Кръстовден е! Честваме Въздвижение на светия Кръст Христов. Всички молитви се сбъдват!
На 14 септември Православната християнска черква празнува един от най-важните си и тържествени празници – въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен. В националните вярвания денят се назовава Кръстовден и се счита, че през днешния ден всички молебствия се сбъдват. Този празник се назовава още летен Кръстовден.
След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
Празникът Въздвижение на светия Кръст, именуван Кръстовден, е един от четирите празници през годината, отдадени на Христовия кръст.
Светата православна черква прави поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По античен бит на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Християните почитаме светия Кръст, тъй като той е бил, нагледно казано, жертвеникът, на който Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество.
Преди Неговото разпятие кръстът бил оръдие на позорна гибел, а след гибелта и възкресението на Спасителя той става знак на успеха над гибелта и на вярата за безконечен живот с Бога. С кръста се правят всички богослужения и се дава Божия берекет на вярващите, по тази причина го носим на гърдите си и го пазим като скъпо богатство, даже да е изработен от най-евтин материал. Защото духовната му стойност е неизмерима.
Празникът е открит във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата черква:
чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики кралица Елена, посетила светите места в Палестина,
връщането на животворящия Кръст от персийски плен през 17 век.
Именно на 14 септември се има вяра, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята споделя, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска активност се изразявала в необятна щедрост на бедните и в изграждане на доста храмове.
Според църковното поверие Света Елена – майката на император Константин Велики, се смятала за ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил покрит от гонителите на християните.
Усилията ѝ се увенчали с триумф. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се схванало, когато посредством допиране с един от тях бил възкресен неотдавна умрял човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в основната Йерусалимска черква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година На този ден се събират хиляди поклонници.
За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го " въздвижва " над главите на присъстващите. От това " въздвижение " получава своето име и празникът.
На този ден се съблюдава непоколебим пост.
Смята се, че в нощта против Кръстовден Господ слиза на земята и извършва всяко искрено предпочитание.
Народът има вяра, че на Кръстовден " денят и нощта се кръстосват ", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настава есенният сезон - времето се става студено, водите на морето и реките изстиват.
Имен ден честват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана и производните им.
На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 година, когато на процедура се слага началото на проведеното пожарно дело у нас. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 година, когато на процедура се слага началото на проведеното пожарно дело у нас.
Традиции и поверия за днешния празник
Както на Симеоновден, по този начин и на Кръстовден в някои български краища се слага началото на есенната оран и сеитба; с празника стартира и гроздоберът.
В обособени селища на Североизточна България на този ден се провеждат общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, съпроводени с песни и танци.
Според поверието Господ слиза на Земята един път в годината и това е точно в нощта на 13 против 14 септември. Вярва се, че небето се отваря и се случват чудеса.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
Празникът Въздвижение на светия Кръст, именуван Кръстовден, е един от четирите празници през годината, отдадени на Христовия кръст.
Светата православна черква прави поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По античен бит на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.
Християните почитаме светия Кръст, тъй като той е бил, нагледно казано, жертвеникът, на който Иисус Христос се е пренесъл в жертва за изкуплението на цялото човечество.
Преди Неговото разпятие кръстът бил оръдие на позорна гибел, а след гибелта и възкресението на Спасителя той става знак на успеха над гибелта и на вярата за безконечен живот с Бога. С кръста се правят всички богослужения и се дава Божия берекет на вярващите, по тази причина го носим на гърдите си и го пазим като скъпо богатство, даже да е изработен от най-евтин материал. Защото духовната му стойност е неизмерима.
Празникът е открит във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата черква:
чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики кралица Елена, посетила светите места в Палестина,
връщането на животворящия Кръст от персийски плен през 17 век.
Именно на 14 септември се има вяра, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята споделя, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска активност се изразявала в необятна щедрост на бедните и в изграждане на доста храмове.
Според църковното поверие Света Елена – майката на император Константин Велики, се смятала за ревностна християнка. Тя се отправила към Светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано бил покрит от гонителите на християните.
Усилията ѝ се увенчали с триумф. Намерени са били пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст се схванало, когато посредством допиране с един от тях бил възкресен неотдавна умрял човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпратила на сина си в Константинопол, а самият кръст бил положен в основната Йерусалимска черква.
След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година На този ден се събират хиляди поклонници.
За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го " въздвижва " над главите на присъстващите. От това " въздвижение " получава своето име и празникът.
На този ден се съблюдава непоколебим пост.
Смята се, че в нощта против Кръстовден Господ слиза на земята и извършва всяко искрено предпочитание.
Народът има вяра, че на Кръстовден " денят и нощта се кръстосват ", което ще рече, че стават равни по времетраене. Смята се, че на този ден настава есенният сезон - времето се става студено, водите на морето и реките изстиват.
Имен ден честват всички, носещи имената: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана и производните им.
На днешната дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 година, когато на процедура се слага началото на проведеното пожарно дело у нас. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 година, когато на процедура се слага началото на проведеното пожарно дело у нас.
Традиции и поверия за днешния празник
Както на Симеоновден, по този начин и на Кръстовден в някои български краища се слага началото на есенната оран и сеитба; с празника стартира и гроздоберът.
В обособени селища на Североизточна България на този ден се провеждат общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, съпроводени с песни и танци.
Според поверието Господ слиза на Земята един път в годината и това е точно в нощта на 13 против 14 септември. Вярва се, че небето се отваря и се случват чудеса.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ