Започват Коледните пости: Да посрещнем Рождество Христово с чиста душа
На 15 ноември стартират Коледните пости, наричани още Рождественски пост, който продължава 40 дни.
Това е интервал на филтриране. В дните до Коледа не се употребяват блажни храни (яйца, месо и млечни продукти) и олио (понеделник, сряда и петък).
Основната задача на поста е да бъдем сдържани освен в храната, само че и в мислите, и в дейностите си, с цел да приветстваме Рождество Христово с чиста душа.
Това е вторият по дълготрайност пост след Великденския.
В навечерието на поста се означават Рождественски заговезни - с взаимно помилван и заговяване (консумиране на блажна храна), с диалози и основаване на настройка за встъпване в идния пост, отдаден на Христово Рождество.
Дни за растителна храна
През първата седмица на Рождественския пост и от 20 до 24 декември в това число се употребява единствено растителна храна. През останалите дни (без сряда и петък, когато се съблюдава непоколебим пост) се позволяват безгръбначни животни (като охлюви, миди, октоподи и други
Кога е разрешена рибата?
Традиционно на 21 ноември, когато е Въведение Богородично, и на 6 декември, когато е Никулден, се употребява и риба.
В дните до Коледа алкохолът е изцяло неразрешен.
На 25 декември - с настъпването на Рождество Христово, църквата позволява всякаква храна, в това число животинска.
Повече плодове и зеленчуци
Експертите съветстват по време на постите да хапваме повече плодове и зеленчуци, с цел да получава организма скъпи витамини и минерали.
Кога се утвърждава 40-дневният пост?
Утвърждаването на 40-дневния пост е станало относително късно - през ХІІ век.
Определен брой постни дни, директно преди Рождество Христово съществуват още от времето, когато празникът бил празнуван дружно с Богоявление.
Св. Теофил Александрийски приказва за дванадесетдневен пост по това време. По-късно, когато цялата Църква стартира да отбелязва Рождество Христово настрана от празника Богоявление, Богоявленският пост бил редуциран до един ден.
Духовно филтриране
Постите в Православието съставляват самоограничение от блажна храна, като се позволява умерената приложимост на постна храна. Те се разграничават съгласно тяхната дълготрайност и суровост и варират според от религиозните празници и традиции в православната черква.
Считат се за значим аспект от духовния живот на православните християни и имат за цел духовното им филтриране, смирение и подготовка за специфични религиозни събития като Великден и Рождество Христово.
Постите са част от традициите на православната християнска черква и се съблюдават в разнообразни времена от годината.
Пости преди огромните християнски празници
В православния постен календар, многодневните пости предхождат огромни християнски празници. Те са четири на брой:
Велики пости – те са най-строги и продължителни и стартират 7 седмици преди Великден – от понеделник след Сирни Заговезни. Наричат се още Четиридесетница.
Петрови пости – стартират в неделята след Петдесетница (неделята 50 дни след Великден) и не престават до Петровден (29 юни). Наричат се още Апостолски пости.
Богородични пости – предшестват празника Успение на Пресвета Богородица (15 август).
Рождественски пости – те са вторите по дълготрайност след Великите пости. Продължават 40 дни.
Човек, който се готви за изповед и св. Причастие, е належащо авансово да посочи с изповедника си метода и степента на постене. Който е болен или има хронични болести, безусловно би трябвало да се посъветва с изповедника си, като му заяви и мнението на лекаря, показват от Светия синод.
