На 15 май 1252 г. папа Инокентий IV обявява папски

На 15 май 1252 година папа Инокентий IV афишира папски акт „ ad extirpanda “, съгласно който изтезанията на обвинените в разкол стават по-сурови. Така се отваря кървавата страница на Инквизицията. През 6-те века, в които е съществувала, милиони хора са се оказали неуместни и са били екзекутирани или са завършили живота си в заточение. Сред тях има доста исторически персони, чиито имена в никакъв случай няма да избледнеят на страниците на историята.

Жана д’Арк (1412-1431)

Легендарната Жана д’Арк била момиче от простолюдието, която на 13 години почнала да вижда духове на светци. Стогодишната война била в разгара си и гласовете, за които се твърди, призовавали Жана да се срещне с наследника на престола, Карл VII, да го убеди да нападна британците и да ги изгони от френските земи.

Съществувало знамение, че Бог ще изпрати на Франция избавител в лицето на млада девственица. Ето за какво, когато Жана получила визита при краля и по време на диалозите го убедила, че я направляват висши сили, на момичето е поверено командването и контрола на войските. В бяла ризница, яздеща бял кон, Жана в действителност приличала на ангел, Божия посланичка. Орлеанската дева, показвайки невероятни качества за млада селянка, печели победа след победа, от ден на ден и повече хора се причисляват към нейната войска, въодушевени от облика на светия боец.

През 1430 година Жана е пленена. Британците, с цел да оправдаят провалите си, я обвинили, че има връзки с дявола и я предали на инквизицията. Момичето било насила да се откаже от „ заблудите си “, поставили ѝ клеймо на еретичка и на 30 май 1431 година била изгорена на клада, завързана за дирек на площада в град Руан. След 25 години, по молба на Карл VII, който даже не си мръднал пръста, с цел да избави Жана, процесът бил преразгледан и злополучната госпожица била приета за почтена.

Джордано Бруно (1548-1600)

Неаполитанският мъдрец Джордано Бруно интензивно разпространява концепциите на Николай Коперник. Коперник, който създава концепцията за хелиоцентричната система на света в своите трудове, е преследван от църквата, само че все пак не е наказан. Съдбата на неговия почитател била много по-трагична.

Развивайки теорията на Коперник, Бруно излага хрумвания за единството на Вселената и голям брой обитаеми светове. Но инквизицията го преследвала не поради научните възгледи, а поради рецензията на общоприетите хрумвания за отвъдния живот. Освен това, той наричал религията мощ, която поражда войни, разделения и пороци в обществото. Църквата не можела да му елементарни това.

През 1592 година италианецът бил хванат и хвърлен в пандиза за осем години. С изтезания той бил убеждаван да отстъпи, само че Бруно останал правилен на себе си. Съдът постановил смъртна присъда. Изкачвайки се на ешафода, ученият споделил: „ Да изгориш не значи да опровергаеш! Следващите епохи ще ме оценят и схванат! ”След два века и половина на площад Кампо де Фиори, където се състояла изтезанието, е повдигнат монумент на Джордано Бруно.

Галилео Галилей (1564-1642)

Хелиоцентричната система, както знаем, била вярна, затова с течение на времето доста учени стигат до извода за съществуването ѝ. Включително известния италиански физик, астроном и математик Галилео Галилей. През 1633 година той е подложен на тестване за отстояване на еретични хрумвания.

Процесът се проточил два месеца. Галилей е бил третиран относително акуратно, тъй като е покровителстван от папа Павел V. Историците считат, че ученият, както се споделя, интензивно сътрудничи на следствието и бързо се отхвърля от концепциите си. Следователно легендата, че след процеса Галилей изкрещял тайнството: „ И все пак тя се върти! “, се подлагат на подозрение.

Въпреки всичко, физикът бил наказан на пожизнен затвор. Вярно е, че скоро наказването било сменено с домакински арест, а Галилей прекарал остатъка от живота си под надзора на инквизицията.

Данте Алигиери (1265-1321)

За разлика от Галилей, поетът Данте бил разгорещен бранител на своите убеждения. Той постоянно посещавал църквата, почитал нейните чиновници, само че като същински хуманист не можел да одобри жестоките присъди, които Господ произнасял за грешниците, измежду които, съгласно него, имало доста почтени хора.

В огромната си поема „ Божествената комедия “, написана от първо лице, Данте тъжи за простаците, езичниците, вещиците и от време на време състраданието му е толкоз огромно, че не може да сдържи сълзите си. Естествено, такова наказание на божествената воля не би могло да не раздразни Инквизицията. Освен това, описанието на пътуването през чистилището било чиста разкол, макар че догмата за чистилището е въведена от църквата доста по-късно.

Данте също бил неуместен и тъй като намерено подлагал на критика политиката на папата и бил деен участник в политическата битка във Флоренция. Инквизиторите преследват поета и през 1302 година той е заставен да напусне родния си град вечно.

Ян Хус (1369-1415)

През XV век в Европа стартира епоха, която влиза в историята като Реформация – битката против католическата черква и папската власт. Една от първите забележителни фигури в това придвижване е чешкият богослов Ян Хус. Той обикалял градовете и изнасял лекции, изобличаващи феодалите и духовенството.

Постепенно въздействието на Хус върху съзнанието на хората станало толкоз огромно, че папата издал специфичен папски акт, отлъчвайки чешкия духовник от църквата. Проповедите му били неразрешени, само че Хус траял просветителната си активност.

През 1414 година той е извикан в църковния съвет в немския град Констанц, като му подсигурили цялостна сигурност. Но незабавно щом мислителят дошъл в града, той бил задържан и изпратен в пандиза на Светата инквизиция, където прекарал седем месеца. Дори изтезаван Хус, не се е покаял, за което е наказан да бъде изгорял. На най-близкия площад е издигната клада. Когато огънят към този момент се разгорял, стара жена хвърлила на кладата вързоп дърва. – Свещена елементарност – споделил горчиво Хус.

Автор: Десислава Михалева