На 15 декември, петък, от 18:00 часа във филмотечно кино

На 15 декември, петък, от 18:00 часа във филмотечно кино “Одеон ”е заключителната прожекция на фестивала за българско класическо кино „ 30 вечери с 30 класики “.

Вечерта е посветенa на „ Осъдени души “ и на оператора Христо Тотев. Зрителите ще имат опция да се срещнат с него и да научат любопитни обстоятелства за актьорите и  снимачния развой. Гости в залата ще бъдат и представители на креативните екипи на всички 30 кино лентата от поредицата.

Фестивалът „ 30 вечери с 30 класики “ е по концепция на сдружението за колективноуправление на авторски права Филмаутор по случай неговата 30-годишнина.Всички филми се излъчват в техния автентичен формат - на лента.

„ Осъдени души “ е измежду най-награждаваните български филм от сбирката златно българско кино.  Премиерата на кино лентата се състои на 17 октомври 1975, като до края на 1977 е гледан от 3 127 535 зрители.

Режисьор и сценарист е Въло Радев, по романа „ Осъдени души “ на Димитър Димов, музика - Митко Щерев, художникКонстантин Джидров. Участват актьорите Едит Солай, Ян Енглерт, Руси Чанев, Вълчо Камарашев, Мариана Димитров, Силвия Рангелова, Светоплуг Матиаш, Румен Костадинов. Филмът е сниман в България, Чехословакия, Унгария и Югославия.

В хотелска стая в Мадрид беседват британската аристократка Фани Хорн и испанецът Луис Ередия. След следващата рецесия дамата приема доза опиат. В опияненото й схващане изплува споменът за предишното.

В дребен хан по пътя за Толедо, за където тя пътува с приятелите си, французинът Жак Мюрие – доктор, останал без средства, и американците Джорд Уинки и Клара, тя среща за първи път отец Ередия – духовник от йезуитския медал на Игнасио де Лайола (брат на Луис Ередия, потомци на остарял испански род). Става сборичкване, провокирано от Джордж. Боят е преустановен от комисаря Дамиан и хората му. Чужденците са изправени пред съд.

След изговаряне на присъдата компанията се разпада. Джордж е освободен и отпътува с Клара за Португалия, а Фани и Жак остават в Испания.

Фани Хорн желае непременно да се срещне с отец Ередия, в който се е влюбила от пръв взор. Тя го открива в колежа на ордена, трансфорат в болница. Ередия е и доктор. Той й споделя, че отпътува за Пеня Ронда – огнище на зараза от тиф. Фани взема решение да замине за там. С нея потегля и Жак, който я обича и не може да я изостави. Ередия ги посреща с брат Доминго и брат Оливарес. Опитва се да ги отпрати, защото схваща същинските подбуди на Фани Хорн. След като не съумява, той ги убеждава да отидат в Пеня Брава. Работата е изтощителна – ежедневно са изправени пред лицето на гибелта, умират деца.

За да издържи на напрежението, Фани стартира да си прави инжекции морфин. При едно неявяване на Жак, Ередия посещава Фани. Той също не е апатичен към нея и си разрешава да я целуне в миг на уязвимост. Това е огромен грях, който би трябвало да се изкупи със самобичуване. Работата в болничното заведение на йезуитите не върви добре – медикаментите привършват. Жак се заразява от тиф и умира. Ередия изяснява на Фани огромната обич, която изпитва към нея срещу волята и разсъдъка си. Брат Доминго заобикаля при републиканците.

Той е хванат и дружно с Дамиан и други бойци е наказан на гибел. Фани се застъпва за него, само че схваща, че единственият човек, който може да го избави, е този който, е желал смъртната присъда – отец Ередия. Излишната свирепост я потриса. Когато се връща в Пеня Ронда, Фани се среща с Ередия и желае пояснение. Отчаяна от фанатичната му религия в бога, тя ев безспорна безизходица….

Филмът е притежател на първа премия „ Златен орден “ - премията за мъжка роля на Ян Енглерт на МКФ на Червенокръстките и здравни филми, Варна, 1975. Получава премията на СБФД за постановка на Въло Радев през 1975. Отличен е с премия за постановка на ФБФ „ Златната роза “, (Варна, 1976); премия за операторска работа на ФБФ „ Златната роза “, (Варна, 1976); премия на СБХ на Константин Джидров на ФБФ „ Златната роза “, (Варна, 1976); почетен диплом на МКФ, (Техеран, Иран, 1976).