Събота е Кръстовден! В нощта срещу празника Господ слиза на земята и изпълнява всяко съкровено желание!
На 14 септември 2024 година българската православна черква се прекланя пред кръста, на който е разпънат Исус Христос.
В националните вярвания денят се нарича Кръстовден и се счита, че през днешния ден всички молебствия ще се осъществен. На Кръстовден аправи поклонение пред светия кръст. Православната черква прави поклонение пред кръста 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден.След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Кръстът въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
Според народните поверия от Кръстовден започва есента. Казва се, че на 14 септември деня и нощта се кръстосват, а температурите стартират да се намаляват.
От Кръстовден стартира гроздоберът, като първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, с цел да се освети. Започва и сеитбата на зимните житни култури.
На Кръстовден най-възрастната жена в дома е належащо да опече специфичен ритуален самун, наречен Кръстова пита, декориран с огромен кръст по средата.
Питката се разчупва, едвам когато цялотосемейство е на масата и се споделя Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли.
Смята се, че с тези думи хората се защищават от болки в кръста по време на работа.
На Кръстовден се съблюдава и непоколебим пост – не би трябвало да се яде нищо алено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На трапезата с изключение на обредния самун наложително би трябвало да участва печена тиква и грозде.
В националните поверия се споделя, че всички молебствия ще бъдат чути на този ден. Смята се, че в нощта против Кръстовден Господ слиза на земята и извършва всяко искрено предпочитание.
Това поверие има най-голяма мощ в местността Кръстова гора, където легендите описват, че е заровен Христовият кръст.
Редактор: Ива Христова