На 14 октомври 1915 г. Царство България обявява война на

На 14 октомври 1915 година Царство България афишира война на Кралство Сърбия и се включва в Първата международна война на страната на Централните сили.

При експлоадирането на Първата международна война година по-рано България афишира, че ще резервира неутралитет, само че „ с пушки при нозе “. И двата военни блока се пробват да я привлекат на своя страна поради значимото ѝ стратегическо местоположение, отбелязва archives.bg.

През май 1915 година Антантата дава обещание на България, против незабавната ѝ интервенция на нейна страна, да получи след края на войната Източна Тракия до линията Мидия – Енос, „ безспорната “ и част от „ противоречивата “ зона в Македония, както и поддръжка в договаряния с Румъния за Южна Добруджа и паричен заем. Предложенията не са съгласувани авансово със Сърбия и Гърция, които се афишират изрично срещу подчинение на тяхна територия. По същото време Германия и Австро-Унгария подсигуряват настаняване на българите в Южна Сърбия (Поморавието) и в цяла сръбска Македония незабавно след тяхното завземане, незабавни договаряния с Турция за териториални отстъпки, както и връщане на българските територии, отнети съгласно Букурещкия контракт, в случай че Гърция и Сърбия се причислят към противниковия блок.

Въпреки митинга на опозицията българското държавно управление застава на страната на Централните сили. На 24 август/6 септември 1915 година подписва контракт и загадка спогодба с Германия, допълнени от Военна спогодба с Германия и Австро-Унгария. С тях България поема уговорката да се включи във войната на тяхна страна, като в подмяна получи земите, отнети от прилежащите балкански страни след Междусъюзническата война, и заем от 200 млн. франка. На същата дата е подписана и спогодба с Турция, уреждаща корекция на границата в интерес на България по долното течение на р. Марица.

На 10/23 септември 1915 година България прави обща готовност, а на 1/14 октомври афишира война на Сърбия. Срещу нея настъпват Първа и Втора войска, а Трета войска е оставена в Северна България против възможна опасност от Румъния. В началото на войната българската войска наброява 530 000 бойци и офицери, само че до нейния край доближават 850 000.

Българските войски съумяват да пречупят съпротивата на сръбските и притеклите им се на помощ елементи на Съглашението. Освободени са Тимошко, Поморавието и Македония. Сръбските въоръжени сили са разгромени изцяло. По разпореждане на немското военно командване настъплението е спряно на гръцката граница, което след това разрешава на Съглашението да открие втори фронт против Централните сили. В освободените територии са построени Моравската и Македонската военноинспекционна област и се пристъпва към тяхната административна уредба според българското законодателство. По-късно в Беломорието е образувана и трета военноинспекционна област.

През 1916 година се открива равновесие на силите сред воюващите групировки и както на Западния, по този начин и на Южния фронт се постанова позиционна (окопна) война.

Ситуацията продължава идващите две години.

През 1918 година България и нейните съдружници изпадат в тежко икономическо състояние. Настъпва сериозна застоялост в стопанския живот на България, издръжката на голямата армия е непостижима за страната.

Изчезват стоките от първа нужда, развихря се черната борса и спекулата. На редица места избухват гладни протести, последвани и от така наречен женски протести.

Противникът прави пробив в Добро поле. Това провокира експлоадирането на Войнишкото въстание. То е потушено. Но, България е принудена на 29 септември да подпише в Солун помирение, с което излиза от Първата международна война. Примирието планува евакуиране на българските войски от територията на Сърбия и Гърция; незабавна демобилизация, предаване като военнопленници на българските войски, намиращи се на запад от Скопие.

Цар Фердинанд І е заставен да абдикира в интерес на сина си княз Борис Търновски.

Териториалните и икономически последствия за България от войната са пагубни. По силата на подписания на 27 ноември 1919 година Ньойски контракт тя изгубва Вардарска Македония дружно със Струмишката област, които минават в рамките на Сърбо-хърватско-словенското кралство. Румъния получава цяла Добруджа. Беломорието в началото е сложено под ръководството на Съглашението, само че по-късно минава в рамките на Гърция. В състава на Турция остава Източна Тракия. Договорът лишава суверенното право на България да поддържа свои въоръжени сили, наложени са ѝ колосални репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка.

Освен убитите и изчезнали по бойните полета над 100 хиляди бойци и офицери, десетки хиляди са ранени и пленени. Страната е изцяло разрушена икономически. България претърпява втора национална злополука, която поставя и драматичен завършек на националния блян.