Франция празнува 75 години от „своя“ десант, в който основна роля изиграва Африка
На 15 август 1944 година, 10 седмици след десанта от 6 юни на съдружниците в Нормандия (в Северозападна Франция), стартира втора атака - на средиземноморския бряг на Франция и този път в нея вземат участие преобладаващо френски сили . Сред тях е мощната " африканска войска ": сенегалски и алжирски пехотинци, марокански бойци, френски бойци от Северна Африка изиграват основна роля за успеха.
" Нанси е с крива шия ": с това известие, публикувано по радиото от Лондон френската опозиция е известена за втория десант във Франция след този в Нормандия на 6 юни.
След като заблуждават съперника, като в началото поемат към италианския град Гену а, над 2000 кораба с 450 000 души на борда се насочват към вражеските укрепления в Прованс на южното френско крайбрежие . Макар в десанта в Нормандия да вземат участие малко француз и, във втория десант те са 250 000, множеството от африканската войска.
Нещата се развиват много бързо: на 17 август Хитлер подрежда евакуиране на немските войски от Южна Франция като се изключи Тулон и Марсилия, а на 27 и 28 август тези стратегически пристанища са освободени. Дебаркиралите в Прованс бойци се сплотяват на 12 септември със силите, идващи от крайбрежията на Нормандия.
" За по-малко от 15 дни цялостен Прованс е освободен ", споделя Флоримон Календини , шеф на Мемориала на освободителния десант в Прованс в Тулон.-->
Иронично е, че този триумф евентуално е повода десантът в Прованс през днешния ден да е позабравен. " Мнозина французи не знаят за него. Общественото внимание, което се отделя на десанта в Нормандия, е голямо, защото зад него стои меката мощ на Съединени американски щати - десантът е показан във филми, известни в целия свят. Десантът в Прованс може би е минал прекомерно сполучливо. Бил е прекомерно добре квалифициран, а немската войска е оказала по-слаба опозиция ", акцентира Календини.
Въпреки това десантът в Прованс изиграва решаваща роля, твърди специалистът. " Най-вече за Де Гол: можем да твърдим, че френските войски са освободили Франция. След унизителното проваляне от 1940 година гледката по какъв начин френската войска освобождава националната територия потвърждава на целия свят, че Франция е способна да се бори ".
55 000 убити
За тази победа съществена роля изиграва Африка. Всъщност навръх този континент се възвръща френската войска, разгромена през 1940 година
В месеците след десанта на англо-американските сили в Северна Африка през ноември 1942 година Свободните френски сили (организация на френската съпротива), в която членуват доста хора от колониите, се сплотява с африканската войска (в Алжир, Тунис и Мароко) , която допреди това е лоялна на колаборационисткия режим във Виши. Към тях се причисляват и хора, избягали от Франция.
Наречена " войска Б " (преди да стане Първа армия) , тя наброява близо 600 000 души в края на 1944 година Две трети от бойците са от Северна Африка - измежду тях има 1 76 000 " европейци " и 233 000 " мюсюлмани ", както е било признато да се споделя тогава.
Армия Б играе съществена роля в Прованс: на 15 август първите, които изкачват скалите на Кап Негр на средиземноморския бряг, са африканските батальони. На идващия ден войска Б дебаркира в Кавалер и точно тя освобождава Тулон и Марсилия след няколкодневна атака. Повечето бойци за пръв път стъпват в метрополията.
" Без империята си Франция щеше да е просто една освободена страна. Благодарение на империята си Франция е страна победителка ", споделя депутатът от Гвиана Гастон Монервил в деня след успеха против Германия.
Цената е висока: от 1940 до 1945 година са убити 55 000 африкански бойци.
Въпреки това африканските бойци са третирани по-неблагоприятно от братята си по оръжие. През 1959 година сега на деколонизацията с декрет е замразен размерът на пенсиите, изплащани на служилите във френската войска жители на някогашните колонии.
През 2002 година френското държавно управление отчасти стартира да преизчислява размера на пенсиите, само че те си остават по-ниски от тези на френските бойци. Необходими са още осем години, с цел да се изравнят.
За да бъде изразено почитание към тези " африканци ", на празненствата по случай 75 години от десанта в Прованс (които ще бъдат преминат на следващия ден под егидата на френския президент Еманюел Макрон) бяха поканени президентът на Кот Д'Ивоар и гвинейският президент Алфа Конде . Церемониите ще се състоят в националния некропол в Булурис на средиземноморския бряг - лобно място на 464 бойци от Първа войска.
" Нанси е с крива шия ": с това известие, публикувано по радиото от Лондон френската опозиция е известена за втория десант във Франция след този в Нормандия на 6 юни.
След като заблуждават съперника, като в началото поемат към италианския град Гену а, над 2000 кораба с 450 000 души на борда се насочват към вражеските укрепления в Прованс на южното френско крайбрежие . Макар в десанта в Нормандия да вземат участие малко француз и, във втория десант те са 250 000, множеството от африканската войска.
Нещата се развиват много бързо: на 17 август Хитлер подрежда евакуиране на немските войски от Южна Франция като се изключи Тулон и Марсилия, а на 27 и 28 август тези стратегически пристанища са освободени. Дебаркиралите в Прованс бойци се сплотяват на 12 септември със силите, идващи от крайбрежията на Нормандия.
" За по-малко от 15 дни цялостен Прованс е освободен ", споделя Флоримон Календини , шеф на Мемориала на освободителния десант в Прованс в Тулон.-->
Иронично е, че този триумф евентуално е повода десантът в Прованс през днешния ден да е позабравен. " Мнозина французи не знаят за него. Общественото внимание, което се отделя на десанта в Нормандия, е голямо, защото зад него стои меката мощ на Съединени американски щати - десантът е показан във филми, известни в целия свят. Десантът в Прованс може би е минал прекомерно сполучливо. Бил е прекомерно добре квалифициран, а немската войска е оказала по-слаба опозиция ", акцентира Календини.
Въпреки това десантът в Прованс изиграва решаваща роля, твърди специалистът. " Най-вече за Де Гол: можем да твърдим, че френските войски са освободили Франция. След унизителното проваляне от 1940 година гледката по какъв начин френската войска освобождава националната територия потвърждава на целия свят, че Франция е способна да се бори ".
55 000 убити
За тази победа съществена роля изиграва Африка. Всъщност навръх този континент се възвръща френската войска, разгромена през 1940 година
В месеците след десанта на англо-американските сили в Северна Африка през ноември 1942 година Свободните френски сили (организация на френската съпротива), в която членуват доста хора от колониите, се сплотява с африканската войска (в Алжир, Тунис и Мароко) , която допреди това е лоялна на колаборационисткия режим във Виши. Към тях се причисляват и хора, избягали от Франция.
Наречена " войска Б " (преди да стане Първа армия) , тя наброява близо 600 000 души в края на 1944 година Две трети от бойците са от Северна Африка - измежду тях има 1 76 000 " европейци " и 233 000 " мюсюлмани ", както е било признато да се споделя тогава.
Армия Б играе съществена роля в Прованс: на 15 август първите, които изкачват скалите на Кап Негр на средиземноморския бряг, са африканските батальони. На идващия ден войска Б дебаркира в Кавалер и точно тя освобождава Тулон и Марсилия след няколкодневна атака. Повечето бойци за пръв път стъпват в метрополията.
" Без империята си Франция щеше да е просто една освободена страна. Благодарение на империята си Франция е страна победителка ", споделя депутатът от Гвиана Гастон Монервил в деня след успеха против Германия.
Цената е висока: от 1940 до 1945 година са убити 55 000 африкански бойци.
Въпреки това африканските бойци са третирани по-неблагоприятно от братята си по оръжие. През 1959 година сега на деколонизацията с декрет е замразен размерът на пенсиите, изплащани на служилите във френската войска жители на някогашните колонии.
През 2002 година френското държавно управление отчасти стартира да преизчислява размера на пенсиите, само че те си остават по-ниски от тези на френските бойци. Необходими са още осем години, с цел да се изравнят.
За да бъде изразено почитание към тези " африканци ", на празненствата по случай 75 години от десанта в Прованс (които ще бъдат преминат на следващия ден под егидата на френския президент Еманюел Макрон) бяха поканени президентът на Кот Д'Ивоар и гвинейският президент Алфа Конде . Церемониите ще се състоят в националния некропол в Булурис на средиземноморския бряг - лобно място на 464 бойци от Първа войска.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ