15 януари 1919 г. Роза Люксембург и Карл Либкнехт са убити
На 15 януари 1919 година – Роза Люксембург и Карл Либкнехт, двама от най-известните социалисти в Германия, са хванати и след неколкочасови инквизиции са разстреляни от Фрайкорпс.
Карл Либкнехт / 13 август 1871 – 15 януари 1919 / е изтъкнат немски политик, социалист, деятел на немското и интернационалното работническо придвижване, един от създателите на Комунистическата партия на Германия и лидер на въстанието от януари 1919 година
Роден е на 13 август 1871 година в Лайпциг. Син е на Вилхелм Либкнехт, един от създателите на немската социалдемократическа партия (СПД). Учи право и стопанска система в Лайпциг и Берлин, мести се в Берлин през 1899 година и отваря адвокатска адвокатска фирма с брат си Теодор. Защитава доста социалдемократи в политически процеси. През 1900 година подписва брак с Юлия Парадис, от който се раждат три деца. Жена му умира през 1911 година
Карл Либкнехт е член на СПД от 1900 година и принадлежи към лявото и крило. Основател и президент е на Социалистическия юношески интернационал от 1907 до 1910 година, напомня уеб сайтът " Жарава ".
Той с възторг приветства революцията от 1905-1907 година в Русия. На партийния конгрес на социалдемократите в Йена от 1905 година Либкнехт прогласява всеобщата всеобща политическа стачка за „ характерно пролетарско средство за борба”. В 1906 година на Манхаймския партиен конгрес той разобличава политиката на немското държавно управление в поддръжка на царския режим в Русия за задушаване на революцията и приканва немския пролетариат да последва в своята битка образеца на съветските служащи.
В тези години в немската социалдемокрация се оформя ляво течение. Един от видните му ръководители, наред с Роза Люксембург, става и Карл Либкнехт.
В 1907 година е издадена неговата листовка „ Милитаризъм и антимилитаризъм”, в която за пръв път в марксистката литература той обстоятелствено проучва естеството на милитаризма в империалистическата ера и теоретически обосновава нуждата за антимилитаристическа агитация като една от формите на класова битка на пролетариата. Това е мотив в края на 1907 година имперския съд да го упрекна в „ държавна измяна” и изпрати в пандиза за 18 месеца от 1907 до 1909 година
В 1908 година е определен за народен представител в Народното събрание на Прусия, до момента в който излежава присъда в Глац, Силезия.
Избран е за народен представител в Райхстага през 1912 година Става водеща фигура в битката против милитаризма. К. Либкнехт дружно с Роза Люксембург се афишират срещу реформаторската тактичност на десните социалдемократически водачи. Отделя огромно внимание на антивоенната пропаганда и политическата работа измежду младежта. На партийния конгрес през 1912 година в Хемниц той приканва за подсилване интернационалната пролетарска взаимност като решаващо средство за битка с очертаващата си война и дрънкането на оръжие.
През април 1913 година от трибуната на Райхстага Либкнехт дефинира ръководителите на военните монополи като войнолюбци и подпалвачи на война.
На 2 декември 1914г. той е единственият народен представител от СПД, дал своя вот против военните заеми и срещу присъединяване на Германия в Първата международна война. С документално заявление в Райхстага Либкнехт характеризира Първата международна война като завоевателна. Парламентарният му имунитет е свален.
Работейки интензивно срещу Първата международна война на Цимервалската конференция от 1915 година той издига лозунга „ Гражданска война, а не цивилен мир!”, като предлага да се обърне оръжието против класовите врагове вътре в страната, застъпва се за интернационална класова битка за мир, за социалистическа гражданска война и предлага да се сътвори нов Интернационал.
В листовката „ Главният зложелател е в личната страна!” от май 1915 година Либкнехт показва, че основният зложелател на немския народ е немския империализъм.
През август 1914 година образуват дружно с Роза Люксембург, Клара Цеткин, Франц Меринг и други групата Die Internationale, която по-късно се трансформира в групата „ Спартак “ през януари 1916 година или така наречен Спартакистка лига.
Либкнехт е задържан и изпратен на Източния фронт поради изповядване концепцията за пролетарска гражданска война. На фронта отхвърля да се бие и служи като спомагателен личен състав. Поради влошеното му здраве е изпратен назад в Германия.
През януари 1916 година Либкнехт е изключен от социалдемократическата секта в Райхстага. Но от трибуната на пруската палата на депутатите той приканва берлинския пролетариат да излезе на проява на 1 май 1916 година с лозунги „ Долу войната!” и „ Пролетарии от всички страни, обединявайте се!”
На самата проява на 1 май 1916 година Либкнехт приканва за събаряне на държавното управление и още веднъж е задържан и наказан на затвор от 4 години и един месец. В пандиза с наслада посреща известието за успеха на Октомврийската гражданска война в Русия. Веднага приканва немските бойци да не разрешават да ги употребяват в качеството на палачи на съветската гражданска война.
Освободен от Ноемврийската гражданска война – 1918 година, той незабавно се хвърли в битката, дружно с Роза Люксембург. Излизайки от пандиза, Либкнехт още веднъж разпростира дейна революционна активност. Листовка от 8 ноември, един от създателите, на която е и той, приканва немските служащи да смъкват държавното управление. Незабавно провежда дружно с Роза Люксембург издаването на вестник «Роте фане», първия брой, от който излиза на 9 ноември 1918 година
Либкнехт издига глас за задълбочаване на Ноемврийската гражданска война, пламенно разобличава водачите на немските социалдемократи, наблягайки, че те се стремят да унищожават революцията в самия и зародиш, както и против управлението на центристката Независима социалдемократическа партия, които насърчават тези желания.
На 9 ноември 1918 година заявява основаването на " свободна социалистическа република " единствено два часа след декларацията за основаването на Ваймарската република.
На 29 - 31 декември 1918 година взе участие в основаването на Германската комунистическа партия и става неин ръководител.
През януари 1919 година е един от основателите и уредниците на спартакисткото въстание в Берлин. Революционната битка на Либкнехт провокира голямо неодобрение от страна на водачите на Социалдемократическата партия в Германия – те намерено желаят убийството на вождовете на новата Комунистическа партия. До 13 януари въстанието е потушено, а на 15 януари Карл Либкнехт и Роза Люксембург са хванати и в същия ден са убити без съд и присъда.
Карл Либкнехт / 13 август 1871 – 15 януари 1919 / е изтъкнат немски политик, социалист, деятел на немското и интернационалното работническо придвижване, един от създателите на Комунистическата партия на Германия и лидер на въстанието от януари 1919 година
Роден е на 13 август 1871 година в Лайпциг. Син е на Вилхелм Либкнехт, един от създателите на немската социалдемократическа партия (СПД). Учи право и стопанска система в Лайпциг и Берлин, мести се в Берлин през 1899 година и отваря адвокатска адвокатска фирма с брат си Теодор. Защитава доста социалдемократи в политически процеси. През 1900 година подписва брак с Юлия Парадис, от който се раждат три деца. Жена му умира през 1911 година
Карл Либкнехт е член на СПД от 1900 година и принадлежи към лявото и крило. Основател и президент е на Социалистическия юношески интернационал от 1907 до 1910 година, напомня уеб сайтът " Жарава ".
Той с възторг приветства революцията от 1905-1907 година в Русия. На партийния конгрес на социалдемократите в Йена от 1905 година Либкнехт прогласява всеобщата всеобща политическа стачка за „ характерно пролетарско средство за борба”. В 1906 година на Манхаймския партиен конгрес той разобличава политиката на немското държавно управление в поддръжка на царския режим в Русия за задушаване на революцията и приканва немския пролетариат да последва в своята битка образеца на съветските служащи.
В тези години в немската социалдемокрация се оформя ляво течение. Един от видните му ръководители, наред с Роза Люксембург, става и Карл Либкнехт.
В 1907 година е издадена неговата листовка „ Милитаризъм и антимилитаризъм”, в която за пръв път в марксистката литература той обстоятелствено проучва естеството на милитаризма в империалистическата ера и теоретически обосновава нуждата за антимилитаристическа агитация като една от формите на класова битка на пролетариата. Това е мотив в края на 1907 година имперския съд да го упрекна в „ държавна измяна” и изпрати в пандиза за 18 месеца от 1907 до 1909 година
В 1908 година е определен за народен представител в Народното събрание на Прусия, до момента в който излежава присъда в Глац, Силезия.
Избран е за народен представител в Райхстага през 1912 година Става водеща фигура в битката против милитаризма. К. Либкнехт дружно с Роза Люксембург се афишират срещу реформаторската тактичност на десните социалдемократически водачи. Отделя огромно внимание на антивоенната пропаганда и политическата работа измежду младежта. На партийния конгрес през 1912 година в Хемниц той приканва за подсилване интернационалната пролетарска взаимност като решаващо средство за битка с очертаващата си война и дрънкането на оръжие.
През април 1913 година от трибуната на Райхстага Либкнехт дефинира ръководителите на военните монополи като войнолюбци и подпалвачи на война.
На 2 декември 1914г. той е единственият народен представител от СПД, дал своя вот против военните заеми и срещу присъединяване на Германия в Първата международна война. С документално заявление в Райхстага Либкнехт характеризира Първата международна война като завоевателна. Парламентарният му имунитет е свален.
Работейки интензивно срещу Първата международна война на Цимервалската конференция от 1915 година той издига лозунга „ Гражданска война, а не цивилен мир!”, като предлага да се обърне оръжието против класовите врагове вътре в страната, застъпва се за интернационална класова битка за мир, за социалистическа гражданска война и предлага да се сътвори нов Интернационал.
В листовката „ Главният зложелател е в личната страна!” от май 1915 година Либкнехт показва, че основният зложелател на немския народ е немския империализъм.
През август 1914 година образуват дружно с Роза Люксембург, Клара Цеткин, Франц Меринг и други групата Die Internationale, която по-късно се трансформира в групата „ Спартак “ през януари 1916 година или така наречен Спартакистка лига.
Либкнехт е задържан и изпратен на Източния фронт поради изповядване концепцията за пролетарска гражданска война. На фронта отхвърля да се бие и служи като спомагателен личен състав. Поради влошеното му здраве е изпратен назад в Германия.
През януари 1916 година Либкнехт е изключен от социалдемократическата секта в Райхстага. Но от трибуната на пруската палата на депутатите той приканва берлинския пролетариат да излезе на проява на 1 май 1916 година с лозунги „ Долу войната!” и „ Пролетарии от всички страни, обединявайте се!”
На самата проява на 1 май 1916 година Либкнехт приканва за събаряне на държавното управление и още веднъж е задържан и наказан на затвор от 4 години и един месец. В пандиза с наслада посреща известието за успеха на Октомврийската гражданска война в Русия. Веднага приканва немските бойци да не разрешават да ги употребяват в качеството на палачи на съветската гражданска война.
Освободен от Ноемврийската гражданска война – 1918 година, той незабавно се хвърли в битката, дружно с Роза Люксембург. Излизайки от пандиза, Либкнехт още веднъж разпростира дейна революционна активност. Листовка от 8 ноември, един от създателите, на която е и той, приканва немските служащи да смъкват държавното управление. Незабавно провежда дружно с Роза Люксембург издаването на вестник «Роте фане», първия брой, от който излиза на 9 ноември 1918 година
Либкнехт издига глас за задълбочаване на Ноемврийската гражданска война, пламенно разобличава водачите на немските социалдемократи, наблягайки, че те се стремят да унищожават революцията в самия и зародиш, както и против управлението на центристката Независима социалдемократическа партия, които насърчават тези желания.
На 9 ноември 1918 година заявява основаването на " свободна социалистическа република " единствено два часа след декларацията за основаването на Ваймарската република.
На 29 - 31 декември 1918 година взе участие в основаването на Германската комунистическа партия и става неин ръководител.
През януари 1919 година е един от основателите и уредниците на спартакисткото въстание в Берлин. Революционната битка на Либкнехт провокира голямо неодобрение от страна на водачите на Социалдемократическата партия в Германия – те намерено желаят убийството на вождовете на новата Комунистическа партия. До 13 януари въстанието е потушено, а на 15 януари Карл Либкнехт и Роза Люксембург са хванати и в същия ден са убити без съд и присъда.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ