Кръстопоклонна неделя е! Ето какви са традициите и забраните на този ден
На 15 март, 2026 година Православната черква отбелязва третата неделя на Великия пост – Кръстопоклонна неделя.
Това е ден, когато особено се покланяме на един от най-ярките знаци на нашата религия – Светият и Животворящ Кръст Господен.
Той се изнася от олтара и се слага в центъра на храма. Смята се, че в средата на постите този обред дава на християните духовна мощ да извървят до край пътя на пречистването до деня на Възкресението. По традиция кръстът остава за поклонение в центъра на всеки храм до идната неделя.
Във всички епархии на Българската православна черква се отслужва празнична Света Литургия и християните се покланят на изнесения в храма Кръст.
Два пъти в годината Православната черква слага Христовия кръст в центъра на своето свещенодействие. Тези два празника разполовяват годишния кръг на две. Единият празник е през днешния ден – в средата на Великия пост, а другият – на 14 септември.
Ако Благовещението – богатствата, радостна новина за идното рождение на Божия Син, е началото на човешкото избавление, то кръстът е неговото осъществяване. Защото посредством кръста Спасителят изкупи греховете на света и даде Себе Си откуп за спасението на всички, които са вярвали, имат вяра и ще имат вяра в Него.
Кръстопоклонна неделя се свързва и с някои традиции, които се разграничават в обособените краища на страната. Например в някои региони има традиция през този ден младите невести да гостуват на кумата и на майка си, където биват дарени със семена за посев.
В някои елементи на страната съществува поверие и че на Кръстопоклонна неделя не трябва да се работи, тъй като на този ден даже и птиците не преправят гнездата си, с цел да отдадат респект на Светия Кръст. Другаде пък през днешния ден вършат пити с кръст, зелници и постни баници с лук.
По традиция на Кръстопоклонна неделя се събират девойките, които ще лазаруват на Лазаровден.
Това е ден, когато особено се покланяме на един от най-ярките знаци на нашата религия – Светият и Животворящ Кръст Господен.
Той се изнася от олтара и се слага в центъра на храма. Смята се, че в средата на постите този обред дава на християните духовна мощ да извървят до край пътя на пречистването до деня на Възкресението. По традиция кръстът остава за поклонение в центъра на всеки храм до идната неделя.
Във всички епархии на Българската православна черква се отслужва празнична Света Литургия и християните се покланят на изнесения в храма Кръст.
Два пъти в годината Православната черква слага Христовия кръст в центъра на своето свещенодействие. Тези два празника разполовяват годишния кръг на две. Единият празник е през днешния ден – в средата на Великия пост, а другият – на 14 септември.
Ако Благовещението – богатствата, радостна новина за идното рождение на Божия Син, е началото на човешкото избавление, то кръстът е неговото осъществяване. Защото посредством кръста Спасителят изкупи греховете на света и даде Себе Си откуп за спасението на всички, които са вярвали, имат вяра и ще имат вяра в Него.
Кръстопоклонна неделя се свързва и с някои традиции, които се разграничават в обособените краища на страната. Например в някои региони има традиция през този ден младите невести да гостуват на кумата и на майка си, където биват дарени със семена за посев.
В някои елементи на страната съществува поверие и че на Кръстопоклонна неделя не трябва да се работи, тъй като на този ден даже и птиците не преправят гнездата си, с цел да отдадат респект на Светия Кръст. Другаде пък през днешния ден вършат пити с кръст, зелници и постни баници с лук.
По традиция на Кръстопоклонна неделя се събират девойките, които ще лазаруват на Лазаровден.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ