На 14 ноември се навършват 140 години от Сръбско-българската война

На 14 ноември се навършват 140 години от Сръбско-българската война (1885 г.). Отбелязваме 140-годишнината от успеха в борбата при Сливница по време на Сръбско-българската война, станала известна като борбата на капитаните против генералите. С борбата при Сливница Българската войска за следващ път потвърждава на съперниците си, а и на целия свят, че когато всичко опира до елементарните бойци, те са в положение да вършат чудеса. 
Битката при Сливница е определяна като бойно кръщение на младата Българска войска. С успеха българите на практика пазят Съединението на Княжество България и Източна Румелия. 
Разликата в числеността сред българските и сръбските елементи е голяма - 7:1 в интерес на Сърбия. Българите отстъпват, достигайки до Сливнишката отбранителна линия. Позицията е построена от три елементи, командвани надлежно от капитан Михаил Савов (ляв фланг), капитан Андрей Блъсков (център) и капитан Атанас Бендерев (десен фланг). 
На 6 септември 1885 година в Пловдив, седем години след Руско-турската освободителна война, България е била разграничена на две - Източна Румелия под турско васалство и Княжество България - под съветско въздействие. Тогава посредством безметежен прелом е оповестено Съединението на България. В това време Австро-Унгария подтиква Сърбия против страната ни, тъй като в лицето на България те виждат, че на Балканите се оформя една мощна страна с три изхода на море, географски мощна страна, въоръжена с съветско оръжие. Това описа в изявление пред БГНЕС кметът на с. Гълъбовци Петър Димчев. 
БГНЕС разгласява още веднъж неговия роман за славната борба на Българската войска:
„ Така напълно внезапно на 2 ноември сме нападнати от западната страна. След Съединението, ръководещите са очаквали нахлуване от изток. По тази причина войската ни от 135 хиляди души е била струпана на турската ни граница, край Одрин. В същото време в западните околности е имало единствено военни отряди от Видин до Кюстендил в границите на към 8 хиляди души общо. Ние сме нападнати от сръбска армия, която е в размер на 48 хиляди души, т.е. шест пъти по-многобройна армия. Крал Милан е оповестил в Сърбия, че прави ресурс и събира доброволци, тъй като ще водят боеве за освобождение на Южна Сърбия и Македония, т.е. употребява лъжата, че ще се водят боеве с Турция, с цел да събере армия против България. Той насочва един лъч към Видин, един сред Радомир и Кюстендил и главната му ударна мощ е била ориентирана по пътя Цариброд - Сливница - София. Тук той работи с Нишавската войска и паралелно на нея пуска през село Врабча, Филиповци, Трън и Брезник Моравската дивизия, която е имала за цел да подсигурява с отряди главната нишавска войска и в това време проектът е бил минавайки зад село Гургулят - сред селата Гълъбовци и Храбърско, да засилят позициите на сърбите в Сливница. 
Българските военни тогава са решили твърдо сливнишките височини да бъдат позицията, където да спрат нападението на сръбския боен хайлайф, до момента в който държавното управление, водено от княз Ал. Батенберг, желаят всичко скъпо каквото има в София да се изнесе и да чакат сърбите край Вакарел. Българските капитани обаче не са съгласни с това и макар желанията на Батенберг, желаят да задържат сръбската армия до Сливница.
По тази причина и първите сръбски отряди, които се насочват в местността, са неприятно сюрпризирани, когато виждат над Сливница на хълмовете в Гълъбово, Три уши и Малово българските отряди. Другата част, която на третия ден се насочва в посока Божурище се изкачва южно от Войводино, Могила и Шезуб. Там българите разполагат с осем оръдия. Именно с тези изстрели, българите стопират сърбите, когато прииждат за два дни - 5 и 6 ноември. През тези два дни сърбите пречупват съпротивата край Калотина, Драгоман, минават през Габер. 
Заради тези триумфи сръбският крал Милан споделя, че ще си пие кафето вечерта пред турската джамия в центъра на София - нещо, което скоро схваща, че няма да стане. Българските капитани, които се намират в позицията над Сливница, влияят с трикове върху сърбите. Тогава към момента войската ни е била малобройна. Българските отряди се придвижват за две денонощия от турската граница до Сливница. Имало е по това време трен само до гара Септември, от там те са вървели пешком и на коне по трима души. Когато идват незабавно се включват във военните дейности. Интересен факт е, че самият капитан Коста Паница с неговия малочислен отряд е правил няколко задвижвания на полето, с цел да сътвори усещане пред сърбите, че българската армия е по-многобройна. Когато се води борбата в Сливница на 6-7 ноември, тогава са били и най-тежките боеве, изходът от борбата е бил 50 на 50. Тогава обаче сръбският отряд на Моравската дивизия, който минава през Брезник, Гургулят и Делян, откакто влиза в село Златуша, получава изненадваща офанзива от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци. Тогава командващ артилерията ни е кап. Христо Попов. 
Тази артилерия е нанесла сериозен ужас измежду сърбите, чието желание е било през с. Златуша и Банкя да влязат непосредствено в София. Затова боевете край Гургулят изиграват съществена роля за хода на цялата борба, тъй като Моравската дивизия не съумява да премине, а 1200 души са пленени. Точно това е мястото, където в боевете се включва цяло село - дами, мъже и деца се изправят против сърбите, кой с каквото може да се бие - вили и лопати. В тези сражения българите дават 602 жертви, а сърбите - 674. На 7 -ми сърбите се отдръпват. Това се счита и за рождена дата на българската сухопътна армия. В дните по-късно до 21 ноември българите настъпват в сръбска територия, само че Великите сили не разрешават да стигнат надалеч. В резултат на тези военни дейности е Берлинският контракт, на който ние даже не сме поканени даже като очевидци. При подписването на този контракт Русия застава на страната на Сърбия. Интересен факт е и това, че във войната не взе участие нито един съветски боец. Армията ни разполага с съветско оръжие, само че истината е, че руснаците са на страната на Сърбия. На наша страна вземат участие единствено 17 души финландски бойци - доброволци и няколко момчета - италианци, които са правили жп линията Костинброд-Калотина. 
След борбата, всички убити са заровени на място като по-късно костите им са изнесени в паметник-костница, която се намира в Сливница. По късно един от участниците във войната кап. Христо Попов прави черква на мястото, където са се водили най-сериозните боеве, местността Църквище. Църквата е наречена “Св. Илия ”. По подигравка на ориста майсторите са били сърби. След като църквата се разрушава, нещо, което съгласно локалните е, тъй като сърбите са създали слаби основите на църквата, на нейно място е построен Пантеон на починалите. Това става през 1986 година като основател е била Людмила Живкова. Пантеонът “Майка България ” съставлява голям паметник, имащ формата на пресечена четириъгълна пирамида с внушителни размери: височина към 20 метра и широчина от всяка страна към 25-30 метра. Пантеонът е построен от специфичен червен бетон. В центъра на пирамидата има скулптура на жена, символизираща Майка България, скърбяща за изгубените си рожби. Тя е построена от доста скъпия материал кварцит, подарен ни от Русия. Архитект на монумента е Георги Стоилов.