На 14 септември българската православна църква се прекланя пред кръста,

На 14 септември българската православна черква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос. В националните вярвания денят се назовава Кръстовден. Вярва се, че против Кръстовден всички молебствия ще бъдат чути. Смята се, че в нощта против Кръстовден (13 против 14 септември) Господ слиза на земята и извършва всяко откровено предпочитание. На Кръстовден най-възрастната жена в дома би трябвало да опече специфичен ритуален самун, наименуван Кръстова пита, декориран с огромен кръст по средата. На този ден се съблюдава и непоколебим пост – не би трябвало да се яде нищо алено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На трапезата с изключение на обредния самун наложително би трябвало да участва печена тиква и грозде. Имен ден през днешния ден честват: Кръстьо, Кръстина, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кънчо, Ставри и др Според църковното поверие Света Елена, майката на император Константин Велики, се смята за ревностна християнка. Тя се насочва към светите места в Палестина, с цел да потърси гроба Господен, който два века по-рано е покрит от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с триумф. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст, се схваща, когато посредством допиране с един от тях е възкресен неотдавна умрял човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в основната Йерусалимска черква. След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до през днешния ден. Той е осветлен тържествено на 14 септември 335 година На този ден се събират хиляди поклонници. За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го “въздвижва ” над главите на присъстващите. От това “въздвижение ” получава своето име и празникът - “Въздвижение на Светия кръст Господен ”. Народният празник е обвързван с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да стартира сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява ” семето за посев. В някои региони на страната празникът е наименуван гроздоберник, тъй като стартира гроздоберът. Нашата Кръстова гора също е учредена от знамение на кръста. След завладяването на Константинопол от османците през 1453 година, двама монаси избягали от града, като носели със себе си парченце от кръста. Заровили го нейде в местността, гдето в този момент се нахожда манастира. От ония времена, местността станала чудодейна. “Гора “ на старобългарски език значи “планина “. Та оттова и името на местността - Кръстова гора (Кръстова планина). В манастира има кръст - сребърен, 66 кг - даруван от блаженнопочившия цар български Борис lll Обединител. Преди години незнайни люде го откраднаха. След време край манастира кръстът е открит от овчари. Имало записка, която казвала, че трима другари го откраднали. Минало се малко време и двама погинали в разнообразни катастрофи. Третият мъж се уплашил и върнал кръста, като го оставил наоколо до манастира.