На 15 май се навършват 100 години от смъртта на

На 15 май се навършват 100 години от гибелта на Гео Милев, стихотворец и журналист, главен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата той е погубен от полицията по време на Априлските събития през 1925 година
Гео Милев е прочут най-много с поемата си „ Септември “, отдадена на несполучливото, потушено Септемврийско въстание от 1923 година
Потресен от терора, залял страната, след въстанието, той, префиненият естет, поклонникът на западноевропейската просвета, трансформира коренно своя светоглед, и без съмнение минава от света на подправения искра и лустро от другата страна на барикадата при синеблузите служащи, които угасваха постепенно в мрачните коптори, с цел да напише поемата си “Септември ”. Творбата съставлява гласовит шамар на тържествуващата реакция.
В почналото да излиза през януари 1924 година списание „ Пламък “ Гео Милев печата публикации и стихове, с които жигосва зверствата на държавното управление на проф. Александър Цанков над българския народ. Заради това списанието е иззето, а по-късно и неразрешено, а Гео Милев е наказан на 1 година тъмничен затвор, санкция от 20 000 лева и отнемане от цивилен и политически права за 2 години. Той взема решение да апелира делото пред Апелационния съд.
На 15 май обаче е извикан за „ дребна информация “ от полицията и изчезва безследно. Останките му са открити през 50-те години на предишния век в всеобщ гроб край София. Разпознат е по изкуственото око, сложено му по време на интервенция в Германия. Белезите от принуждение, както и показанията на военачалник Иван Вълков пред съда потвърждават, че Гео Милев е бил брутално удушен с тел.
Къщата, в която е живял Милев в Стара Загора, през днешния ден е превърната в музей. През февруари 2013 година родната къща на поета в Раднево е изплатена от Община Раднево, чиято цел е да възвърне този исторически дом и да се отвори като музей. Днес има квартал в София, наименуван на неговото име.
Въпреки късия си живот - едвам 30-годишен, Гео Милев оставя трайна диря в историческата и литературна памет на българина. Активната му публицистична активност спомага за развиването на модернизма, на българския периодически щемпел и като цяло за обогатяването и одухотворяването на актуалния българин. Творческите му пристрастености се не престават и от щерка му - известната детска писателка Леда Милева.
Оценката на неговата лирика е нееднозначна - от възторжено утвърждение до иронично неприемане. Несъмнено обаче ролята на Гео Милев в българското културно пространство е явна. Той има ясно схващане за значимостта на културната си задача и доколкото му разрешават събитията я извършва с възприятие за отговорност в духа на социалистическите му настройки.
Поемата " Септември " комбинира литературно изложение на събитието и участниците с възприятията на поета, упованието в бъдното (Ханаан) и постигането на тази обществена правдивост, която търсят участниците във въстанието.
Творбата има преводи на 18 езика. Дейвид Бейкли - редакторът на британското издание с лирика на Гео Милев, споделя: „ Септември “ е може би най-великата епическа революционна поема на ХХ век, а Гео Милев е един от бележитите поети, свързани с експресионистичното придвижване в Централна и Източна Европа след Първата международна война “.
Заради поемата „ Септември “ брошура 7 - 8 на списанието „ Пламък “ е иззета, а Милев е даден под съд. През януари 1925 година списанието е неразрешено.

Септември

1
Нощта ражда из мъртва вътрешност
вековната завист на тога:
своя ален яд -
величествен.

Дълбоко измежду мрак и мъгла.

Из тъмни долини
- преди да се съмне
из всички балкани
из глъбини пустинни
из гладни поля
из кални паланки
села
градове
дворове
из хижи, колиби
из заводи, хранилища, гари
хамбари
чифлици
воденици
работилници
юзини
фабрики:

по пътища и по завои
високо
по сипеи, урви, чукари, бърда
през слог
и хълм
през глухи усои
през есенни жълти гори
през камънаци
вода
мътни вади
ливади
нивя
лозя
пастирски пладнища
глогини
изгорели стърнища
трънаци
блата:
изпокъсани
кални
гладни
навъсени
измършавели от труд
загрубели от горещина и мраз
уродливи
сакати
космати
черни
боси
изподрани
елементарни
диви
гневни
гневни

- без рози
и песни
без музика и барабани
без кларинети, тимпани, латерни,
флигорни, тромбони, тръби:

на гърба с парцаливи торби
в ръцете - не с блестящи шпаги,
а с елементарни тояги,
шопи със сопи
с пръсти
с копрали
с търнокопи
с вили
с брадви
с топори
с коси
и слънчогледи
- остарели и млади -
се спуснаха всички отвсякъде
- като отприщено стадо
от слепи животни,
безчет
гневни бикове -
с крясъци
с писък
(зад тях - на нощта вкаменения свод)
полетяха напред
без ред

неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!

(със съкращения)