На 14 януари, само три дни след като Европейският съд

На 14 януари, единствено три дни откакто Европейският съд по правата на индивида в Страсбург България поради неналичието на надзор в следенето и подслушването, на страницата за публични съвещания план за изменение в Закона за специфичните разследващи средства (ЗСРС). Това изглеждаше най-бързата реакция на страната след решение на съда в Страсбург, само че уви - планът беше с една-единствена алинея, която планува сътрудниците от организацията за механически интервенции да могат да се лекуват в Правителствена и Военна болница. Грижата за живота и здравето на чиновниците на ДАТО са значимо нещо, само че констатациите на Европейски съд по правата на човека не са за занемаряване.
Картината съгласно решението на Страсбург
, постановено по тъжба на правозащитниците Михаил Екимджиев и Александър Кашъмов, споделя нещо напълно ясно: българският модел за надзор на подслушването и следенето не дава отговор на минималните гаранции за отбрана на правото на ценене на персоналния и фамилния живот.

Каква е картината, която Съдът в Страсбург видя - на хартия подслушване и следене може да става единствено откакто съдът позволи, само че на процедура правосъдният надзор е фиктивен. Редът за предпазване и заличаване на събраната информация в действителност не е ред, а е безпорядък. А за похлупак - самостоятелната експертна институция, която би трябвало да бъде нещо като омбудсман на тайната на връзките, нито е самостоятелна, нито е експертна.

Тази картина се видя от изтеклите документи от, което Специализираната прокуратура образува, с цел да следи митингите през 2020-2021 година Под неуместния предлог, че се проверява закононарушение против републиката, в продължение на месеци държавното обвиняване и Министерство на вътрешните работи са събирали данни, подслушвали са и са следели протестиращи. Това е ставало видимо законно, откакто зам.-председател на Специализирания углавен съд е подписал десетки идентични претенции за използване на СРС.
Реклама
Обратната страна на тази сама по себе си тревожна констатация демонстрира не по-малко притеснителна действителност - неналичието на съответни механизми за надзор трансформира събирането на данни от подслушване, следене и връзки в главен инстикт на прокуратурата, полицията и специфичните служби. В резултат на това правоохранителните институции се намират затънали в информация, която просто няма по какъв начин да осмислят.

Масовият мониторинг на връзките не е местен проблем, несъмнено. Анализите след атентатите в Париж през ноември 2015 година бяха посочили, че големият брой подслушвани хора и събраните съществени масиви от данни освен не са помогнали, а по-скоро са попречили на службите да предотвратят офанзивите.

Констатираните в Решението на Европейски съд по правата на човека проблеми са напълно ясно посочени и няма причина ръководещите да не отговорят навреме - става дума за законодателни промени, които могат да бъдат реализирани с нормално болшинство.
Съдебният надзор
Според настоящото законодателство позволения за подслушване и следене се дават от ръководителите на окръжните съдилища - до 2015 година това беше главно Софийският градски съд, само че по-късно по-голямата част от настояванията бяха трансферирани към Специализирания углавен съд, който с изключение на делата за проведена престъпност стартира да гледа делата за тероризъм и корупция по високите етажи на властта.
Реклама
Практиката е разрешенията, които съдът издава, да идват авансово написани от служителя на реда (или прокурора, който пък ги има авансово написани от полицая), а ръководителят на съда или негов заместител да ги разписва на конвейер и без да вниква в дейтали.

На процедура този надзор е неосъществим, първо, поради огромната натовареност (разглеждането на една дузина претенции на ден), второ, поради разбирането, че ролята на съда е да ревизира единствено дали са налице формалните условия за издаване на позволение, само че не и дали те се поддържат от доказателствата по делото.

Например в случай че съдът беше на място, той нямаше по какъв начин да даде разрешенията за потребление на СРС-та против протестиращи заради дребната причина, че от самите претенции излиза наяве, че няма данни за никакъв бунт, прелом или закононарушение против републиката.

Правомощието да дават позволения за подслушване и следене е един от властовите стълбове, които трансформират ръководителите на съдилища в толкоз значими.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Компании 1 Политика 2 Отбрана 3 Коментари и разбори 1 Ритейл 2 Отбрана 3 Политика Реклама
Близък до властта ръководител няма да прави проблем на службите за сигурност и ще подписва позволения за подслушване и следене на тези, които вършат проблем на ръководещите.

Този модел може да бъде разрушен, като се отнеме монополът на ръководителите да издават позволения за подслушване.

Чрез смяна в закона може това пълномощие да бъде обещано на по-голям кръг от съдии. Няма логичност всички наказателни съдии от един съд да са способени да вземат решение дали някой ще бъде арестуван под стража (което е обвързвано безспорно с по-голямо ограничение на свободите), само че да не са способени да преценяват дали някой може да бъде подслушван.

Друго допустимо решение е въвеждането на децентрализирана система за разглеждане на настояванията, които да се разпределят на инцидентен принцип в цялата страна.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване