На 15 май 1948 г. дядо ми Саид е само

От 1948 г. до сега, Nakba, който никога не е приключил

На 15 май 1948 година дядо ми Саид е единствено на шест години, когато ционистките милиции нападнаха селото си в Биршеба, принуждавайки фамилията си да бяга. Майка му го носеше, до момента в който избягаха от ужаса от детонации и обстрел. Най -близкото леговище беше град Газа. Те дойдоха, очаквайки да останат в спонтанни палатки за няколко дни, несъмнено, че скоро ще се върнат в домовете и плодородните си земи.

Тогава те не знаеха, че краткотрайният им престой ще се простира в десетилетия-че палатките ще станат непрекъснати бетонни приюти. Ключовете на къщата, към които се придържат, биха ръждясали, трансформирайки се в знаци на право на завръщане, излъчени през поколенията - 77 години и преброяване.

През по-голямата част от живота си Nakba живееше в предишното, покруса, която наследих посредством историите на дядо ми. Но от 2023 година живях личната си Nakba в Газа - този път в действително време,...

Прочетете целия текст »