Заливът Кочинос
На 15 април 1961 година морски десант със 7 транспортни кораба, ескортиран от 2 американски ескадрени миноносеца и един самолетоносач, напуснал военната база Пуерто Кабесас и се отправил към крайбрежията на Куба.
В същото време други военни кораби на Съединени американски щати се доближили към южното крайбрежие на острова. Едновременно в същата посока се насочили транспортни съдове с един батальон морска пехота и танков батальон, които били авансово съсредоточени на остров Виекес. Те се включили към главните сили на цялата бригада на 45 км от кубинския бряг.
В същото време главните сили – 3-ти, 6-ти пехотен и 4-ти танков батальон и един дивизион тежка артилерия трябвало да създадат десант в Плая Хирон на източния бряг на залива, а 1-ви парашутен батальон да бъде хвърлен в регионите на Ягурамас, Ковадонага, Сан Блас, Соплиляр и Плая Ларга, с цел да отреже основните пътища, водещи към крайбрежието.
По това време кубинската войска, състояща се към момента единствено от някогашни въстаници срещу диктатурата на Батиста, била много малобройна – в нея занапред се формирали пехотни, танкови, артилерийски, противовъздушни, авиационни и военноморски елементи. В допълнение към армията републиката разполагала с опълчение, състоящо се от служащи, способни да носят оръжие.
Основните сили на кубинската войска били съсредоточени в град Санта Клара, на 120 км североизточно от региона на американския десант. Тук били съсредоточени пехотен полк, танков батальон и артилерийски дивизион. В Плая Хирон по време на нахлуването имало опълченски отряд, наброяващ не повече от 100 души. Затова командването на кубинската войска трябвало да предприеме ограничения за незабавно напредване на главните сили към мястото на американския десант. То сполучливо се справило с тази задача.
През нощта против 17 април главните сили на 2506 американска бригада създали сполучлив десант в Плая Ларга и Плая Хирон, които региони се намират на 30 км един от различен. Първи се десантирали 2-ри, 3-ти и 4-ти батальон. Кубинските опълченски елементи, ситуирани тук, оказали упорита опозиция на интервентите. Скоро след морския десант били хвърлени неголеми парашутни десанти със задачата да прережат връзките към тези пунктове.
За да отблъсне офанзивата, кубинското революционно държавно управление подхванало незабавни дейности. В страната било въведено военно състояние и оповестена обща готовност. Въоръжените сили на републиката се ръководели от Фидел Кастро. Щабът на Революционните въоръжени сили дошъл в региона на бойните дейности.
Преди всичко, трябвало да се предотврати опцията за удар в тил. Районът бил прочистен, като експедитивно и превантивно арестували няколко хиляди локални контрареволюционери. Така тилът на армията бил обезпечен.
Наемниците от Централно разузнавателно управление на САЩ победени в залива на свинете и пленени от кубинците. Снимка: http://komiunity.ru
След като се десантирала на брега, американската бригада се оказала разтегната на 3 сектора. 3-ти, 4-ти и 6-ти батальон завладяли Плая Хирон. 2-ри батальон, ситуиран в северната част на залива Кочийос, завзел Т-образното кръстовище в Плая Ларга; 1-ви парашутен батальон бил хвърлен основно в региона на Сан Блас.
5-ти батальон, който стигнал до брега с лодки, защото транспортният транспортен съд не съумял да се приближи до брега, бил отвеян от течението на 20 км южно от Плая Ларга и не съумял да се съедини с 2-ри батальон, както било планувано.
Американците в състав от 5 батальона почнали нахлуване вътре в острова по 3 посоки: на север към град Аустралия, на североизток към летище „ Сопиляр “ и на изток около крайбрежието. Един батальон останал в запас в Плая Ларга.
Кубинското командване решило да спре придвижването на съперника по три пътища, да завземе плацдарма покрай Плая Ларга и да употребява въздушни удари, с цел да прекъсне попълването на американците с жива мощ и материални средства по море. След това се предвиждало настъплението да бъде развито и крайбрежието да бъде изчистено от наемниците.
За тази цел един опълченски батальон почнал да напредва от Аустралия към региона на Плая Ларга. От региона Матансас един пехотен и един кадетски милиционерски батальон тръгнали към мястото на десанта на контрареволюционерите.
От провинцията Лас Виляс към Ягуарамас и Ковадонага излезли няколко елементи на постоянната войска със задачата да забавят настъплението на съперника откъм Плая Хирон.
Военно-морските и въздушните сили на Куба почнали да унищожават войските и корабите на интервентите в пунктовете на десанта. Като цяло, напредването на частите на кубинската войска и опълчението се правило проведено и сполучливо.
Към 10 ч. на 17 април в региона на Кайо Плачо Каро предните отряди на кубинците спрели нашествието. Противникът, който настъпвал източно от Плая Хирон, също бил спрян.
На север от Плая Ларга бързо придвижващ се опълченски батальон от Аустралия нанесъл удар на отряд американци и забавил напредването им. Батальонът кадети от милиционерската школа влезнал в стълкновение с парашутистите при Соплиляр. Наемниците били спрени и в региона на Сан Блас, както и в покрайнините на Ковадонага.
Командирът на американската 2506 бригада, капитанът от армията на някогашния кубински диктатор Батиста – Сан Роман, заповядал на всички батальони да преминат в защита.
В същото време Фидел Кастро издал заповед: без да се дава отмора на съперника, да бъдат пробити неговите заслони по пътищата и, като се громят отстъпващите елементи на наемниците, да бъдат изхвърлени в морето допустимо най-скоро.
Следобед на 17 април 1961 година частите на революционната войска и националното опълчение почнали победоносно нахлуване, като последователно изтласквали американците от заетите от тях територии. Кубинската авиация свалила 5 самолета и потопила 4 транспортно-десантни кораба.
Американската инвазия била сполучливо отбита. След това Централно разузнавателно управление на САЩ провело от 200 до 600 опита (никой не знае точно) да убие Фидел Кастро – само че всички те останали несполучливи.
