Празник на св. мъченици Кирик и Юлита в гр. Банкя
На 15-и юли Православната черква отбелязва паметта на светите Кирик и Юлита – майка и наследник, потърпевши страдалчески за християнската религия през 304 година По мотив празника на едноименния храм в гр. Банкя, през днешния ден в него бе отслужена патриаршеска света Литургия.
Богослужението бе възглавено от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, в съслужение с Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Пахомий, Негово Преосвещенство Браницкия свещеник Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, архимандрит Никодим – нравствен надзирател на Видинска епархия, иконом Василий Топузлиев – ръководител на храма, и протодякон Иван Петков.
Църковните песнопения бяха изпълнени от протойерей Петър Василев, духовник Тодор Стоянов, духовник Кирил Попов и артисти от енорията, на които многочисленото храмово осъществяване пригласяше.
На богослужението присъстваше и кметът на регион „ Банкя “ господин Рангел Марков.
По време на утренята за читател и артист на Българската православна черква бяха постригани Райън, Йоан и Симеон, които ще оказват помощ на духовенството.
В края на литургията патриарх Даниил поздрави събралото се голям брой за храмовия празник, напомни мъченическата гибел на светите Кирик и Юлита и настави християните с пастирско слово, споделяйки:
„ Света Юлита била от благороднически царски жанр в Римската империя. Овдовяла рано с тригодишно дете, само че не поискала още веднъж да влезе в брак. Макар да било мъчно да отгледа по този метод детето си, тя предпочела да опази себе си в непорочност, да възпита своето дете във вярата и по този начин да служи Богу с пост и молитва.
Когато почнало гонението в родния ѝ град Икония, тя се преместила в различен град – Селевкия. Когато и в Селевкия почнало гонение, се преместила в Тарс. Там също не можела да се укрие и била изпратена на съд. Изповядала, че е християнка, и отказала да принесе жертва на идолите. Служителите разлъчили детето от нея. Когато почнали мъченията, дребният Кирик не можел да гледа по какъв начин изтезават майка му и извикал: „ И аз съм християнин “. Управителят заповядал да му го доведат, а дребният Кирик почнал да го драска с ръцете си. Управителят го блъснал, детето паднало по каменните стълби и с окървавена глава предало Богу своя дух.
Света Юлита, въпреки и с естествената за всяка майка тъга, в това време благодаряла и прославяла Бога, като с още по-голямо очакване и безстрашие претърпявала мъченията и се увенчала с небесната популярност, изповядвайки до дъно Господ Иисус Христос и придобивайки по този метод безконечното Христово царство, като имала пред очи думите на Господа към Своите възпитаници: Ако Мене гониха, и вас ще гонят (Йоан. 15:20)… ще бъдете предадени така също и от родители и от братя, и от родственици и другари, и някои от вас ще умъртвят; и ще бъдете ненавиждани от всички, поради Моето име; само че и косъм от главата ви няма да загине (Лука 21:16-18). “
„ Света Юлита е образец за всички майки да търсят за децата си на първо място това, което е най-важно: първом търсете царството на Бога и Неговата истина, и всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:33). В днешно време ние, християните, сякаш не осъзнаваме, не запомнили сме силата на благочестието, на добродетелния живот, силата, която идва от Бога и ни укрепява в молитвата, във вършенето на положителни дела; Христовата мощ, която устройва в душите ни Царството Божие, за което св. ап. Павел споделя: царството Божие не е ядене и пиво, а истина и мир и наслада в Светаго Духа (Рим. 14:17). Чуваме тези думи от Светото Писание, само че не вникваме в тях, дяволът по този начин обърква мозъците ни и ние търсим повече наслада в материалните неща, във връзките в обществото, в положителната специалност, в това да дадем положително обучение на децата си, а дали ще ги научим на религия – това сякаш не ни интересува и нямаме ясна визия какво значи то. “
Но Иисус Христос е същият през вчерашния ден, и през днешния ден, и вовеки (Евр. 13:8). Този, Който пострада за нас и по Чийто образец страдаха всички мъченици, които живееха благочестиво и се бореха с греховете си, стараейки се да придобият Царството Божие – те са същински очевидци и образец за нас да не се поддаваме на маловерие и обезверение, да не подценяваме молитвата, помненето на Бога, милостинята, покаянието, присъединяване в Тайнствата, изповедта; Светото Причастие, при което одобряваме в себе си Тялото и Кръвта Христови – те трансформират нашето създание и ни преподават Божията берекет, с цел да можем в този актуален временен свят, цялостен с тествания, да свидетелстваме, че Христос е с нас, да се стремим да бъдем правилни Негови възпитаници и да се трудим за своето избавление. “
От своя страна и от името на енорията о. Василий благодари на тримата архиереи за благословението да съслужат дружно на този ден, а църковните настоятели им подариха по един цветен букет цветя.
В двора на храма духовенството отслужи и празничен водосвет. Осветено бе и месно ядене, раздадено за здраве и благословение на събралите се християни, а локални поданици, облечени в национални носии, извършиха къса фолклорна стратегия.
Текст и фотоси: Пламен Михайлов
Богослужението бе възглавено от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил, в съслужение с Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Пахомий, Негово Преосвещенство Браницкия свещеник Йоан – първи викарий на Софийския митрополит, архимандрит Никодим – нравствен надзирател на Видинска епархия, иконом Василий Топузлиев – ръководител на храма, и протодякон Иван Петков.
Църковните песнопения бяха изпълнени от протойерей Петър Василев, духовник Тодор Стоянов, духовник Кирил Попов и артисти от енорията, на които многочисленото храмово осъществяване пригласяше.
На богослужението присъстваше и кметът на регион „ Банкя “ господин Рангел Марков.
По време на утренята за читател и артист на Българската православна черква бяха постригани Райън, Йоан и Симеон, които ще оказват помощ на духовенството.
В края на литургията патриарх Даниил поздрави събралото се голям брой за храмовия празник, напомни мъченическата гибел на светите Кирик и Юлита и настави християните с пастирско слово, споделяйки:
„ Света Юлита била от благороднически царски жанр в Римската империя. Овдовяла рано с тригодишно дете, само че не поискала още веднъж да влезе в брак. Макар да било мъчно да отгледа по този метод детето си, тя предпочела да опази себе си в непорочност, да възпита своето дете във вярата и по този начин да служи Богу с пост и молитва.
Когато почнало гонението в родния ѝ град Икония, тя се преместила в различен град – Селевкия. Когато и в Селевкия почнало гонение, се преместила в Тарс. Там също не можела да се укрие и била изпратена на съд. Изповядала, че е християнка, и отказала да принесе жертва на идолите. Служителите разлъчили детето от нея. Когато почнали мъченията, дребният Кирик не можел да гледа по какъв начин изтезават майка му и извикал: „ И аз съм християнин “. Управителят заповядал да му го доведат, а дребният Кирик почнал да го драска с ръцете си. Управителят го блъснал, детето паднало по каменните стълби и с окървавена глава предало Богу своя дух.
Света Юлита, въпреки и с естествената за всяка майка тъга, в това време благодаряла и прославяла Бога, като с още по-голямо очакване и безстрашие претърпявала мъченията и се увенчала с небесната популярност, изповядвайки до дъно Господ Иисус Христос и придобивайки по този метод безконечното Христово царство, като имала пред очи думите на Господа към Своите възпитаници: Ако Мене гониха, и вас ще гонят (Йоан. 15:20)… ще бъдете предадени така също и от родители и от братя, и от родственици и другари, и някои от вас ще умъртвят; и ще бъдете ненавиждани от всички, поради Моето име; само че и косъм от главата ви няма да загине (Лука 21:16-18). “
„ Света Юлита е образец за всички майки да търсят за децата си на първо място това, което е най-важно: първом търсете царството на Бога и Неговата истина, и всичко това ще ви се придаде (Мат. 6:33). В днешно време ние, християните, сякаш не осъзнаваме, не запомнили сме силата на благочестието, на добродетелния живот, силата, която идва от Бога и ни укрепява в молитвата, във вършенето на положителни дела; Христовата мощ, която устройва в душите ни Царството Божие, за което св. ап. Павел споделя: царството Божие не е ядене и пиво, а истина и мир и наслада в Светаго Духа (Рим. 14:17). Чуваме тези думи от Светото Писание, само че не вникваме в тях, дяволът по този начин обърква мозъците ни и ние търсим повече наслада в материалните неща, във връзките в обществото, в положителната специалност, в това да дадем положително обучение на децата си, а дали ще ги научим на религия – това сякаш не ни интересува и нямаме ясна визия какво значи то. “
Но Иисус Христос е същият през вчерашния ден, и през днешния ден, и вовеки (Евр. 13:8). Този, Който пострада за нас и по Чийто образец страдаха всички мъченици, които живееха благочестиво и се бореха с греховете си, стараейки се да придобият Царството Божие – те са същински очевидци и образец за нас да не се поддаваме на маловерие и обезверение, да не подценяваме молитвата, помненето на Бога, милостинята, покаянието, присъединяване в Тайнствата, изповедта; Светото Причастие, при което одобряваме в себе си Тялото и Кръвта Христови – те трансформират нашето създание и ни преподават Божията берекет, с цел да можем в този актуален временен свят, цялостен с тествания, да свидетелстваме, че Христос е с нас, да се стремим да бъдем правилни Негови възпитаници и да се трудим за своето избавление. “
От своя страна и от името на енорията о. Василий благодари на тримата архиереи за благословението да съслужат дружно на този ден, а църковните настоятели им подариха по един цветен букет цветя.
В двора на храма духовенството отслужи и празничен водосвет. Осветено бе и месно ядене, раздадено за здраве и благословение на събралите се християни, а локални поданици, облечени в национални носии, извършиха къса фолклорна стратегия.
Текст и фотоси: Пламен Михайлов
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ