Гърция ни брои 30 млн. за Петричкия инцидент
На 15 декември 1925 година Гърция се съгласява да заплати на България наложеното от Обществото на народите обезщетение за Петричкия случай, което е в размер на 30 милиона лв..
Петричкият случай е граничен спор сред двете страни, почнал на 19 октомври 1925 година, когато край Беласица гръцки боец навлиза в българска територия и след предизвестие е убит от български граничари. Гръцки патрул се пробва да прибере тялото и избухва престрелка.
Готвещият се за избори деспот в Гърция военачалник Теодорос Пангалос употребява случая и без да афишира война, заповядва на VІ гръцка дивизия да нахлуе в България. Девет батальона навлизат на 10-12 км в страната ни и завладяват 10 села край границата.
Гърците нападат и град Петрич, само че са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от Вътрешна македонска революционна организация. Военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на спора. След героична опозиция на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата.
Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Обществото на народите назначава интернационална анкетна комисия, която на място проверява аргументите за спора. След три седмици изследване на ситуацията и обиколка из местата на случая анкетната комисия приготвя отчет от 15 страници, който показва пред Съвета на народите. В него гръцкото навлизане е несъмнено като голословно. Гръцкото държавно управление е отговорно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение.
Дипломатическият неуспех на Гърция в Петричкия случай се отразява тежко на репутацията на военачалник Пангалос и той губи изборите.
Петричкият случай е граничен спор сред двете страни, почнал на 19 октомври 1925 година, когато край Беласица гръцки боец навлиза в българска територия и след предизвестие е убит от български граничари. Гръцки патрул се пробва да прибере тялото и избухва престрелка.
Готвещият се за избори деспот в Гърция военачалник Теодорос Пангалос употребява случая и без да афишира война, заповядва на VІ гръцка дивизия да нахлуе в България. Девет батальона навлизат на 10-12 км в страната ни и завладяват 10 села край границата.
Гърците нападат и град Петрич, само че са отблъснати на няколко километра пред него от малобройната погранична стража и доброволците от Вътрешна македонска революционна организация. Военният министър Иван Вълков изпраща подкрепления към зоната на спора. След героична опозиция на доброволците и пограничната стража на 29 октомври гръцките войски са принудени да се изтеглят зад границата.
Правителството в София реагира тактично и разчита не на военно, а на политическо решение. Обществото на народите назначава интернационална анкетна комисия, която на място проверява аргументите за спора. След три седмици изследване на ситуацията и обиколка из местата на случая анкетната комисия приготвя отчет от 15 страници, който показва пред Съвета на народите. В него гръцкото навлизане е несъмнено като голословно. Гръцкото държавно управление е отговорно за загубите и страданията на българското население и то дължи нужното обезщетение.
Дипломатическият неуспех на Гърция в Петричкия случай се отразява тежко на репутацията на военачалник Пангалос и той губи изборите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ