Лъвов мост и историята за четиримата обесени книжари на 15 ноември 1877 г.
На 15 ноември се навършват 148 години от обесването на четиримата книжари и 134 години от построяването на Лъвов мост в София.
Летописите на софийските улици крият незнайни страници, написа " Българска история ". Малцина знаят, че малко преди Освобождението в града са обесени четирима софийски книжари. Петият се избавил по знамение. Смъртните присъди са изпълнени на 15 ноември 1877 година.
В София, както и в другите градове на империята, се вдигали два типа бесилки. Около градските врати са бесени „ приходящите нарушители ”. Това ставало при портата, от която наказаният е бил дошъл в града. Така и Левски е обесен при Орханийското шосе, откъдето е „ влезнал ” в София.
Осъдените от самия град са екзекутирани по площадите. В местността „ Капана ”, покрай дюкяна си, е обесен книжарят Стоян Недялков Табаков. На вратата на книжарницата, край пътя за Бистрица, увисва бистричанинът Никола Стефанов Чолака. Книжаря Георги Стоицев екзекутират на „ Шарен мост ”– оттова очаквали съветските войски, а техния помощник Киро Селянина – на Конски пазар.
Никола Чолака се захваща с книжарлък, откакто към този момент се е размонашил. Родом от с. Бистрица, той е деен помощник на Апостола в Софийско. За престиж пред заптиетата Никола Чолака пътува от село в село, облечен „ но франга ”. Никола Стефанов Крушкин (Чолака), именуван още „ Шопският деятел “ е роден през 1836 година в Бистрица. Като дете пада в огнището и си изгаря ръцете, оттова идва прякорът му -чолав, чолак. Запомнен е с четири имена – Никола Стефанов Крушкин Чолака.
Самият Никола дава отговор пред тайния революционен комитет в София за три манастира. Между тях е и Драгалевският. Именно Никола е деецът из Шопско, който развежда Левски, облечен ту като дървар, ту като въглищар.
Негов пръв асистент е Георги Стоицев – Песнопевецът, псалт, „ скришен ” човек на делото. Песните му отвън църквата са рискови, в тях се размахват саби и се търкалят хайдушки глави. И точно те ще го пратят на бесилото.
Киро Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи) е пътуващ книжар, само че държи и бакалски дюкян с книжарница кафене.
Дюкянчето на двамата книжари в Златарската чаршия е с тайник – ниша, в която се съхранява рисковата за обмен стока. С тайници е прочее всеки дюкян на предосвобожденска София.
София е единственото населено място в поробена България, в което книжарите образували нещо като своя „ Завера ”. Това се дължи най-много на Никола Чолака. По удостоверение на Анастасия Чолакова, брачната половинка на Никола Чолака, околните на мъжа й знаели, че в дъното на феса си Никола е изписал стихотворна хула. Когато поздравявал турските първенци, приятелите му разбирали какво значи това.
Някъде сред 1876 – 1877 година Стоян Табаков и Никола Вардев стартират разпространението на „ Народна песнопойка ” със остарели хайдушки песни. С продажбата ѝ се залавят още Никола Чолака, Киро Геошев – Селянчето и Георги Стоицев.
Докато европейската дипломация договаря интензивно за свикването на Цариградската конференция, а в Лондон се организира „ Парламента на митинга ”, в София не е умерено. Градът не въстава през април 1876 година, само че активността на софийските книжари оказва въздействие върху популацията. Властта подозира, че то се провежда за опозиция, само че не оказва се кой е вдъхновителят.
В конака идва донос против книжаря Георги Стоицев. Той бил на път. Конниците го настигат към Радомир. Георги Стоицев се греел на огъня на един пастир. Разбрал, че търсят него, Стоицев си спомня думите на Никола Чолака: „ Заловят ли те – всичко в огъня и „ Нищо не зная! ”
Георги бил към този момент популяризирал „ рисковата “ си стока. Останала единствено една небезобидна брошура. Побързал да я хвърли в жаравата, само че вместо ръкописната песнопойка с хайдушки песнопения, в пламъците се оказва тескерето му. Песнопойката била хваната от преследвачите.
При разпита в София Георги Стоицев отхвърля безусловно всичко, като твърди, че намерил книгата по пътя. Но съдът съумява да разбере от майка му, че песнопойките се популяризират освен от него. Арестуват и останалите. Присъдата е гибел посредством обесване.
И петимата имат фамилии, а Никола Чолака чака дете. До Никола Вардев позволяват невръстната му щерка Катерина. С най-необходимите движимости тя донася и гребен, на който Никола Десов е надраскал с игла: „ Преструвай се, че приемаш исляма. Русите идат! ”. Решават, че би трябвало да се избави най-малко един от тях – Никола Вардев, с цел да остане най-малко един, който да се грижи за децата на обесените.
15 ноември 1877 година
Стоян Недялков – Табака, облечен като за празник, потегля пръв към бесилницата. За да повдигне духа на приятелите си, Стоян се сбогува с думите: „ Не се багра! Бесилката ми е причестяване! ”
Никола Чолака обесват пред книжарницата му. Преди да го изведат за изтезанието, той праща човек при жена си Анастасия със повеля: „ Когато ме водят, излез да ти кажа две думи! ”. Бременна с единственото дете на Никола, от смут тя не излиза.
Така останало в загадка това, което шопският деятел желал персонално да й каже. Неговите думи пред бесилницата били: „ Аз плебей ще умра, само че българският народ свободен ще живее! ”.
Тихият, утопичен песнопевец Георги Стоицев обесили при „ Шарен мост ”, а Киро Геошев – на Конски пазар.
Поведението им по време на обесването прави мощно усещане на британския кореспондент на в. „ Стандарт ”, който по-късно изплаща облеклата, с които е облечен Стоян Табака и ги подарява на музея на мадам Тюсо в Лондон.
Малко след Освобождението, по концепция на Христо Г. Данов – държавник и един от най-големите книгоиздатели в България – се взима решение за построяването на Лъвов мост. Със градежа се заема компанията на братя Прошек, като по плана работи техния братовчед Вацлав.
Четирите лъва – знак на четиримата обесени книжари - са направени от компанията „ Ваагнер Биро “, работила по Виенската държавна опера и преустройството на Райхстага в Берлин и Британския музей в Лондон. Лъвов мост е издигнат в интервала 1889 – 1891 г.
Летописите на софийските улици крият незнайни страници, написа " Българска история ". Малцина знаят, че малко преди Освобождението в града са обесени четирима софийски книжари. Петият се избавил по знамение. Смъртните присъди са изпълнени на 15 ноември 1877 година.
В София, както и в другите градове на империята, се вдигали два типа бесилки. Около градските врати са бесени „ приходящите нарушители ”. Това ставало при портата, от която наказаният е бил дошъл в града. Така и Левски е обесен при Орханийското шосе, откъдето е „ влезнал ” в София.
Осъдените от самия град са екзекутирани по площадите. В местността „ Капана ”, покрай дюкяна си, е обесен книжарят Стоян Недялков Табаков. На вратата на книжарницата, край пътя за Бистрица, увисва бистричанинът Никола Стефанов Чолака. Книжаря Георги Стоицев екзекутират на „ Шарен мост ”– оттова очаквали съветските войски, а техния помощник Киро Селянина – на Конски пазар.
Никола Чолака се захваща с книжарлък, откакто към този момент се е размонашил. Родом от с. Бистрица, той е деен помощник на Апостола в Софийско. За престиж пред заптиетата Никола Чолака пътува от село в село, облечен „ но франга ”. Никола Стефанов Крушкин (Чолака), именуван още „ Шопският деятел “ е роден през 1836 година в Бистрица. Като дете пада в огнището и си изгаря ръцете, оттова идва прякорът му -чолав, чолак. Запомнен е с четири имена – Никола Стефанов Крушкин Чолака.
Самият Никола дава отговор пред тайния революционен комитет в София за три манастира. Между тях е и Драгалевският. Именно Никола е деецът из Шопско, който развежда Левски, облечен ту като дървар, ту като въглищар.
Негов пръв асистент е Георги Стоицев – Песнопевецът, псалт, „ скришен ” човек на делото. Песните му отвън църквата са рискови, в тях се размахват саби и се търкалят хайдушки глави. И точно те ще го пратят на бесилото.
Киро Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи) е пътуващ книжар, само че държи и бакалски дюкян с книжарница кафене.
Дюкянчето на двамата книжари в Златарската чаршия е с тайник – ниша, в която се съхранява рисковата за обмен стока. С тайници е прочее всеки дюкян на предосвобожденска София.
София е единственото населено място в поробена България, в което книжарите образували нещо като своя „ Завера ”. Това се дължи най-много на Никола Чолака. По удостоверение на Анастасия Чолакова, брачната половинка на Никола Чолака, околните на мъжа й знаели, че в дъното на феса си Никола е изписал стихотворна хула. Когато поздравявал турските първенци, приятелите му разбирали какво значи това.
Някъде сред 1876 – 1877 година Стоян Табаков и Никола Вардев стартират разпространението на „ Народна песнопойка ” със остарели хайдушки песни. С продажбата ѝ се залавят още Никола Чолака, Киро Геошев – Селянчето и Георги Стоицев.
Докато европейската дипломация договаря интензивно за свикването на Цариградската конференция, а в Лондон се организира „ Парламента на митинга ”, в София не е умерено. Градът не въстава през април 1876 година, само че активността на софийските книжари оказва въздействие върху популацията. Властта подозира, че то се провежда за опозиция, само че не оказва се кой е вдъхновителят.
В конака идва донос против книжаря Георги Стоицев. Той бил на път. Конниците го настигат към Радомир. Георги Стоицев се греел на огъня на един пастир. Разбрал, че търсят него, Стоицев си спомня думите на Никола Чолака: „ Заловят ли те – всичко в огъня и „ Нищо не зная! ”
Георги бил към този момент популяризирал „ рисковата “ си стока. Останала единствено една небезобидна брошура. Побързал да я хвърли в жаравата, само че вместо ръкописната песнопойка с хайдушки песнопения, в пламъците се оказва тескерето му. Песнопойката била хваната от преследвачите.
При разпита в София Георги Стоицев отхвърля безусловно всичко, като твърди, че намерил книгата по пътя. Но съдът съумява да разбере от майка му, че песнопойките се популяризират освен от него. Арестуват и останалите. Присъдата е гибел посредством обесване.
И петимата имат фамилии, а Никола Чолака чака дете. До Никола Вардев позволяват невръстната му щерка Катерина. С най-необходимите движимости тя донася и гребен, на който Никола Десов е надраскал с игла: „ Преструвай се, че приемаш исляма. Русите идат! ”. Решават, че би трябвало да се избави най-малко един от тях – Никола Вардев, с цел да остане най-малко един, който да се грижи за децата на обесените.
15 ноември 1877 година
Стоян Недялков – Табака, облечен като за празник, потегля пръв към бесилницата. За да повдигне духа на приятелите си, Стоян се сбогува с думите: „ Не се багра! Бесилката ми е причестяване! ”
Никола Чолака обесват пред книжарницата му. Преди да го изведат за изтезанието, той праща човек при жена си Анастасия със повеля: „ Когато ме водят, излез да ти кажа две думи! ”. Бременна с единственото дете на Никола, от смут тя не излиза.
Така останало в загадка това, което шопският деятел желал персонално да й каже. Неговите думи пред бесилницата били: „ Аз плебей ще умра, само че българският народ свободен ще живее! ”.
Тихият, утопичен песнопевец Георги Стоицев обесили при „ Шарен мост ”, а Киро Геошев – на Конски пазар.
Поведението им по време на обесването прави мощно усещане на британския кореспондент на в. „ Стандарт ”, който по-късно изплаща облеклата, с които е облечен Стоян Табака и ги подарява на музея на мадам Тюсо в Лондон.
Малко след Освобождението, по концепция на Христо Г. Данов – държавник и един от най-големите книгоиздатели в България – се взима решение за построяването на Лъвов мост. Със градежа се заема компанията на братя Прошек, като по плана работи техния братовчед Вацлав.
Четирите лъва – знак на четиримата обесени книжари - са направени от компанията „ Ваагнер Биро “, работила по Виенската държавна опера и преустройството на Райхстага в Берлин и Британския музей в Лондон. Лъвов мост е издигнат в интервала 1889 – 1891 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ