевропейско решение за признание на Македония. Тогава нямаше мобилни телефони, нямаше теза днешни връзки, само че Стоян съумя да изпрати факс до Външно министерство в София и на другия ден да се обади персонално на Филип Димитров от Магдебург, където бяхме също на посещаване.
- Но Стефан Тафров твърди, че Стоян Ганев не е бил на посещаване в Германия, а на панаир. И самото му посещаване в Германия било контрапродуктивно, тъй като ядосало гърците и довело до тази аудиенция на Мицотакис в Германия.
- Стефан Тафров явно не е на себе си. Ние бяхме на посещаване в Германия и като делегация спяхме в фамозната резиденция „ Петерсберг” край Бон.
Отношенията на Стоян Ганев и Стефан Савов, пък и на моя благосклонност с ръководещите тогава в Германия християндемократи бяха доста мощни. Стоян Ганев беше началник на Обединения християндемократически център и посредством проф. Чирков беше основал чудесни връзки, включително и с баварците от Християн-социалния съюз. Същото мога да кажа и за Стефан Савов. Тук ще вляза в една извънредно значима детайлност - през септември 1991 година, 40 дни преди следващите победни избори на Съюз на демократичните сили на 13 октомври бяхме поканени в централата на ХДС от генералния секретар на партията Фолкер Рюе – Филип Димитров, Стоян Ганев, Стефан Савов и моя благосклонност. Аз бях любим и го споделям, тъй като е исторически факт, на Клаус Франке, народен представител от Бундестага, който отговаряше за България, и бях първият български политик, който през януари 1991 година на посещаване на фондация „ Конрад Аденауер” се подписах в почетната книга в дома-музей на Конрад Аденауер.
На тази среща в централата на ХДС ние получихме голяма политическа, финансова и материална поддръжка. Изпратиха по един бял Форд на Филип Димитров, Стефан Савов, Стоян Ганев и на Елка Константинова, на четирите партии -
Демократичелста партия, ОХДЦ, Радикалдемократическата като част от Съюз на демократичните сили, които те разчитаха в България.
Така че визитата на Стоян Ганев, макар че беше при либерала Геншер, беше квалифицирано от храстияндемократите. Да се приказва, че Стоян е бил на панаир е чутовна нелепост.
Нещо повече на идващия ден, 15-ти, летяхме с боен хеликоптер до Магдебург, където имахме среща с определения общински съвет на Магдебург. Даже беше смешно, че като влизахме на обяда, аз с едно око незабавно видях кои са зелените, кои са комунистите, социалистите и кои е християндемократинът. И се лепнах до един достоен чичко, който откакто пихме по чаша- две студено вино ме попита: Г-н Марков, по кое време ще се връща в България вашият цар? Ние бяхме съдружници.
Повтарям, да се твърди, че визитата на Стоян Ганев в Германия е било контрапродуктивно, е нелепост. Никое посещаване на български външен министър в Германия не може да бъде контрапродуктивно, изключително пък тогава, когато приказваме за подобен исполин като Геншер и първото демократично определено държавно управление на България, което победи Българска социалистическа партия, това на Съюз на демократичните сили.
- В последна сметка за какво тогава не бяха изчакани Стефан Савов и Стоян Ганев да кацнат в София и тогава да се разгласи решението на България за признание на Македония?
- Не бяха изчакани, тъй като ние бързахме първи да признаем Македония. Говореше се, че Турция може да ни изпревари, че има сръбски войски на границата, че Румъния може да ни изпревари и други сходни дивотии. Истината е, че ние кацнахме към 20.30 ч., половин час след признаването. Наистина признаването на Македония беше работа на държавното управление, което реализира външната политика на страната, само че в случай че Савов и Ганев се бяха върнали Македония, нямаше да бъде приета. И двамата бяха за това да бъде послушана Германия и да има общоевропейско решение. Преди да тръгне за Испания, където имаше среща с царя, Савов беше приказвал с Филип признаването на Македония да бъде разисквано едвам след втория тур на президентските избори на 19-ти, когато доктор Желев завоюва с галактическите 2 830 000 гласа.
Савов, Ганев, моя благосклонност, Венци Димитров и Сашо Йорданов бяхме ядрото на групата на 39-те депутати във Великото национално заседание, бяхме вдъхновителите на гладната стачка, които спечелихме изборите, и дружно с хора като Мишо Неделчев, Едвин Сугарев, Златна Русева бяхме обходили цялата страна надлъж и нашир. Авторитетът ни беше подобен, че беше изключено Македония да бъде приета, макар нашето противоречие.
- Вярно ли е, че Вие сте поискали оставката на Стефан Тафров?
- Когато се прибрахме, Стефан Савов беше доста афектиран. Той беше човек на достойнството, три генерации парламентарист, татко му – министър в царския кабинет на Борис III, а пък дядо му, Стефанаки Савов, народен представител от Велико народно събрание. Савов потегли да подава оставка, аз използвах много неконституционни думи и дейности, само че принудих Тафров да си подаде оставката, което не беше прелестно на Филип Димитров.
Днес се чудя за какво Съюз на демократичните сили се провалихме. Провалихме се, тъй като спечелихме изборите на 13 октомври 1991 година една дузина хора, които обикаляхме страната и по този начин 2 милиона гласоподаватели допуснахме хора като Тафров да станат министри, по-късно депутати, а той си беше един преводач на доктор Желев.
- След тази сага в последна сметка Македония беше ли признателна на България?
- Аз мисля, че при признаването на Македония от Филип Димитров концепцията на нашия министър-председател не е била те да ни бъдат признателни. Един честен и исторически жест. А по-късно доктор Желев, употребявайки чудесните си връзки с Елцин, тъй като беше единственият, който му оказа телефонна поддръжка по време на пуча, Русия също призна Македония от положително сърце. През май 1998 година вървях на мач в Скопие и останах покъртен, когато цялата аудитория освиркваше нашия химн, това доста ме огорчи. Тази година отново ще играем с Македония и отново ще ни освиркват. Не можем да ги накараме да ни обичат, само че са длъжни да ни почитат и то освен поради жеста, само че и поради нашата обща история.
- А има ли някъде другаде по стадионите да се ръкопляска на друга страна?
- Да. Тази есен на мача Полша-Унгария, който приключи 0:0, поляците ръкопляскаха на унгарския химн.
И още нещо. Аз в случай че съм на Киро Канадеца, щях да взема в делегацията и Симеон Втори да видят македонците своя цар. Аз имам фотоси от визитата на цар Борис 1944 година в Куманово и Щип. Те го посрещат като своя цар.
Ние не би трябвало да се ненавиждаме с македонците, само че би трябвало да отстояваме своята история. Бедна страна сме, само че би трябвало да оценяваме националното си достолепие.
- Двама някогашни президенти Стоянов и Първанов дадоха обширни изявленията по тематиката Македония. Какво мислите за тях?
- За изявлението на Стоянов при Цветанка Ризова ми се обадиха доста хора. Не за друго, а да ми кажат: Жоро, отново излезе прав. Видяхме по какъв начин достолепно се държи Стоянов, над целия ни хайлайф, който се изсули след КСНС при президента, и като изразителност и като исторически, и правни знания. Така или другояче моят апел ГЕРБ да издигне Стоянов за президент остана глас в пустиня. Единствено Богдана Карадочева ми се обади и огромният текстописец на великите сини песни Сашо Петров сподели няколко думи за него. Иначе, аз не съм склонен със Стоянов, само че го разбирам. Той споделя, че не би трябвало да преувеличаваме натиска, който идва от Европейски Съюз. Стоянов е някогашен президент и продължава да има задгранични контакти, обикновено е да приказва политически правилно.
Аз пък съм пенсионер и мога да кажа истината в очи: натискът от Европа е яростен, даже дебелашки. Най-просташко беше изявлението на Рюте малко преди Коледа в Македония, който сподели, че се нервира от България и взе да изтърси, че подмолно работят с българските управляващи, с цел да може да клекнем на македонците. Никой български общественик не реагира. Интересна е тезата на Рюте, а тя се повтаря и от Весела Чернева, че с това несъгласие България отива в ъгъла. Защо тогава не отива в ъгъла Холандия, която неоснователно ни постанова несъгласие толкоз години за Шенген. И същата тази Холандия на референдума отряза крилете на Украйна да си мисли, че в миналото може да стане член на Европейски Съюз.
Добро усещане ми направи и изявлението на президента Първанов, който доста фино е уловил, че на КСНС не стана никаква дума за общата ни история, която без подозрение е обща до 1944 година
Колкото до американските ни другари. Виктория Нюланд по време на икономическата рецесия беше споделила майната му на Европейски Съюз, кой знае какво споделя за България. Но мозъчният концерн на Сорос в Европа се управлява от Гералд Кнаус и най-голямото Неправителствени организации „ Инициатива за европейско сътрудничество” в Сараево. Същият Кнаус в Македония и в техните вестници сподели, че България не би трябвало да си мисли, че нашата трактовка за историята последните 150 години не може да бъде призната от Македония и това е изгубена идея. И сподели до 3 години да клекнем и да не се губи повече време, а да се отдадем на туризъм.
- Как виждате, че ще свърши сагата?
- Аз имам изключително мнение по въпроса и то се базира на скорошната среща на немския канцлер Олаф Шолц и Марк Рюте, който беше определен след 10 месеца вървене по тъгите, за министър-председател на Холандия. На тази среща те се договориха, че би трябвало да има поврат в Европейски Съюз и въпросите, касаещи външната политика на съюза да се взимат с нормално болшинство, а не с единомислещо - т.е. опцията за несъгласие да отпада. Някой ще каже, че би трябвало смяна в Лисабонския контракт, аз мисля, че те на практика ще го създадат по този начин. Те се целят в Полша и Унгария, но около това ще пренебрегват и България, тъй че няма да се постанова да слагаме несъгласие по въпроса. Неслучайно Орбан сподели, че ще трябват безчовечен старания да се резервира единството на Европейски Съюз.
Ще се вземе решение - Франция и Германия дружно с тяхното обграждане да взимат решенията с нормално болшинство. И нещата във външната политика няма да се взимат с консенсус. Присъединяването на страна в Европейски Съюз ще го изкарат, че е въпрос на външна политика. Tова е моето виждане – Македония ще бъде приета, макар ветото на България посредством процедурни хватки на Европейския съвет.
- Миналата година юни месец бяхте в офиса на Епицентър.бг прогнозирахте и познахте, че ще има избори до дупка, че партиите ще паднат под 1 милион, познахте, че госпожа Меркел ще се сгромоляса. Какви са Вашите предвиждания за бъдещето?
- България е в политическа кома. Няма сфера на публичните връзки, която да е в ред. Ние сме в политическа, партийна, филантропична и икономическа рецесия. Двете съществени институции – президент и парламент, са отчайващо ниско лигитимни – 2/3 отхвърлиха да гласоподават. Тази рецесия и тези слаби партии изключват България в идващите 10-ина години да може да се опомни. Стана ми смешно дори, че един нов министър на име Лорер сподели, че имало навалица от вложители да чакат за България. Самата дума „ тълпа” демонстрира, че няма съществени вложители, тъй като те безусловно не вземат участие в тълпи.
Живея в страна като Унгария, в която са Мерцедес, Ауди, БМВ, Сузуки, Опел, Сименс и така нататък Така че не ни чакат светли съдбини. Нито има партия-спасител, каквато беше Съюз на демократичните сили на Костов по време на Виденовата зима, нито има кой да ни избавя от Тройната коалиция, какъвто преди време беше Бойко. Той беше последният избавител. Така че ще си я караме по следния ред, което не е добре за страната, в случай че се откри избавител, той би трябвало да получи Нобелова премия.
- Вие излязохте с позиция в отбрана на Джокович. Вие сте и разпален по спорта, само че и правист. Какво е Вашето мнение за случая?
- Всички би трябвало да са равни пред закона. Но от страна на австралийската администрация личеше преднамерено отношение към Джокович. Големият му проблем е, че е бял, християнин и не е от третия пол. Ако той беше ислямски хубавец или негър, първо Байдън, по-късно Урсула, а и НПО-тата на Сорос щяха да се обяват в негова отбрана.
Много тъпо е, че стана това, което стана, защото единствено преди две години Джокович беше огромен донор против огромните пожари, които станаха в Австралия, донор е на доста тенис асоциации, донор е и на лечебни заведения.
Странно, че един арбитър, който отправда при първо гледане на делото, при второ на тричленния състав промени мнението си. Това е огромно леке за Австралия и смятам, че разправата с него беше осъществена политически аргументи поради идните избори там.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ