На 15-ти януари Firefly Aerospace изпрати модула за кацане Blue

На 15-ти януари Firefly Aerospace изпрати модула за кацане Blue Ghost на Луната. Апаратът беше изстрелян с ракета от вида Falcon 9 на SpaceX и може да стане вторият американски уред след програмата „ Аполо “, който съумява реализира меко кацане на лунната повърхнина.

Името на задачата, Ghost Riders in the Sky (Призрачни ездачи в небето), отпраща към една класическа кънтри балада. В нея един каубой е посетен от злокобно привидение: стадо демонски крави, които се носят през облаците, следвани от душите на пастирите, обречени да яздят постоянно през небесното пасбище на огнедишащи жребци.

През идващите четири седмици галактическият уред последователно ще се отдалечава от Земята във все по-широка орбита. На борда му се намират редица научни принадлежности на НАСА. Мисията е част от програмата Commercial Lunar Payload Services (CLPS), посредством която НАСА ангажира частни компании да доставят товари до Луната като част от огромния план Artemis.

„ Луната е нещо като врата към Слънчевата система, относително просто място, където усъвършенстваме нашите галактически умения “, изяснява Рей Аленсуърт, шеф на галактическата стратегия на Firefly Aerospace. „ Основните научни данни, които събираме при задачите CLPS, са значими освен за „ Артемида “, само че и за проучването на другите планети. “

За компанията Firefly, която към този момент създаде и изстреля своя лична ракета, полетът до Луната ще бъде първият. Тази задача ще ревизира и успеваемостта на програмата CLPS, в границите на която НАСА е подготвена да отпусне до 2,6 милиарда $ на частни компании за лунни доставки. Агенцията чака да спести пари: договорът с Firefly, подписан през февруари 2021 година, е на стойност 101 млн. $ – доста по-малко, в сравнение с би било належащо за построяването на личен модул за кацане.

„ Един модул за кацане на Луната, издигнат по обичайния метод, коства повече от половин милиард $ …. Никога не съм виждал по-евтино предложение “, отбелязва Томас Цурбухен, който ръководеше Дирекцията за научни задачи на НАСА от 2016 до 2022 година и насърчаваше програмата CLPS.

НАСА също по този начин се надява да усили честотата на роботизираните лунни задачи. Blue Ghost е третият уред, изстрелян в границите на CLPS от януари 2024 година насам, като до края на годината е планувано още едно изстрелване.

Ниските разноски и бързите периоди обаче имат своята цена – НАСА разрешава на частните производители сами да проектират и ръководят апаратите. Това усилва риска от крах: през цялото време на плана ръководителите на НАСА, в това число Зурбухен, акцентират, че всяка първа задача в границите на CLPS има късмет за триумф към 50/50.

Прогнозата се оказва точна. През януари основаната в Питсбърг компания Astrobotic изстреля лунен модул, пренасящ товари за НАСА и други клиенти, само че малко след изстрелването галактическият уред получи сериозна щета. През идващия месец основаният в Хюстън роботизиран уред Intuitive Machines се насочи към южния полюс на Луната. Той оцеля при спускането, само че при кацането счупи една опора и отчасти се наклони.

Blue Ghost на Firefly е висок към два метра и необятен 3,5 метра – с размерите на два Volkswagen Beetle, паркирани един до различен – и може да придвижи до 150 кг товар до повърхността на спътника. При първата си задача модулът носи 10 инструмента на НАСА – рекордно количество съоръжение за един полет по програмата CLPS.

За инженерите на Firefly, доста от които са на малко повече от 20 години, построяването на Blue Ghost е както неповторима опция за кариера, по този начин и огромно предизвикателство.

„ Това е умопомрачително “, признава Аленсуърт. „ Работата е специфична, само че от време на време обезсърчителна – въпреки всичко никой от нас до момента не е конструирал модули за кацане на Луната. “

Тези провокации се демонстрират най-ярко при създаването на моторите, виновни за кацането на Луната. Малко след значимия обзор на плана през октомври 2021 година инженерите на Firefly осъзнават, че ще би трябвало сами да изградят системите за надзор на ситуацията, които управляват позиционирането на галактическия транспортен съд и го стабилизират. До август 2024 година – по-малко от три години откакто стартират работа – екипът, управителен от инженера Райън Коул, разполага с мотори, подготвени за полет.

„ Конвенционалната мъдрост гласи, че е невероятно да се построи сходен мотор за по-малко от три години “, споделя Коул. „ Но никой от нас не смяташе, че това е неосъществимо. “

Сега на Blue Ghost му следва към шестседмично пътешестване, преди моторите да преминат решителен тест. След 25 дни в околоземна орбита модулът ще прекара четири дни в пътешестване до Луната. След това ще прекара още 16 дни в лунна орбита, преди да направи опит за кацане при започване на март. Blue Ghost не лети самичък – ракетата изведе в орбита и Hakuto-R Mission 2, лунен модул и роувър на японската компания ispace. Първият опит за кацане на ispace през април 2023 година се провали единствено на няколко километра от повърхността на спътника.

По искане на НАСА задачата Blue Ghost 1 е ориентирана към Mare Crisium (Морето на кризите) – мрачен басейн с диаметър към 560 км, формиран в древността, когато лунната лава е запълнила нов ударен кратер. Смята се, че съставът на тази област отразява по-добре междинния геоложки състав, в сравнение с местата за кацане на Аполо. Планирано е Blue Ghost да работи там в продължение на 14 дни.

Част от оборудването на Blue Ghost ще тества нови технологии. Един от инструментите ще изследва дали модулите за кацане на Луната могат да употребяват GPS сигналите на спътниците от Земята. Друг ще се опита да се бори с лунния прахуляк – дребни назъбени частици, рискови за астронавтите и машините – като го изтласква от повърхността благодарение на електрически полета.

Други принадлежности ще изследват вътрешната конструкция на Луната. Инструментът LISTER (Lunar Instrumentation for Subsurface Thermal Exploration with Rapidity) ще мери по какъв метод топлината се отделя от вътрешността на Луната. Това ще помогне да се разбере каква е дълбоката конструкция на нашия натурален сателит и неговата еволюция. Уредът съставлява термометър в края на сонда, която ще пробива грунта на дълбочина до три метра благодарение на сбит газ. При триумф LISTER ще сложи връх за най-дълбоко навлизане в лунната повърхнина.

„ Във вакуума газът е като граната… Помислихме си – за какво да не го използваме за основаване на дълбоки дупки? “, изяснява Крис Затсни, вицепрезидент на изследователските системи в Honeybee Robotics, компанията, благосъстоятелност на Blue Origin, която е създала LISTER. „ Това е съвсем като да насочиш бликам от култивиран маркуч в почвата, с цел да изкопаеш трап. “