На Кръстовден всички молитви се сбъдват
На 14 септември Православната християнска черква празнува един от най-важните си и тържествени празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. В националните вярвания денят се нарича Кръстовден и се счита, че през днешния ден всички молебствия се сбъдват. Този празник се назовава още летен Кръстовден, за други празникът е прочут като Кръстов ден.
След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
На Кръстовден се прави поклонение пред светия кръст. Православната черква прави поклонение пред кръста 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден.
На 14 септември кръстът се изнася в средата на храма, с цел да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка.
Както на Симеоновден, по този начин и на Кръстовден, в някои български краища се слага началото на есенната оран и сеитба. С този празник стартира гроздоберът, като първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, с цел да се освети. В обособени селища на Североизточна България на този ден се провеждат общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, съпроводени с песни и танци.
На Кръстовден най‐възрастната жена в дома е належащо да опече специфичен ритуален самун, наименуван Кръстова пита, декориран с огромен кръст по средата. Питката се разчупва, едвам когато цялото семейство е на масата и се споделя „ Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли ”. Смята се, че с тези думи хората се защищават от болки в кръста по време на работа.
На този празник се съблюдава и непоколебим пост – не би трябвало да се яде нищо алено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На празничната софра с изключение на обредния самун наложително би трябвало да участва зелник с праз лук, печена тиква и грозде.
Молитва за Кръстовден
В националните поверия се споделя, че всяка молитва за Кръстовден ще бъде чута. Смята се, че в нощта против този ден Господ слиза на земята и извършва всяко искрено предпочитание на хората. Молитвата на Кръстовден има най‐голяма мощ в местността Кръстова гора, която се намира под Кръстов връх в централната част на Родопите. По тази причина хиляди вярващи се събират на това място в нощта преди празника. Според поверията на Кръстова гора е заровен Христовият кръст.
Народът има вяра, че на Кръстовден “денят и нощта се кръстосват ”, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настава есенният сезон – времето се става студено, водите на морето и реките изстиват.
На 14 септември Кръстовден имен ден честват всички с имена Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. На този ден честват и чакръкчиите.
14 септември е празник на чиновниците от Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “.
След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
На Кръстовден се прави поклонение пред светия кръст. Православната черква прави поклонение пред кръста 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден.
На 14 септември кръстът се изнася в средата на храма, с цел да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват със светена вода къщата и харманът, поднасянето на софра, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъкана завивка.
Както на Симеоновден, по този начин и на Кръстовден, в някои български краища се слага началото на есенната оран и сеитба. С този празник стартира гроздоберът, като първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, с цел да се освети. В обособени селища на Североизточна България на този ден се провеждат общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, съпроводени с песни и танци.
На Кръстовден най‐възрастната жена в дома е належащо да опече специфичен ритуален самун, наименуван Кръстова пита, декориран с огромен кръст по средата. Питката се разчупва, едвам когато цялото семейство е на масата и се споделя „ Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли ”. Смята се, че с тези думи хората се защищават от болки в кръста по време на работа.
На този празник се съблюдава и непоколебим пост – не би трябвало да се яде нищо алено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На празничната софра с изключение на обредния самун наложително би трябвало да участва зелник с праз лук, печена тиква и грозде.
Молитва за Кръстовден
В националните поверия се споделя, че всяка молитва за Кръстовден ще бъде чута. Смята се, че в нощта против този ден Господ слиза на земята и извършва всяко искрено предпочитание на хората. Молитвата на Кръстовден има най‐голяма мощ в местността Кръстова гора, която се намира под Кръстов връх в централната част на Родопите. По тази причина хиляди вярващи се събират на това място в нощта преди празника. Според поверията на Кръстова гора е заровен Христовият кръст.
Народът има вяра, че на Кръстовден “денят и нощта се кръстосват ”, което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настава есенният сезон – времето се става студено, водите на морето и реките изстиват.
На 14 септември Кръстовден имен ден честват всички с имена Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. На този ден честват и чакръкчиите.
14 септември е празник на чиновниците от Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ