На 15 ноември в имението Филоли в Сан Франциско китайският

На 15 ноември в имението " Филоли " в Сан Франциско китайският президент Си Дзинпин организира диалог с американския си сътрудник Джо Байдън. На фона на обтегнатите връзки сред двете суперсили в света срещата беше предстояща, непредвидима, пораждаща любознание и цялостен ураган от догатки по какъв начин биха се развили връзките сред страните в бъдеще. Ще бъде ли разискван въпросът с Тайван? Ще бъдат ли пуснати американските пандизчии в Китай? Ще се стремят ли към основаването на един по-справедлив свят, построен на основата на мира?
Някои от политолозите показаха

песимизъм

за развоя на събитията, откакто още в навечерието на срещата им, американският водач съобщи, че " Китай има действителни проблеми ". Но все пак изрази вяра " да върне връзките в обикновено русло, да комуникира (със Си Цзинпин) и да може да вдигне телефона и да беседват в миг на рецесия ".
Но това си е в духа на Щатите, постоянно да подценяват другите, а себе си - да акцентират.
Си Дзинпин уточни, че пред Китай и Съединени американски щати стои избор сред две съществени благоприятни условия. От една страна, двете страни могат да търсят усилване на съединението и съдействието, взаимно справяне със международните провокации, стимулиране на международната сигурност и общия напредък. От друга страна, може да продължи разделянето на лагери, взаимното опълчване и поддържане на " играта с нулев резултат ", което ще върне света към съмнение и разлъка. Тези два разновидността съставляват две направления, които дефинират бъдещето на човечеството. Конкуренцията сред огромните няма да позволи проблемите пред Китай, Съединени американски щати и света. На Земята има място както за Китай, по този начин и за Съединени американски щати, а техните триумфи оферират взаимни шансове за развиване. А това е в внезапно несъгласие с думите на президента Барак Обама преди няколко години, когато се опита да увери интернационалната общественост, че в случай че Китай продължава да се развива със същите темпове - ще ни е нужна нова планета, тъй като мъчно ще може да бъде поделена тази.
Си също по този начин увери, че Китай няма да води война против никоя страна. " Каквато и степен на развиване ние бихме могли да достигнем, ние няма да търсим в никакъв случай хегемонията или експанзията и няма в никакъв случай да постановяваме нашата воля на другите ". И добави, че " Китай не се стреми към сфери на въздействие и няма да поведе нито гореща, нито студена война против, която и да е страна в света ".
Байдън изненадващо заяви, че постоянно е смятал връзките с Китай за най-важните двустранни връзки в света. Конфликтите сред двете страни не са неизбежни, а в това време постоянен, разрастващ се Китай дава отговор на ползите както на Съединените щати, по този начин и на света като цяло. Поддържането на стабилността на китайско-американските връзки, предварителната защита на спорове, ръководството на разликите и провеждането на съдействие в области от съвместен интерес са потребни за двете страни за справяне със своите вътрешни и общите интернационалните проблеми.
Китайският външен министър Ван И съобщи, че президентът Си Цзинпин и американският му сътрудник Джо Байдън са имали " доста добра ", всеобхватна и задълбочена среща на върха. Срещата на високо ниво има стратегическо значение и ще се трансформира в крайъгълен камък в историята на китайско-американските връзки, означи той.

И все пак...

Въпросът с Тайван си остава препъникамък в китайско-американските връзки. Тайпе приветства уговорката на Байдън за опазване на статуквото по тайванския въпрос. След срещата със Си Байдън сподели, че Съединени американски щати са срещу всевъзможни едностранни дейности на която и да е страна за смяна на статуквото в Тайванския пролив, и добави, че несъгласията би трябвало да бъдат решавани по кротичък път. Байдън също така прикани Китай да признае изборния развой в Тайван и да ограничи военната си интензивност към острова.
С типичното американско просташко възприятие за комизъм и демонстрация на неприятен усет, президентът на Съединени американски щати назова Си Дзинпин " деспот ", само че евентуално, сещайки се, че определението му не е по никакъв начин подходящо, добави: " Той е деспот в смисъл, че ръководи страна, която е комунистическа и е с форма на ръководство изцяло друга от нашата ", посочи той на конференция след срещата.
Проблемът в тази ситуация е, че не го прави за пръв път. По същия метод го назова и през юни, откакто беше свален хипотетичен китайски шпионски балон няколко месеца по-рано. Говорител на китайското външно министерство назова тогава изявлението " неуместно и безконтролно ". Остра реакция последва и след повторния коментар, като ведомството този път дефинира " изцепката " като извънредно неправилна и безотговорна политическа операция.
" Винаги ще има злонамерени хора, които да се опитат да вбият чеп в китайско-американските връзки, само че няма да съумеят ", сподели на конференция говорителката на министерството Мао Нин.
Срещата сред Си Дзинпин и Джо Байдън несъмнено беше ползотворна освен от политическа позиция, само че също по този начин и за хората по света, с цел да могат да създадат ясна параленост сред " двамата огромни ". Първият - говорейки умерено, безапелационно, ловко позоваващ се на исторически препратки, и вторият - нахален, налагащ възгледите си за " народна власт " и нямащ никаква визия от мненията на своите прародители.
Несъмнено стартира нова епоха в китайско-американските връзки, само че какво тъкмо ще се случи - единствено бъдещето ще покаже. Останаха доста въпроси, които да се обсъдят. Но Пекин ясно сподели, че няма да разрешава никой да дефинира дневния му ред и, че няма по-велики измежду водачите. Щом си застанал отпред на страната си, ти си равнопоставен с всички си сътрудници.