На 14 септември православната църква почита Въздвижение на Светия кръст

На 14 септември православната черква уважава Въздвижение на Светия кръст Господен - един от четирите дни в годината, в който се прави поклонение. В националния календар празникът е прочут с името Кръстовден, защото на него денят и нощта се кръстосват (изравняват).

В някои елементи на България го назовават Гроздоберник, тъй като слага началото на гроздобера.

Празникът се свързва с чудодейното явяване на Светия кръст пред император Константин Велики, който през 312 година се отправил с войските си към Рим, с цел да избави жителите му от тиранията на Максентий.

Той помолил Бог за поддръжка, защото бойците му били доста по-малко от тези в противниковата армия. Когато слънцето почнало да залязва, той съзрял на небето лъчезарен кръст, под който пишело: "С това ще победиш ", а вечерта в съня му се явил самият Божи наследник.

Той му наредил да направи знаме, наподобяващо на кръста и да издълбае кръстове върху щитовете и шлемовете на своите бойци.

Така Константин Велики влезнал тържествено в Рим, разгромявайки войските на тиранина със силата на кръста.

През 326 година майката на Константин Велики, Света Елена, тръгнала към Палестина, с цел да търси затрупания преди близо два века гроб Господен от гневните гонители на християните. Не след дълго тя разкрила пещерата на гроба и три кръста, само че кой от всички бил Христовият се схванало едвам откакто неотдавна умрял човек възкръснал посредством допиране с един от тях.

Елена изпратила дребна животворяща парченце от него на сина си в Константинопол, а кръстът Господен бил положен в основната Йерусалимска черква.

Над пещерата на гроба построяват храм, който тържествено е осветлен на 14 септември 335 година. Той съществува и до през днешния ден, а на този ден пред него се стичат хиляди поклонници, с цел да зърнат Христовия кръст. Епископът го "въздвижва " (повдига) над главите им, откъдето празникът получава и своето име.

Народното име на празника се свързва с античното поверие, че на този ден денят се кръстосва с нощта и се изравняват между тях. По традиция дамите заравяли или "кръстосвали " стъблата на многогодишните си китки в градината, с цел да не се "пресекат ", защото студа наближава и се чака рухването на първите слани.

Жителите на селищата, в които няма събор по случай Кръстовден честват с родата. Целият жанр се събира към празничната софра, на която участва зелник, печена или варена тиква и никога червени храни, като чушки, ябълки, домати, репички и други. На масата няма месни ястия, защото на този ден християните съблюдават непоколебим пост, с цел да почетат кръста Господен.

На Кръстовден публично се откривали и седенките, предстоящи с голямо неспокойствие от девойките и момците, а тъкмо след месец първите сватбарски гайди оповестявали, че сватбите към този момент са разрешени.

В някои елементи на Източна България, по време на седенките, младите мъже и ергените изпълнявали обичая "джамала ", като изработвали дървена структура, имитираща камила и я покривали с рогозка.

Под чергата се криели двама души, с цел да носят джамалата, а дружно с тях присъединяване в обичая вземали маскирани булка с жених, зет и поп. Така влизали във всеки двор, обикаляйки из цялото село.

На празника най-възрастната жена в дома замесва и опича Кръстова пита, която от горната страна украсява с кръст. Когато родата се събере към трапезата, тя я разчупва, наричайки: "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли " и всички повтарят словата ѝ.

На този ден се почитат и чекръкчиите, които наместват навехнати или счупени крака. Получилите излекуване ги подаряват, с цел да изкажат благодарността си, а те подреждат софра в двора си и канят минувачите да хапнат и да пийнат, споменавайки с положително дарбата им на национални лечители.

На 14 септември имен ден честват: Кръстьо, Кръстил, Кръстина, Кръстила, Кръстена, Кръстилена, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Къна и Ставри.