Позорната капитулация на Сингапур
На 15 февруари 1942 година английският генерал-лейтенант Артур Пърсивал предал Сингапур на японския военачалник Томоюки Ямашита. Това било най-голямата и най-унизителна капитулация в британската история, която довела до пленяването на 80 000 британци, малайци, австралийци и индийци.
Японците се опитвали да показват своята военна мощност. Тяхната 25-та войска на военачалник Ямашита, изтощена за 2 месеца сражения и походи в тропиците, била 3 пъти по-малобройна от английските войски. Японците били изчерпали изцяло горивото и боеприпасите си. Ако военачалник Пърсивал бил показал най-малко малко храброст, тогава спечелили щели да бъдат британците, а не „ самураите “. Гарнизонът на Сингапур обаче се предал без никаква опозиция.Репутацията на британците като непобедими воини била унищожена.
Причината било съвпадението на редица психически и военни фактори. Войските на Британия били подготвени да се бият до последна капка кръв против германците, чиято военна мощност били изпитали на гърба си време на Първата международна война. В Азия обаче обстановката била изцяло друга.
Епохата, в която английските бойци и офицери се хранели дружно със своите локални бойци, от дълго време билa потъналa в забвение. Според модата от XIX век, британците, които не познавали проваляне, вярвали в превъзходството на своята нация. Те откровено считали, че един техен боец елементарно може да се оправи с 10 японски – още повече в тропическите гори, които били изучавали над 200 години. Вярвали, че японските оръжия и техника са изцяло безсилни против непобедимия английски флот.
Всъщност военноморската авиация на Япония била страховита мощ. Но в тези години европейските военни анализатори единомислещо заявявали, че по принцип азиатците не могат да разработят прилични самолети. Предполагало се, че разполагаем на самураите има единствено нелепи копия, които са по-лоши даже от самолетите на Румъния и Полша. Те не трябвало да са спънка за английската авиация. Вярвали, че викът на пийнал английски ефрейтор бил задоволителен, с цел да изплаши и прогони 100 азиатци.
Затова и английските войски прекарвали времето си нехайно, без да се приготвят за защита. Английските офицери пиянствали с дни наред в заведенията, като обсъждали „ малоценността “ на индийците, малайците и китайците. Обикновените бойци влизали в безпорядъчни полови връзки и получавали букет от венерически болести.
Бедата се промъкнала незабелязано. Англичаните били подлъгани от французите. Те безшумно се измъкнали от войната в Азия.
Изведнъж се оказало, че английският флот би трябвало да пази самата Англия и в това време да отбранява средиземноморските връзки от недисциплинираните, само че представляващи сериозна опасност италианци. Освен това се оказало, че няма от кое място да се вземат 8 линейни кораба и тежки крайцери, както и 4 самолетоносача, предопределени за Далечния Изток при положение на борба със самураите. Подобна обстановка зародила и с няколкостотин брегови и палубни самолети.
На всичко от горната страна французите отворили пътя на японците към Индокитай, откъдето те самоуверено се втурнали към Тайланд и основали там авиационни бази. В резултат на това вместо мощен флот и въздушна поддръжка задачата да защитят Сингапур паднала върху 2 вехти линейни кораба и към 100 съвсем бракувани самолета.
Победоносните японски войски маршируват през площад Фулъртън. Снимка: Уикипедия
Японците безусловно помели тези сили. Генерал Ямашита изпратил 3 дивизии. Те създали десант в Сингапур и се отправили на юг из „ непроходимите “ тропици, догонвайки бързо отстъпващите британци.
Японците се отличавали с висок военен дух, съвсем фанатизъм. По време на десантирането първите японски редици умишлено навлизали в минните полета – жертвали се, с цел да преминат тези, които ги следвали.
Британците били образец за тъкмо противоположното държание. Например, Пърсивал не разрешил да се изключи токът в Сингапур по време на бомбардировките, защото… на офицерите им било душно да спят без вентилатори.
Не можело да се разчита и на индийците, които съставлявали 50% от армията. Те към този момент познавали концепциите Махатма Ганди и споделяли неговата философия. Нищо чудно, че по-голямата част тези индийци, които били пленени от японците, бързо минали на тяхна страна.
Съобщенията на ядосания У. Чърчил, който наредил борбата за Сингапур да се води до последния боец, нямали никакъв резултат.
Когато японските войски завзели складовете и резервоарите с прясна вода, британците изгубили всевъзможен късмет. В тази обстановка на Пърсивал не му оставало нищо, с изключение на да извърши ултиматума на японците: персонално да носи бялото знаме, когато отивал да подпише капитулацията на своята войска, и да съобщи Сингапур.
