15 юни 1877 г. Руската армия преминава р. Дунав
На 15.06.1877 година съветската войска форсира сполучливо Дунава при Свищов и се разделя на три отряда – Източен, под командването на княз Александър Александрович, от към 70 хиляди души – ориентирани против укрепения четириъгълник Русе, Силистра, Шумен и Варна; Западен отряд от към 35 хиляди души, под командването на ген. Криденер, потегля към Видинската цитадела, и Преден отряд с бройка 12 хиляди души, отпред с ген. Гурко – за Търново, Балкана, Пловдив и Одрин. Тук е и Българското опълчение.
Преди това е Априлското въстание. През юни 1876 година Сърбия и Черна гора водят война несполучливо с Турция, включват се хиляди български и съветски доброволци. В края на 1876 година се привиква Цариградската конференция на Великите сили, която взема решение на България да бъде дадена автономност, като тя бъде разграничена на две области, включващи българските етническите територии.
Турция не зачита решенията на конференцията и Русия дава отговор с ултиматум и стартира готовност, като в същото време преговоря с Англия, Австро-Унгария и Германия и подписва военни спогодби.
На 12.04.1877 година император Александър ІІ афишира война на Турция. Военните дейности се водят на два фронта – Кавказки и Дунавски. В Дунавската войска се включва и Българското опълчение, повишено от 6 на 12 дружини с към 10 хиляди души със Самарското знаме и под командването на ген. Столетов.
На 15.06.1877 година съветската войска форсира сполучливо Дунава при Свищов.
В хода на войната се обрисуват три стадия: Първият – от форсирането на р. Дунав до края на м. юли 1877 година Вторият– от боевете при Стара Загора до рухването на Плевен. През този интервал се организират най-мащабните интервенции, които вземат решение изхода на войната. Третият стадий е от завладяването на Плевен на 11.12.1877 година до сключване на Одринското помирение – 19.01.1878 година
През първия стадий забележителни събития са освобождението на остарялата столица Търново на 25.06.1877 година, преодоляването на Шипченския проход и боевете за Стара Загора. Ключов миг са боевете на връх Шипка, защитаван от 6500 души руси и български опълченци. Проявявайки невъобразим подвиг и всеотдайност, на 9, 10 и 11 август 1877 година бранителите съумяват да спрат и отхвърлен офанзивите на 30-хилядната турска войска. В най-критичния миг идва помощ от ген. Радецки.
На 11.12.1877 година Осман паша в Плевен капитулира и се предава. На 28.12.1877 година е освободена София, на 04.01.1878 година – Пловдив., на 08.01.1878 година – Одрин.
Турското държавно управление желае помирение, подписано на 19.01.1878 година в Одрин. Един месец по-късно на 19 февруари (03 март) 1878 година е подписан и Санстефанския предварителен контракт, който в действителност поставя завършек на войната. Турция приема Българско княжество с граници – съгласно решенията на Цариградската конференция, включващи етническите територии на българската нация. Но Великите сили постановат свикването на интернационална конференция.
На Берлинския конгрес, извършен на 01 (13) юни 1878 година България е грубо разпокъсана. Създава се трибутарно Княжество, включващо Северна България и Софийски санджак. На юг от Стара планина се образува самостоятелна провинция Източна Румелия под властта на султана, а Източна Тракия, Беломорието и Македония се връщат на Турция. С тези решения Берлинският диктат предопределя неразрешими несъгласия, войни и кръвопролития на Балканите.
Преди това е Априлското въстание. През юни 1876 година Сърбия и Черна гора водят война несполучливо с Турция, включват се хиляди български и съветски доброволци. В края на 1876 година се привиква Цариградската конференция на Великите сили, която взема решение на България да бъде дадена автономност, като тя бъде разграничена на две области, включващи българските етническите територии.
Турция не зачита решенията на конференцията и Русия дава отговор с ултиматум и стартира готовност, като в същото време преговоря с Англия, Австро-Унгария и Германия и подписва военни спогодби.
На 12.04.1877 година император Александър ІІ афишира война на Турция. Военните дейности се водят на два фронта – Кавказки и Дунавски. В Дунавската войска се включва и Българското опълчение, повишено от 6 на 12 дружини с към 10 хиляди души със Самарското знаме и под командването на ген. Столетов.
На 15.06.1877 година съветската войска форсира сполучливо Дунава при Свищов.
В хода на войната се обрисуват три стадия: Първият – от форсирането на р. Дунав до края на м. юли 1877 година Вторият– от боевете при Стара Загора до рухването на Плевен. През този интервал се организират най-мащабните интервенции, които вземат решение изхода на войната. Третият стадий е от завладяването на Плевен на 11.12.1877 година до сключване на Одринското помирение – 19.01.1878 година
През първия стадий забележителни събития са освобождението на остарялата столица Търново на 25.06.1877 година, преодоляването на Шипченския проход и боевете за Стара Загора. Ключов миг са боевете на връх Шипка, защитаван от 6500 души руси и български опълченци. Проявявайки невъобразим подвиг и всеотдайност, на 9, 10 и 11 август 1877 година бранителите съумяват да спрат и отхвърлен офанзивите на 30-хилядната турска войска. В най-критичния миг идва помощ от ген. Радецки.
На 11.12.1877 година Осман паша в Плевен капитулира и се предава. На 28.12.1877 година е освободена София, на 04.01.1878 година – Пловдив., на 08.01.1878 година – Одрин.
Турското държавно управление желае помирение, подписано на 19.01.1878 година в Одрин. Един месец по-късно на 19 февруари (03 март) 1878 година е подписан и Санстефанския предварителен контракт, който в действителност поставя завършек на войната. Турция приема Българско княжество с граници – съгласно решенията на Цариградската конференция, включващи етническите територии на българската нация. Но Великите сили постановат свикването на интернационална конференция.
На Берлинския конгрес, извършен на 01 (13) юни 1878 година България е грубо разпокъсана. Създава се трибутарно Княжество, включващо Северна България и Софийски санджак. На юг от Стара планина се образува самостоятелна провинция Източна Румелия под властта на султана, а Източна Тракия, Беломорието и Македония се връщат на Турция. С тези решения Берлинският диктат предопределя неразрешими несъгласия, войни и кръвопролития на Балканите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ